Огромен пожар лумна в стар военен корпус в центъра на Велико Търново Предполага се, че клошари са подпалили изоставената сграда

Бисер Петков представи приоритетите на Българското председателство пред ЕП

Рекс Тилърсън: Русия е отговорна за нападенията с химическо оръжие в Източна Гута

Горанов в Брюксел: Карта за въвеждане на еврото ще имаме до юни Промениха списъка на страните, които не сътрудничат на ЕС за данъчни цели

Отпускат евросредства за възстановяване на щетите от пожарите в Кресненското дефиле

Големите имена на блус и джаз музиката Йълдъз Ибрахимова и Влатко Стефановски покоряват “Blagoevrgad Blues & Jazz”2018

Национален форум за дебатиращи в Бургас

Потвърдиха се тайните договорки на висши чиновници от МС със зелените

Десислава Атанасова: Вотът на недоверие е загуба на парламентарно време

Гласуват вота на недоверие на 25 януари

Мустафа Карадайъ: Това правителство е обречено да се провали и да падне

Общината глоби пловдивчанин, гледал кози над нормата Половината били на родителите му, но това не проработи в съда

Автокрадецът Яро получи една година затвор Възможно е да не лежи и един ден, ако се признаят престоите му под стража и под домашен арест

Арестуваха мъж за блудство в кв. „Бъкстон“ в София

Пореден сблъсък между Елена Йончева и Делян Добрев – този път в парламента

Михаел Шумахер – Безмилостният

Казват, че една рок група не е истински велика, докато всичките й членове са живи. Легендите в автомобилния спорт също живеят на ръба. Всекидневните им схватките със смъртта носят голяма част от аурата. По ирония на съдбата Михаел Шумахер се изправи очи в очи със своята, след като слезе от болида.

Днес Шуми навършва 48 години. Това е четвъртият поред рожден ден, който ще прекара в болничното легло в къщата на брега на Женевското езеро. До онзи фатален миг във Френските Алпи животът му беше като сбъдната коледна приказка. Оставаше му само да изживее няколко десетилетия като щастлив (и много богат) млад пенсионер, да обикаля света и да напътства сина си Мик, който реши да го последва в кариерата.

Но между Коледа и Нова година край Мерибел най-успелият пилот във Формула 1 се срещна със смъртта. Толкова пъти бе успял да й избяга. Заигра се с нея още като юноша бледен, когато трябваше да се доказва като достоен в един шампионат, пълен с отлични пилоти. Козът му беше амбицията. Михаел беше готов на всичко и бързо си спечели куп врагове заради безмилостните си маневри на пистата. Именно така взе и първата титла – умишленият удар по болида на Деймън Хил в последното състезание в Австралия го остави с една точка отпред в крайното класиране.

Такъв е от малък. Още преди Формула 1. През 1991-ва в един от по-малките шампионати мина през колата на Дерек Уоруик, защото реши, че го бави. Британският ветеран изскочи от кокпита и го подгони пеша. Почти успя да го спипа в бокса, но намесата на околните предотврати юмручна саморазправа.

Критиките никога не са трогвали Шумахер. Германецът не е от тези, които ще се разплачат от чужди неволи. Навлече си упреци и с демонстративния триумф на „Имола“ през пролетта на 1994 година, около час след смъртта на великия Айртон Сена. Впоследствие обясни, че не бил разбрал за инцидента. Младият шампион е същият и извън пистата. Разбира го и старият му приятел и колега Хайнц-Харалд Френцен, когато Михаел безцеремонно му отмъкна приятелката – бъдещата си съпруга Корина.

Ерата „Ферари“ започна трудно и волята на германеца е от главните фактори в превръщането на тогава средняшкия тим в хегемон. Шумахер работи наравно с всички от техническия екип по преработването на „камиона“, който провали Герхард Бергер и Жан Алези, в шампионски болид. Голямата битка тогава бе с „Макларън“ и Мика Хакинен. Двубоите им остават легендарни, а при един от тях (но с Дейвид Култард, съотборника на Хакинен) Шуми на свой ред скочи на саморазправа – обвини твърдоглавия шотландец в опит за убийство.

