Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 25 май 2018

Михаела Маринова: Не се влюбвам лесно Ако нямах музикален талант, щях да съм хирург, убедена е тийнсензацията

– Михаела, бихте ли разказали за снимките на новата си песен „Листата падат”. Разбрах, че смело сте се хвърлили в ледените води на язовир „Огняново“. Бихте ли потопили читателите ни в атмосферата на снимачната нощ?
– Това бяха едни от най-епичните снимки за мен, сигурна съм, че и за Павел и Венци също! Читателите ви едва ли биха искали да са на наше място, защото снимахме при минусови температури, водата беше страшно студена и стояхме дълго вътре. Въпреки че имахме неопренови костюми под дрехите си, нямаше как да избегнем студа. Имала съм приключения и с предишни клипове. В „Стъпка напред“ буквално бяхме потънали в талк и трудно излязохме, а пък в „Не ти ли стига“ трябваше да покажа физическа сила, която по принцип не притежавам, но „Листата падат“ беше черешката на тортата (смее се). Режисьор на видеото е Люси Иларионов. С екипа на Вирджиния рекърдс му се доверихме за пореден път, тъй като с него се работи с лекота и резултатът винаги е страхотен.

– Надявам се, че не се разболяхте след това?
– Бях подготвена за такова нещо и още на снимките си бях взела лекарства. Използвах превантивни мерки на място, затова не се разболях!

– Изобщо как пазите гласа си? Имате ли някакви правила за експлоатация на вашия “орган на труда”?
– Пазя необходимата хигиена на гласа. Не пия студени и газирани напитки. Разпявам се всеки ден, особено преди записи и участия. Поддържам въздуха в дома ми по-влажен. Това също помага на гласа.

– Имало ли е случай да сте настинали, а да се налага да пеете вечерта? Какво е разрешението на подобен проблем? Има ли нещо, което помага много бързо и ефикасно?
– О, разбира се, на всеки изпълнител се е случвало да излиза болен на сцената. Обикновено в такива случаи смуча лукчета, пия чай и гледам да не говоря в деня преди изпълнението, за да ми почива гласът.

– В последното издание на “Като две капки вода” влязохте в образа на 10-12 изпълнители – световни и български. Кои двама най-много ви затрудниха и с какво?
– Най-трудните образи за мен бяха мъжките. Елвис Пресли ме „изцеди“, докато успея да му вляза под кожата, а Бруно Марс пък беше направо невъзможен за имитация. Голямо предизвикателство беше и Софи Маринова, заради различния жанр, специфичния тембър на гласа и сценичното й поведение.

– Какво се случи с колата, която ви подариха като победител от “Капките”? Карате ли я?
– Да!

– Какъв урок научихте от „Х фактор“, където изгря вашата зезда?
– „Х фактор“ ми помогна в първите стъпки на голямата сцена. Целият екип на шоуто, заедно с менторите, вокалните педагози и, разбира се, публиката ти дават един от най-важните уроци – за да си успешен артист, е нужно да полагаш усилия за развитието си всеки ден.

– От ранна възраст дублирате герои в анимационни филми, сред които „Аристокоткитe“, „Книга за джунглата“, „Зън-зън“, „Мечето Падингтън“ и „Смелата Ваяна“ („Moana“). Бихте ли разказали кой образ ви е любим и защо?
– Всички мъничета, които съм озвучавала, си ги обичам много! Те са като мои други лица, които понякога показвам дори и в истинския живот. Последният ми любим герой е смелата Ваяна. Тя е олицетворение на борбения дух, който трябва да притежава всяко едно момиче!

 

Васил Тосев: Яжте около 500 грама храна на ден

За да сте добре, трябва да промените изцяло начина си на живот, твърди единственият българин, танцуващ дервиш, свалил 45 кг за 2 месеца

– Василе, твоят живот е достоен за роман – човек, който е управител на оръжеен магазин и тежи над 100 кг, изведнъж решава да промени живота си, посвещава се на крия йога и става първият автентичен танцуващ дервиш у нас… Какъв човек беше преди тази трансформация?
– Обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, в почивните дни излизах на лов. Естествено, когато качих доста килограми, спрях лова, тъй като беше трудно придвижването, пък и не можех да ходя – задъхвах се дори като минавах 5-6 метра. Пиех много лекарства и тръгнах по доктори.

