Преди сто години беше направен дебютен опит за покоряването на най-високата планина на планетата

Въпросът вълнува много хора по света

Кой е първият покорител на Еверест? Този въпрос вълнува много хора по света от много години.

Официално това са новозеландският алпинист Едмънд Хилъри и непалският шерп Тенсинг Норгей през 1953 г. Но през 1924 г. британците Джордж Малори и Андрю Ъруин тръгват да щурмуват главния връх на света. Опитът им завършва със смърт, като все още не се знае дали те са постигнали целта си. Последният път, когато Ървайн и Малори бяха видени на склона на 8 юни 1924 г., беше от фотографа Ноел Одел от лагера. След това те изчезнаха в облаците. Именно Одел настояваше в лични разговори, че алпинистите са достигнали върха на Еверест.

Откриване на нараненото тяло

Ледокопът на Ъруин е намерен на надморска височина над 8000 метра

Девет години по-късно, през 1933 г., британците намират ледокопът на Ъруин на надморска височина над 8000 метра. След това идват разказите на очевидците, предимно китайски алпинисти, които си спомнят, че са видели тяло или може би две. Накрая британците, немците и американците изпращат голяма експедиция да търси техните останки. Тялото на Малори е открито едва през 1999 г. Кракът и ребрата на алпиниста бяха счупени, челото му е пробито, а тялото му беше покрито с охлузвания, а на коланът му беше вързано скъсаното предпазно въже. Щурмовият лагер беше на няколко часа път от мястото, където беше паднал британецът, но нараняванията му не му позволиха да преодолее това разстояние.

Малори беше погребан, като го покриха с камъни, на същото място, където беше намерен.

Джордж Малори

В началото на октомври тази година една новина обиколи света: снимачен екип на National Geographic се натъкна на необичайна находка на северния склон на Еверест, където се намира ледникът Ронгбук. От разтопения лед стърчеше потъмнял от студа и влагата кожен ботуш. Вътре имаше фрагмент от човешки крак.

Андрю Ъруин

„Вдигнах ботуша и видях етикет на носа с избродираното име: „AC IRVINE“, - казва алпинистът и фотограф Джими Чин. – Нямаше съмнение, че това бяха останките на Ъруин“. Те бяха изпратени в британската лаборатория за ДНК тестове, и роднините на Андрю Ъруин вече са предоставили техните генетични проби.

Оцелял ли е фотофилма?

Находките не дадоха отговор на въпроса, който тревожеше обществеността: британците ли бяха първите покорители на Еверест или не. В близост до тялото на Малори не са открити кислородни бутилки, което означава, че той е бил на път от дълго време. Слънчевите очила бяха в джоба му, което означава, че алпинистът се е спускал привечер или през нощта – и може би вече беше изкачил върха.

Сред откритите му вещи не беше открита снимката на съпругата му Рут. А той и беше обещал, че ще остави снимката й най-отгоре, ако стигне до там. Този факт също поражда мисли: дали Ъруин и Малори са покорили Еверест.

Но е известно, че Ъруин носеше със себе си фотоапарат Kodak. И ако двамата партньори са стигнали до върха, вероятно са се снимали там. Но фотоапарата все още не е намерен. Членовете на експедицията на National Geographic го нарекоха "Светия Граал". Те ще започнат допълнителни издирвания за останките на Ъруин. Но може ли филмът да оцелее в такива тежки условия?

Експертите на Kodak допускат тази възможност. И дори бяха написали инструкции за участниците в издирването, в случай че фотоапаратът бъде открит. Например, камерата ще трябва незабавно да бъде увита в няколко слоя фолио, и основното е, че останалият вътре филм да не се излага на светлина. Ако бъде намерен във вода, ще трябва да се държи на студено, да кажем, забит в ботуш, пълен със сняг. Служителите на компанията дори проведоха експерименти с един проявен филм от 1920-те години, за да разберат оптималната технология.

