Земетресение от 4,8 по Рихтер край Асеновград тази нощ

Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Валери Жаблянов в блиц пред “Труд”: ГЕРБ удрят всеки, който не им харесва

Мистерията около смъртта на Ботев

Въпреки немалкото положени усилия от страна на различни историци и изследователи до ден днешен не са изяснени обстоятелствата около трагичната гибел на големия български поет и революционер Христо Ботев.

Освен наслагваните с времето съмнения около приетата версия за смъртта му съществуват и такива, оспорващи неговото месторождение. Жителите на врачанското село Осен и краеведи от областта са убедени, че Христо Ботев е роден не в Калофер, а в Осен, тъй като в годината на неговото раждане 1848 година бащата на поета Ботьо Петков е учителствал там. Ботев е роден навръх Рождество Христово, поради което е кръстен с името Христо. При промените, наложени от смяната на календара, датата на неговото рождение се премества на 6 януари следващата година. Но за голямо съжаление тази промяна не е отбелязана вярно. Така Ботев официално (и неточно) се води роден на 6 януари 1848 година във всички исторически документи. Кому е нужна и кого ползва тази доказана неточност?

Майката на поета Иванка след Освобождението се установява и живее заедно с един от братята му – Кирил, във Враца. Случайност ли е това? Може би не, тъй като в града веднага след Освобождението започват да се организират големи общонационални чествания в памет на поета, на които присъстват останалите живи Ботеви четници. Водена единствено от мисълта, че синът й е загинал трагично при неизяснени обстоятелства във Врачанския Балкан, Иванка Ботйова дълги години събира и сравнява спомените на останалите живи четници с надеждата да открие истината. В много легенди е забулена смъртта на поета, като и досега не се знае къде е погребано тялото му. Всичките тези неясноти пораждат преди няколко десетилетия мълвите, че поетът с белег на челото се появил на преклонна възраст в Турция, където рецитирал свои стихове. Името на Ботев е споменавано и в други подобни измислици.

За смъртта на великия поет и революционер съществуват най-различни предположения, а в спомените, оставени от негови четници, са налице сериозни противоречия и разминавания. Посочени са няколко заподозрени за убийството на войводата, като между тях се срещат имената на Перо Македонеца (Херцеговинеца), подпоручик Никола Войновски и Никола Тихов Обретенов (назначен след Освобождението за областен управител на Враца).

В книгата си „Материали за Христо Ботьовата чета“ другарят на войводата Димитър Икономов (според някои автори книгата била съчинена от неговия брат Пенчо Икономов) споменава: …“Като гръмнат останах след като научих, че войводата Ботьов е паднал убит. Отидох на лобното място и го сварих в предсмъртна агония. От други узнах как е станала тази печална случка: като изсвирила тръбата в лагера на турците, Ботьов полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и вече нищо не продумал. Алена кръв шурнала от раната му…“

В спомените си „Какво разказва един жив Ботьов четник“ Цанко Минков отбелязва: …“Ботьов, Ботьов е ранен! – се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение и наистина милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Сякаш от дни убит. Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело – и пръснал черепът на части. Горкият! Колко съкрушителен е ударът, че в предсмъртната минута не е могла да отекне ни дума от сладкодумната му уста…“

Двамата Ботеви четници са категорични, че техният войвода е бил прострелян в челото. Същото споменава в книгата си „Христо Ботев. Опит за биография“ Захари Стоянов (зет на Никола Обретенов). От съвсем друг ракурс описва смъртта на войводата самият Обретенов в спомените си:

Най-сетне когато стана здрач, гърмежите почнаха да се слушат по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено. Някои от нашите момчета, които бяха служили в Казашкия алай при Чайковски, разбираха сигналите и казаха, че това означава спиране на боя. По заповед на Ботев изсвири и нашата тръба, също за спиране. Момчетата, които заемаха върха на Камарата, слезоха и съобщиха, че неприятелят се е оттеглил надолу към местото, откъдето се бяха изкачили. Слезохме и ние с Ботьова, като подкрепяхме ранения Перо, раната на когото се беше влошила и почнала да го боли. Ботьов разреши на четниците да отидат на извора, който бил наблизо, да пият вода.

