След представлението в най-голямата концертна зала на Цюрих – „Корсо”, за него говори целият град. Асистентът забива кинжали и рапири в гърба и гърдите му, а той изобщо не реагира…

Ето как очевидец описва изпълнението му пред студенти медици: „Мирин Дажо, гол до кръста, мълчаливо стоеше в центъра на стаята. Асистентът бързо мина отзад и го промуши с 80-сантиметрова рапира някъде в областта на бъбреците. Гробовна тишина. Студентите и преподавателите седяха с отворени усти и не вярваха на очите си. Няма съмнение: острието беше преминало през тялото, върхът му стърчеше отпред. Най-удивителното дори не беше невъзмутимостта на Дажо, а това, че по тялото му нямаше и капка кръв…”.

Истинското име на Дажо е Арнолд Герит Хенске. Роден е на 6 август 1912 г. в Ротердам. Нол, както го наричат приятелите му, се увлича от рисуването и на 20 години оглавява екип от архитекти в проектантско бюро.

Странни събития

Като дете и на младини с Нол Хенске нееднократно се случват странни събития. Той рисува портрет на покойната си леля, която прекарва целия си живот в Южна Африка и която той никога не е виждал. Успява да я изобрази с такава точност, сякаш му е позирала. Често, събуждайки се сутрин, Арнолд с удивление открива, че ръцете и чаршафите му са изцапани с боя, а в ателието му цари безпорядък. Той рисува насън доста прилични картини, без дори да си спомня на сутринта за това.

„Превратът” в живота на Нол настъпва на 33-ата му година. Именно тогава той разбира, че тялото му е неуязвимо. Изоставя работата си и се премества в Амстердам, където обикаля баровете и дава представления пред посетителите, като се пробожда. Скоро за него говори целият град.

Името си Арнолд Хенске сменя не с цел реклама, а защото на есперанто Мирин Дажо означава „чудесен”, „удивителен”. Той, както и много негови съвременници, смятат, че с помощта на този изкуствен език човечеството ще успее да преодолее комуникационните бариери между народите.

Няма увреждания

Разбира се, Дажо е проверяван нееднократно от лекари. В края на май 1947 г. той демонстрира своите таланти в Цюрихската кантонална болница. Както обикновено, Мирин се съблича гол до кръста. Когато асистентът пронизва с рапира сърцето, белите дробове и бъбреците, той не усеща болка и не проронва и капка кръв. За да се изключи възможността за хипноза, е решено да се направи рентгеново изследване, но медиците не знаят как да го закарат до рентгеновия кабинет, защото носилките не са приспособени за транспортиране на хора, промушени с рапири. Дажо ги успокоява, че сам ще отиде, където трябва – със забитата рапира, естествено. Снимките изключват всякакви съмнения: острието е преминало през няколко жизнено важни органи, без да причини никакви увреждания.

Когато изваждат внимателно оръжието от тялото на Дажо, по кожата му остават едва забележими петънца: на мястото на входа и изхода на острието. Малките ранички са промити и обработени, макар че Мирин Дажо заявява, че няма нужда от това – не го заплашва инфекция.

Независимо че на самия Дажо кинжалите не причиняват никаква вреда, зрителите често припадат на неговите представления. По време на едно от тях в Швейцария една особено впечатлителна дама получава сърдечен пристъп. На представлението в зала „Корсо” рапирата засяга кост. Когато в абсолютната тишина се чува зловещият звук, няколко души припадат. Всичко завършва с това, че забраняват на Дажо да дава представления в големи зали. Налага се да се ограничи в малки кафенета и барове. Но Мирин не се оплаква, защото е започнал пътя си именно от тях…

В интервю за популярно списание Мирин Дажо заявява: „Аз не съм актьор, а пророк. Ако вярваш в Бога, можеш да се научиш да управляваш тялото си”…