– Имал си цял поменик от болести…
– Доста бяха. Най-лошото беше със сърцето – постоянно излизаше извън ритъм, имаше много запушвания, трябваше да се прави операция за байпас. Вдигах много високо кръвно, и то доста често, след което директно припадах. Това ме тласна към решението първо да си оправя физическото здраве. Никога не съм искал да се занимавам с нещо духовно, но това се случи постепенно, след дълги години практики по крия йога. Точно те предизвикаха най-голямата трансформация в тялото ми.

– Какво представлява тази трансформация – някакво видение, сън?
– Сънуванията и виденията са продукт на нашия ум и не са реални. Реалността или тая пауза, която се получава в мислите в някакъв момент при медитацията – това не е преживяване, обаче пък след него всичко е съвсем различно. Почваш да гледаш на нещата по тотално различен начин. След това сякаш започваш да живееш за пръв път, ставаш много по-жив, много по-жизнен и енергичен.

– Кой те насочи към суфизма?
– Моят учител Шибенду Лахири от Индия, който, идвайки в България, постоянно говореше за суфите, пускаше суфи музика. Това провокира някакъв интерес към тези хора. Естествено той говореше за индийските суфи – съвсем различен орден от това, което е тук при нас. След това идваха дервиши в Пловдив, които представиха танца на въртящите дервиши или ритуала сема. Това бяха истински дервиши, не някакъв танцов състав, с истински шейх от град Коня в Турция. Когато за пръв път видях този танц, той ме грабна. Просто на момента си казах, че трябва да започна да го правя. На другия ден си накупих книги на Руми, зачетох се и още същия ден започнах да се въртя. След това нещата се случиха като на кино. Запознах се с правнучката на Мевляна – Есин Челеби, тя гостува в Пловдив, и така започна всичко.

– Някои хора у нас слагат знак на равенство между Руми и исляма.
– Руми казва, че суфите имат една единствена религия и това е любовта, любовта към божественото, без значение от коя религия си. Всеки може да отиде при тях. Призивът му е: „Ела, ела, който и да си, дори да си езичник и на огъня се кланяш, дори да си пристъпил своите обети стотици пъти, пак ела. Нашата врата не е вратата на отчаянието. Ела такъв, какъвто си“. Неслучайно когато Руми умира, на неговото погребение в Коня се събират хора от абсолютно всички националности и религии. Мюсюлманите отишли при градоначалника и казали: „Как може, ние сме ученици, които погребват своя шейх, а тук има хора, които не са мюсюлмани“. Тогава един евреин казал: „За нас Мевляна беше като хляба, а кой не е гладен?“. Един християнин казал: „За нас той беше като слънцето и всеки иска да бъде под неговите лъчи“. Така че градоначалникът разрешил и до ден днешен на 17 декември, когато е починал Руми, в Коня се събират над милион негови поклонници.

– Тоест суфите не са секта, нито се налага да приемаш исляма, за да бъдеш дервиш?
– Абсолютно не, аз съм си християнин. Може би някои го свързват с исляма, защото е възникнал по тези земи – Коня, където официалната религия е ислям. Руми се е родил мюсюлманин, но когато се случва просветлението в него, той казва: „Аз не съм мюсюлманин, не съм евреин, не съм християнин; не съм българин, турчин или грък. Нищ съм. Вече ме няма“.

– Все още ли си единственият българин, автентичен дервиш, посветен в тайнството на суфизма?
– В Коня казаха в официалната програма на Шеб’и Арус, че за пръв път сред тях има българин. „Шеб’и Арус“ означава сватба или „денят, в който Руми се съединява с божественото“. При суфите смъртта се празнува, тъй като човек се съединява с божественото.

– Суфизмът приема другите религии, но как те го приемат?
– Специално за Мевляна няма религия, която да го отрича. Всички религии приемат Руми, тъй като неговата религия е любовта. А няма религия, която да я отхвърля.

 

* Рут Колева се пусна по бански

* Ненчо Балабанов е влюбен

* Райна още реве за умрялото си куче

* Станимир Гъмов си търси едрогърдесто гадже

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 17 ЯНУАРИ!

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.