Когато цялата чета слезе от Камарата и се отправи към извора, Ботьов, Апостолов и аз бяхме изостанали по-назад по причина на Перо, който не можеше да върви. По покана на Ботьова приседнахме край една малка скаличка. С нас бяха Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров

(Димитрото) от Габрово, жив и досега.

Ботьов беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита: „Какво мислите да правим, когато в тия две стражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?“

Докато ние отговорим, Перо каза: „Ботьов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще загубиш!“ Ботьов нищо не каза, но се изправи в цял ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботьов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума- само изхърка…

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо прибрахме всичко от Ботьова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите. Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от куршума; взех и часовника, бинокъла, компаса и портмонето с пет наполеона, а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.

Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: „В редовете на борбата да

си найда и аз гроба!“…

От спомените на Никола Обретенов става ясно, че смъртта на войводата е настъпила в резултат от изстрел в областта на сърцето. Но кой е загадъчният стрелец екзекутор?

Членът на щаба на Ботевата чета Никола Тихов Обретенов така и не дава отговор на този изключително важен въпрос. Въпреки обещанието, че истината за случилото ще е отразена в спомените му, които според неговото завещание трябвало да се публикуват след смъртта му. Но и от тях не става ясно кой е стрелял по Ботев. Нещо повече, самият Обретенов е обвинен за екзекутор на войводата. Тази версия поддържат няколко литературни историци, между които и Владимир Свинтила, на когото принадлежат думите: …„Никола Обретенов е съпреживял този момент, без да може да се освободи както от картината на поваления труп, така и от видението на окървавеното чело, в което не би могъл да стреля друг при втория изстрел освен той.“

Излиза, че по войводата Христо Ботев е стреляно два пъти, като вторият изстрел е бил насочен в главата. Като предполагаеми извършители на първия изстрел (този в сърцето) се сочат двама четници – Перо Македонеца или Никола Войновски. Последният е бил комендант на четата и е имал сериозни пререкания с войводата относно военната тактика. За подобна версия няма абсолютно издържани доказателства, а само предположения и съмнения, дължащи се на влошените взаимоотношения между участниците в тази трагична развръзка. Самият Никола Обретенов до смъртта си отказва да коментира тези трагични събития, станали привечер на 20 май (стар стил) в местността Йолковица, Врачанския Балкан. Доста години след Освобождението, макар и възрастен, той изминава отново пътя до Йолковица, за да участва в организираното откриване на Ботевото лобно място.

Официално приетата постановка за смъртта на войводата Ботев гласи, че е улучен от куршум на промъкнал се до четниците турски войник. Истината за трагичната гибел на големия български поет и революционер продължава да бъде загадка за историческата наука. Загадка, която в продължение на много години дава храна за безброй исторически спекулации.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. В учебниците по история до преди време бе написано,че великият поет и революционер е застрелян от дебнещ в храстите башибозук на име джумболет.Проклет да е този вярващ в аллахЪ фес,ако това отговаря на истината.48 години след Ботевата смърт Никола Обретенов закарва една делегация до Околчица,за да посочи точното място на смъртта.Избира си едно място,отстоящо на километър от огромния кръст,който се вижда от пътя от Враца за София и го посочва.А от тогава е минал почти половин век!Поставят един скален отломък на лобното място и надписа:„Сбъдна се пророчеството твое…“

  2. Фактът, че сте прокълнато племе, доказва истинския убиец на кьор фишека ристу.

  3. И още нещо….., баба Тонка Обретенова е мразела Захари Стоянов. Нали е бил неин зет? Дали не е и заради Ботев? Защо ли? Известно е, че Никола Обретенов и Захари Стоянов са били в една килия след залавянето им и че Никола Обретенов е споделил как е убит Ботьова и после………., мистериозната смърт на Захари Стоянов в Париж. Надали е умрял от спукана язва. Дали не е бил отровен както се е говорило тогава???????

Отговорете