Чудесно ново стихотворение от нежния лирик Георги Константинов

По негови текстове са създадени над 200 естрадни хита

Георги Константинов е един от най-нежните лирици в съвременната ни поезия. Автор е на повече от 35 стихосбирки, сред които “Една усмивка ми е столица”, “Общителен самотник”, “Обичам те дотук”. По негови текстове са създадени над 200 естрадни песни, които се превръщат в хитове. Поезията на Георги Константинов е превеждана на английски, френски, руски, японски, немски, гръцки, и др. Неговият хумористичен роман “Туфо рижият пират” е популярен по света и у нас.

Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен, чийто почетен граждани е днес. Бил е главен редактор на сп. “Родна реч” и “Пламък”, народен представител в VII ВНС (1990–1991 г.), заместник-министър на културата (1995–1997 г.). От 2013 г. е почетен председател на българския П.Е.Н. център.

 

Селцето

Георги Константинов

Встрани от магистралата с прелитащи коли

забравен кът от рая

зад хълма се спотайва.

По тъмно се надвикват първите петли.

И бледата зора дворовете разлайва.

Пониква русо слънце, топло като хляб.

И дъхав ден

сред лятна глъч узрява.

Селцето диша и върви – живее на инат!

Встрани от магистралата.

И светската забрава.

Встрани от суетата, от битката за власт,

от яловата сянка

на пейзаж бетонен...

И днес, когато мислим за живот на Марс,

селцето тук живее,

при своя жилав корен.

Със труд живее. Пестеливо

подрежда свойте дни.

И все по-рядко може в селската гълчава

едничък детски глас да прозвъни...

Но живо е селцето.

Диша. Оцелява.

Посреща близки гости с усмивка и тъга.

И пак димят комините

в самотната му зима...

Дори не смея да попитам – докога?

Но пак сме заедно.

И заедно ни има.

Село Дрен, август 2018

 

 

Памет

Афоризми от акад. Кирил Василев

Навърши се век от рождението на големия философ и писател

Акад. Кирил Василев бе доайенът на академиците и на философите у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада.

След 9 септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. До края на дните си академикът остава последователен марксист.

Най-популярният му труд “За любовта” не е идеологически и е издаден в половинмилионен тираж на руски език и в няколко милионен на китайски език през 1986 г. На български има 4 издания, след като първоначално комунистическата власт не е искала да го публикува. Предлагаме ви 12 непубликувани досега афоризма от акад. Василев.

Демокрацията и какофонията

Демокрацията обединява средностатистически мненията на таланта, на масовия човек и на глупака, по такъв начин се получава какофонията на гражданското общество.

Изборният вот

Единственият глас на мъдреца тежи повече от изборния вот на 10 милиона глупаци. Дълголетната Баба Демокрация, по всичко изглежда, не разбира това.

Управлението

Все някой трябва да ни управлява. По-добре достоен лъв, отколкото вероломна лисица или тъп носорог…

Митология и демагогия

След митологията на диктатурата, обикновено идва демагогията на демокрацията.

Лидери в България

В България не се създават лидери за партии, а обратно – създават се партии за лидери.

Човешкото в човека

Човек се проявява като истински човек, само ако не е на власт.

Глад и свобода

Свободен ли е човекът, който гладува в страна, която претендира, че е демократична?