Над десет години по-късно германецът, вече притежател на почти всички рекорди във Формула 1, отново напомни за себе си. През 2011-а в Унгария Шуми се опита да потъпче безмилостно бунта на Рубенс Баричело, който преди това дълги години му бе подгласник във „Ферари“. Отношенията между двамата си останаха хладни и бразилецът се опита да унижи стария лъв, като го изпревари от външната страна на „Хунгароринг“. Шумахер обаче го притисна до стената и му остави едва няколко сантиметра да мине, когато стана ясно, че този път и противникът няма да отстъпи.

Тогава съдбата напомни на Шуми, че никой не е забравен. Сред съдиите бе онзи Уоруик, който се опита да го превъзпита като млад. Може би ако беше успял, Формула 1 все още нямаше да има седемкратен световен шампион. Въпреки липсата на формално нарушение на правилника той му наложи тежко наказание – десет места назад на старта за следващата гонка заради „лош пример за младите пилоти“.

Съдбата помилва Шуми още няколко пъти. Най-знаковият бе катастрофата с мотоциклет в началото на 2009 г., когато едва не си чупи врата в опит да навакса липсата на адреналин извън пистата. За сметка на това го настигна в най-неподходящия момент – семейна ваканция на ски. Така вече четири години Шумахер гледа смъртта в очите. Сам, далече от другите, както и печелеше титлите си за „Ферари“. Явно е останал все така неотстъпчив. Може би в крайна сметка ще успее да я избута встрани и да продължи напред. Мнозина го обичат, мнозина го мразят. Но всички се прекланят пред Михаел Шумахер.

 

Лечението му струва $25 млн.

Близките на Шумахер крият всички подробности около състоянието му. Забине Кем, личният му менижър, плаши да съди всеки, който изнесе информация от семейния дом. Все пак наскоро стана ясно, че сметката за медицински услуги, която се е натрупала след инцидента, е около 25 милиона долара. Част от сумата отива за издръжката на екип от 15 медици, които непрекъснато се грижат за него.

Наскоро изскочи новината, че приятел на Шуми му направил снимка в имението и успял да я продаде за над един милион. Вярно ли е? Поне засега такъв фотос не е видял бял свят.

 

За него

Каза, че не съм световна класа. Беше прав

Беше много по-спокоен от Сена, но също толкова отдаден на състезанието. Но Айртон имаше нужда от враг дори в собствения си отбор. Докато Михаел успяваше да обедини всички зад целта си. Още ме боли, когато каза, че не съм от световна класа, но може би донякъде имаше право. Не сме говорили никога за това, което направи в Австралия, но през 2010-а бях стюард в Монако и му казах, че трябва да направим ново правило заради него. Беше шега, но ми докара доста смъртни заплахи.

Деймън Хил, бивш световен шампион

Една от титлите му трябваше да е моя

Една от титлите му трябваше да е моя. Всички помнят онова състезание в Австрия, когато го оставих да ме изпревари. Той нямаше да успее и от отбора ме накараха да го пусна.
Сега в Бразилия често ми се подиграват за онзи момент, но на мен не ми пука. Радвам се, че продължавам да показвам, че съм много добър пилот.

Рубенс Баричело, бивш пилот

Отдаден на успеха, мотивираше всички

Михаел допринесе за организацията и структурата на “Мерцедес”, която е в основата на сегашните успехи. Той направи това във “Ферари” и продължи със същия подход и в “Мерцедес”. Когато видиш пилот, така отдаден на успеха, това те амбицира да продължиш с него. Той умееше да мотивира всички да работят заедно в името на победата. Самото му присъствие създаваше нужната атмосфера. Работеше с всички – в един момент го виждаш с тези от аеродинамиката, а в следващия обсъждаше окачването или гумите. Приносът му навсякъде беше огромен.

Рос Браун, инженер и шеф на “Бенетон”, “Ферари” и “Мерцедес”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Този, никога не е блясвал с красива езда, за разлика от Н. Лауда, напр. -“Козът му беше амбицията с безмилостни маневри“, – както на пистата, така и в живота….и ето че има Господ

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.