„Филмът е доста крехко нещо“, - обяснява фотографът Алена Медведева. – „Има шанс да се е запазил по чудо в камерата на алпинистите, макар и много малък - буквално 0,01%. Студът и разреденият въздух могат да запазят филма за един век. Мисля, че има методи, които ще ви позволят внимателно да го размразите и след това да го развиете - ако не целия, то поне за един кадър“.

Мнение на авторитета: „Те не успяха да се качат на върха"

Любопитно ни беше какво мислят известни алпинисти за тази загадка? Ето какво каза международният майстор на спорта, и заслужил треньор на Русия, "Снежният барс" Николай Захаров пред екипа на „КП“ .

- Николай Николаевич, изкачили сте пет осемхилядника, знаете всички маршрути на Еверест. Какво мислите: Малори и Ървайн покорили ли са най-високата планина на планетата?
- В онази експедиция имаше най-силните за онова време височинни алпинисти, но ми се струва, че те все пак не са стигнали до върха, иначе следите им все още щяха да са там някъде. Винаги има останали обикновени скални клинове или въжета. Трябва да има останали следи от тяхното оборудване. Освен това те не знаеха къде отиват, и че там ще има скален пояс, висящ под отрицателен ъгъл. И за това трябва да вземете специално оборудване, което в онези години беше тежко и несъвършено. Дори ние, знаейки маршрута, с модерната си екипировка, бяхме под напрежение там. Струва ми се, че Малори е загубил живота си на тези скали. Но сега е невъзможно това да се каже със сигурност, и това са само предположения.

- Всичко заради екстремната височина ли е?
- Надморската височина там е много висока – някъде около 8600 – 8700 м. Макар че през 1980 г. Райнхолд Меснер (известният италиански алпинист, който пръв покори всичките 14 осемхилядника на планетата) изкачи Еверест. сам и без кислород. Но той знаеше маршрута и заобиколи това второ стъпало през кулуара Norton Couloir. Въпреки че той рискува, разбира се, защото там има много голяма лавинна опасност.

- Може би не са знаели как да се аклиматизират правилно?
- Опитните катерачи трябва да познават тялото си. Например Меснер вярваше, че трябва да останете на височина възможно най-малко време без кислород. Той се изкачи на не повече от 7000 м, живя два месеца под Еверест и взе девойка със себе си. И това мина бързо, много бързо. Трябва да препрочета книгата му „Кристален хоризонт“, не помня колко време беше нощувал там на тази височина - два или три пъти. Много хора все още вярват, че колкото по-високо сте се изкачили, прекарали сте нощта, след това сте се спуснали малко, толкова по-добре ще е вашата аклиматизация. Но това не е факт. Защото над 7000 м тялото вече не се възстановява. А възстановяването е важно за аклиматизацията. И така, аз изкачих се по-високо, уморих се, изразходих кислорода в клетките си, слязох – и живях, а тялото ми започва да свиква. После се издигнах още по-високо и отново слязох. И прекарах пет нощи на 8300 м, а това си е просто смърт.

- На каква надморска височина започва "зоната на смъртта"?
- Смята се, че е след 8000 м, но реално тя е е много по-ниско. За човек, роден на морското равнище, „зоната на смъртта“ започва още на 6000 м, и ако ме оставите на височината на Елбрус (5642 м), ще се чувствам повече или по-малко нормално, защото съм свикнал да бъда в планината. Но ако живея така една година, със сигурност ще умра там. Тъй като вече няма да го има възстановяването и тялото ще е изтощено, и кислородът ще е израходван. Но преди 100 години те не са знаели това. Така че мисля, че Малори и Ъруин, които прекараха твърде дълго на голяма надморска височина, не са достигнали върха. Може би са паднали на втория етап при спускането си, когато са били изтощени. Техният кислороден апарат беше много тежък, изработен от стомана. А и вече е било твърде късно да се щурмува върха в началото на юни, когато Малори и Ъруин отидоха, защото тогава започва сезонът на мусонните дъждове, които се превръщат в сняг в планините. А вярвам, че те не са първите покорители на Еверест, но в много отношения те посочиха маршрута, който сега е класически.

(Превод: Павел Павлов)