Д-р Марчева от Сливен спечели конкурс в сватбената си рокля

„Когато се явих на международния конкурс „Мисис баба 2018”, съобщих на журито, че съм баба пряко и преносно. Имам четирима внуци, петият е на път. На 21 януари, Бабин ден, е професионалният ми празник, защото съм акушер-гинеколог. Нямам представа колко бебета са се родили в моята зала. Със сигурност съм заселила един град”, смее се д-р Мариана Марчева от Сливен.

Конкурсът се състоя наскоро в София. „Привлече ме, че не се наблягаше на физическите данни, а на постиженията и на духовните ценности”, пояснява тя. От 150 кандидатки на финала били допуснати осем: „Невероятни личности, които имат какво да кажат!”. Пред журито тя рецитирала свои стихове, били показани и нейни авторски картини. Класирала се на трето място, спечелила и наградата „Мисис баба Очарование”. Така се прибрала в Сливен не с една, а с две корони. И започнала да се подготвя за още празници през 2018-та. Голямата й дъщеря става на 40, със съпруга си – художника Христо Тотев - ще честват 10-годишнина от брака си. Ще организира тържество с приятели даже и за къщата си, която навършвала цял век от построяването си. А ако на някого му се струва, че историята е прекалено захаросана от корони и юбилеи, сбъркал е жената. Ясно е, че д-р Марчева е отличен специалист. Но пациентките й казват, че са виждали в кабинета й разпечатаното стихотворение на Дамян Дамянов „Когато си на дъното на пъкъла…”. Сред многото книги в дома й е „Афоризми за житейската мъдрост” на Шопенхауер.

„Имам три дъщери, съвсем желани. Приеха ме медицина в София още на 17 години и се чувствах зряла за това. Даже като пътувах във влака от Сливен, казвах на хората, че съм с 2-3 години по-голяма, за да не ми се смеят. Бях във втори курс, когато забременях с първата си дъщеря. Аз си я гледах, записах я в студентските ясли”, разказва д-р Марчева. До края на следването й се родила и втората щерка. Мариана завършила с успех 5,00, без да е отложила изпит, от 250 души била 15-та по успех . Спомня си, че преди години един сливенски свещеник анатемосал лекарка-гинеколог, защото правела аборти. „Говореше се, че анатемосаната съм била аз, но не бях. Аз съм голям противник на абортите по морално-етични причини и когато се налага, ги правя с голямо нежелание. Не ме интересуват личните драми, при днешните предпазни средства да правиш аборт е безотговорност! Мен самата ме притискаха и майка ми, особено свекърва ми. Да имам само едно дете, защото животът бил хубав и трябвало да си го живея. Що за живот ще е това, ако децата са извън него!?

Признава, че е привърженик на по-строгото възпитание. В нейния дом винаги е имало вечерен час.

Горда е, че трите й момичета са трудолюбиви, образовани, отговорни майки и съпруги и обичат книгите, както тя самата ги обича. Голямата е завършила изкуствознание, сега се занимава с графичен дизайн, печели конкурси. По-малката е на 37 години, живее в Америка, в града й се отнасят с голямо уважение към нея. Най-малката е на 27, следва за зооинженер. За разлика от други баби, д-р Марчева не подарява мобилни телефони или таблети на внуците си. „Взривявам се, когато пациент ми каже, че е чел за състоянието си в интернет. Взривявам се от манията по апаратури и роботи. Важен е човекът, който е пред апарата, защото нашата професия си е изкуство. Грешно е да се смята, че в „Гугъл” има всичко. Има информация, но това не е знание! Ще дойде време, когато ще се осъзнаем, че не това анонимно интернет-пространство, а човекът е най-важен”, казва тя. Затова „Мисис баба” подарила на своите внуци книжка. Написала я сама. Вдъхновението дошло от действителна случка с внуците, а в оформянето на двуезичната история за Софи и пиленцата се включила цялата фамилия – внучката Софи направила илюстрациите, майка й Виолета – дизайна, съпругът на Мариана и семеен приятел – превода на английски.

Преди конкурса финалистките трябвало да попълнят тест за житейските си приоритети. Д-р Марчева посочила на първо място семейството, въпреки че е имала четири брака. „Браковете ми доказват точно отношението ми към семейството. Както Стефан Цанев казва в една от книгите си: „Аз много държа на семейството и го доказвам с разводите си”. Не приемам извънбрачни отношения и забежки. Смятам за лицемерие твърденията, че трябва да седиш в един изчерпан брак заради децата. Напротив, децата страдат най-много в един изкуствен брак.

На единия от туровете на конкурса се явила със сватбената си рокля, която ушила по поръчка, по собствен модел за венчавката с художника Христо Тотев. До днес двамата са заедно. В къщата на Мариана, където живеят, няма нищо стандартно. В малкия двор те посреща куче – симпатичен рошльо, който си прави компания с още две домашни кучета. Вътре - старинни, автентични мебели. По стените – картини, картини и всяка – някакъв спомен. На едната: Христо и Мариана с шапка с периферия. Който не е чувал за страстта й към красивите шапки, да се качи по веселите стълби в жълто и червено и да погледне във фоайето на втория етаж. Що се отнася до картината, Мариана я нарисувала сама, подарък за рождения ден на Христо: „Портрет и автопортрет!”.

Намислила е, като се пенсионира и махне бялата престилка, да създаде интелектуален салон, където да се събират творци и да си говорят за духовните неща. Обръща се назад към живота си и без никакво колебание дърпа чертата: „Никога не съм се страхувала да изразя мнението си. Независимо от това в какви времена живееш, не е необходимо да ставаш подлизурко, за да отстояваш себе си. Не понасям масовите събития, масовия спорт, затова и никога не ходя на фитнес. Разтоварвам се единствено в природата. „Нещотърсач” съм като Пипи Дългото чорапче.