Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

$ 70 млн. награда за откриването на малайзийския самолет МН370 Тексаска компания възобновява търсенето на изчезналия боинг

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

„Мистър Светлина“ не мечтае да вижда

Тони обича да пее и да свири на пиано, но още не е натрупал самочувствие за конкурс със зрящи. Снимки: Авторът и архив

Антон Донев е със 100% изгубено зрение. Различава ден и нощ, слънце и мъгла, но никога не се е виждал в огледалото. Преди седмица той спечели първата титла „Мистър Светлина“ у нас в конкуренция с млади хора от Варна, Габрово, Бургас и Шумен. Противно на очакванията, фаворитът на жури и публика е категоричен, че още няма вяра във външния си вид, нито пък е натрупал излишно самочувствие. „Човек се доказва с поведението си, не с външния вид. Задавал съм си въпроса дали съм красив. След като ме поканиха за участие и спечелих, сигурно има защо…“, смее се чаровникът.

Íà áëÿñêàâèÿ êîíêóðñ Àíòîí ñïå÷åëèë òèòëàòà "Ìèñòúð Ñâåòëèíà". Øåôêàòà íà öåíòúðà çà ðåõàáèëèòàöèÿ Ãàëèíà Ïåòêîâà/òðåòà âëÿâî/ èçäàâà, ÷å â ìåñåöà íà áåëèÿ áàñòóí ïðåäñòîè è êîíöåðò íà Îðõàí Ìóðàä íà 9 íîåìâðè
На бляскавия конкурс Антон спечелил титлата „Мистър Светлина“. Шефката на Центъра за рехабилитация Галина Петкова (третата вляво) издава, че в месеца на белия бастун предстои и концерт на Орхан Мурад на 9 ноември.

Конкурсът всъщност, не бил за физически данни, а за да напомни на обществото за хората с бял бастун, да не ги смятат за едва кретащи старци, обясняват инициаторите от Центъра за социална интеграция на хора със зрителни увреждания в Шумен. За да покажат, че не са по-различни и не се смущават от съдбата, претендентите за Мис и Мистър дефилираха в три тура. В народна носия, в спортно и официално облекло, като добавиха верните си помощници – бели бастуни и зрящи водачи.

След емоционалната надпревара Антон казва, че приема титлата „Мистър Светлина“ като знак за всички българи, че „има светлина в тунела“. Щом хора без зрение могат да се справят, значи и останалите не бива да се отчайват от битието, умува упоритото момче. Досега за него няма невъзможни неща в родната действителност, въпреки слепотата.

Тони е студент трети курс „музикална педагогика“ в Шуменския университет „Константин Преславски“ със специални предмети класическо пеене и пиано. Срещата е в кабинета по музика. Пръстите му танцуват пъргаво по клавишите и зазвучава темпераментно испанско фламенко. Автор е Исак Албенис, подчертава пианистът и бърза да поясни: „В училището за слепи във Варна ми отвориха очите и за буквите, и за музиката“.

Сагата му започва като на много деца родени в седмия месец, които се озовават в кувьоз, за да оцелеят. Поразени са обаче очите, ретинопатия обрича Тони на тъмнина. Майка му се поболява от мъка, а когато той е в четвърти клас, тя умира. И до днес момчето има пълната подкрепа на баща си, шофьор на цистерна за горива.

Правени са опити за лечение – докато Тони е на 3 месеца, родителите искат да отидат в Германия, пускат ги, когато е на половин година. Медиците им казват, че са закъснели. На шест години малкият умник е първокласник в Специалното училище за деца с нарушено зрение във Варна. Помни, че още там бил безкрайно благодарен на съдбата. В школото имал съученици с детска церебрална парализа и други двигателни увреждания, приковани в инвалидни колички. „Имах един приятел и винаги съм му казвал: „Ники, ти се благодари, че сме на това положение, защото зрението ни ограничава за много малко неща““, сеща се сега студентът. Бързо овладял брайловата азбука. Мнозина я смятат за много трудна. В нея всяка буква е комбинация от точици и Тони без проблем се научил да чете с чувствителните си пръсти. Пише и на брайлова машина. Не се разделил с тракащия „Пъркинс“ и когато го приели в престижното Национално училище по изкуствата „Добри Христов“. Влязъл с изпит по пеене и солфеж с пълно отличие, но първата година била ад. „Най-трудно беше класът да свикне с мен, понеже никой не беше чувал тракане на машина. Бях единствен сляп“, разказва Тони. В час държал да записва урока, за да учи у дома по-бързо, но хлопането изнервяло дори даскалите. Имал социална асистентка за четири часа на ден, но нямало как за това време тя да го води и взема, да му чете и всички уроци… След втората година всичко си дошло на мястото, почувствал се равен със зрящите.

