Стана ясно, че НИМХ категорично иска развод, а БАН не дава. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред БТВ.

Министър Вълчев припомни, че България има хидрометеорологична служба от близо 130 години. „Надявам се, че няма сега да има прекъсване на хидрометеорологичното обслужване. Доколкото разбрах от десетилетия има такива нагласи за излизане от БАН. Всъщност НИМХ в тази си 130-годишна история през близо половината време е бил извън Академията – той не е типичният научен институт, при него научната дейност е по-малката част. Той има международни ангажименти, изпълнява ангажименти по три закона и ние не можем без него и трябва да го запазим при всички положения“, обясни той.

Вълчев коментира, че тези 15 млн. лв., които бяха отпуснати допълнително на БАН, са разпределени по критерии от Общото събрание в зависимост от научната дейност на институтите. По думите му за метеоролозите увеличението на средствата е около 5-6%. „Критериите са справедливи дотолкова, доколкото отчитат научните критерии, но не и специфичните критерии на НИМХ. Дългосрочният проблем, който поставят от НИМХ, е отношението към тях и способността на Общото събрание на БАН да бъде достатъчно отговорно“, обясни той.

Министърът посочи, че конкретните ангажименти, които са били договорени по време на срещата при него, са били МОН да подпомогне до края на годината НИМХ. „И ние изпълняваме това. Другото беше БАН в рамките на бюджета си да потърси допълнителни възможности. А за следващата година да търсим самостоятелност на НИМХ в рамките на БАН. Не искаме ние да взимаме решението за изваждане на НИМХ от БАН – те трябва да се разберат и да вземат решението в дух на съгласие. Седем или осем сектора ползват данните от НИМХ, те имат и международни ангажименти, така че не можем да ги оставим“, коментира Вълчев.

Той обясни, че от всички средства, които са гласувани тази година - около 65 млн. лв. увеличение, около 50% ще отидат в БАН. „Следващата година пак ще имаме това увеличение и ще имаме възможност пак допълнително да подкрепим системата за научните изследвания. А аз разглеждам НИМХ като част от системата на научните изследвания“, каза още Вълчев.

„Ще има ново увеличение на заплатите на учителите с около 20% - с толкова вече договорихме увеличението на минималните работни заплати за съответните учителски длъжности. То е предвидено от 1 януари със средносрочната бюджетна прогноза – това ще бъде заложено и в Закона за държания бюджет“, каза още министър Вълчев и посочи, че 330 млн. лв. са отделени за това увеличение.

„Важното е, че проведохме този политически разговор и взехме това решение, че учителите са най-важни и трябва да инвестираме в тях. Минималната заплата, която в момента е 760 лв. за длъжността младши учител и учител, ще се увеличи на 920 лв. – това е основната заплата. Иначе средната брутна заплата, е около 1080 лв. Тя е близка до общата средна на страната. След увеличението тя ще стане близо 1300 лв. – това е брутната. А нетната вероятно ще е между 1000 и 1100 лв., но това е индивидуално и зависи от клас прослужено време и т.н.“, обясни министърът.

На въпрос дали ще изпълни обещанието си да вдигне учителските заплати двойно до края на мандата на ГЕРБ, Вълчев отговори: „Да, и това може да го видим в одобрената от правителството средносрочна бюджетна прогноза. За 2019, 2020 и 2021 г. имаме заложени 330 млн. лв. с всяка година повече. В края на мандата една нетна учителска заплата трябва да бъде над 1500 лв., а минималната – над 1300 лв.“, обясни министърът.

Той посочи, че малко преди 15 септември има дефицит на учители, като най-трудно се намират педагози по информационни технологии, физика и математика. „Средната възраст на един български учител е около 50 години“, заяви Вълчев.