Òîíè è Õðèñòèÿíà ñà ïî÷òè íåðàçäåëíè ñ ïðåïîäàâàòåëêàòà ïî ïèàíî Æàíåòà Êàöàðîâà/â ñðåäàòà/
Тони и Християна са почти неразделни с преподавателката по пиано Жанета Кацарова /в средата/.

През 2014 г. Тони бил сред малцината студенти, приети в Шуменския университет с максимален бал. И до сега е отличник с евростипендия и поощрения от ВУЗ-а. Невероятно, но с него в същата специалност са още двама незрящи – Християна и мераклията за поредно висше Тодор Андонов /57г./. Щастливци са, защото преподавателката по пиано Жанета Кацарова е амбицирана за успех, колкото тях. Понеже партитурите на брайлов нотопис са много малко, тя буквално им разказва нотите на цели музикални произведения – запис за дясна ръка, за пръсти, за динамика, всички подробности… Студентите записват обясненията на диктофон, а после слушат и упорито се упражняват. Кацарова е доволна, че Тони е изключително музикален, интелигентен и умее да работи сам. И нито една минута с него не е загубено време, включително и храненето в студентския стол, където пак са заедно.

„Всичко ми е любимо, ако нещо не ми харесва, не го свиря. В момента разучавам менует от Йохан Бах“, казва студентът и го подхваща. После се понася в тъжна Прелюдия 4 ми минор на Шопен. Излизал е и пред публика на десетки училищни и университетски концерти. Да, има аплодисменти и грамоти, но е допускал и грешки. Не знае дали ще събере смелост за конкурс, наравно със зрящи. Най-много се притеснява, че всички погледи ще бъдат вперени в него.

Затова допуска, че след музиката, ще кандидатства за друга специалност, свързана с компютри и програмиране. Сега благодарение на лаптопа и на инсталирана говоряща програма няма невъзможни неща. Наизустил е буквите по клавиатурата и пише безпогрешно, ползва фейсбук и скайп свободно, пише си курсовите работи, обработва лекциите със специална аудиопрограма и умува как да е полезен на други незрящи. Има възможност и непрекъснато да слуша новини. Затова знае, че в момента „всичко е избори“, дори се шегува, че всички в държавата са кандидат-президенти. „Може да съм сляп, но виждам какво става. Лошо е, че всеки гони печалба и иска кокала“, искрен е Тони. Гласувал е веднъж на предсрочните парламентарни избори с баща си. И сега има свой фаворит, избрал го е по гласа и посланията.

Слепите имат безпогрешен усет, много развит слух и се ориентират изключително по звука, издаван от човека, обяснява навиците си Тони. „Колкото и клиширано да е, аз се радвам, че идвам сам до университета, пресичам сам булевард и една пешеходна пътека, и стигам за пет минути. Някои ми дават път, други се правят на луди, макар да виждат белия бастун“, споделя студентът. Вече не може да разчита много на асистент, защото му се полага само 4 часа за цяла седмица, но има огромна подкрепа от Центъра за рехабилитация. От това как да си приготвиш сам пица, без да виждаш, до кой е най-краткия път до автогарата и най-добрия тоалет, му показват социалните работници.

„Честно да ви кажа, предпочитам да съм така, колкото и странно да звучи. Хубаво е човек да прогледне, но вече до такава степен съм свикнал…“, откровен е Тони. Иначе не отрича, че всеки сляп мечтае да види белия свят, но интервенциите крият и рискове. Дава си и сметка, че това би било съвсем друг живот, а в момента не е недоволен от себе си.

Опитал е много неща, дори е тренирал лека атлетика няколко години и натрупал цяла дузина златни медали за бързо преодоляване на 60 и 100 метра. В Турция играл футбол за слепи с топка, снабдена със звънчета. Сега е само запалянко и обича да слуша мачовете на „Лудогорец“. А другите предизвикателства тепърва предстоят и със сигурност има много светлина в тунела.

 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.