Комисията по досиетата представя във ВТУ сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“

Банско с участие на Международното туристическо изложение в Тел Авив и в София

Пътник е ранен след удар на кола в стълбище

Канцлерът на Австрия отложи посещението си у нас по здравословни причини

В оставащите дни от месец февруари се очаква застудяване

Учени: Слабите хора и въздържателите умират по-рано Две чаши кафе на ден удължават живота

Агенция АФИС: ГЕРБ събира подкрепата на 26% от населението, БСП – 22,4%

Димитър Маргаритов, КЗП: Социалните мрежи трябва да спазват правилата за защита на потребителите при търговията онлайн

Главният прокурор Сотир Цацаров заминава за Великобритания  

Музей „Етър” в Габрово показва уникални гравирани медни съдове

Арх. Борислав Игнатов: Електронизацията на разрешителните за строеж ще улесни гражданите и общините

Турските власти разпоредиха арест на 170 военни заради преврата

Комисия възпитава с безплатно кино в Шумен Зрителите ще разговарят с Ники Илиев и Орлин Павлов

Каракачанов отговори на Радев: Модернизацията на армията не е прекратена

Боряна Калейн: Не съм тръгвала с идеята за медали

Михаил Белчев: Не се направих на маймуна

Важното е, че приятелите не ме предадоха и семейството беше винаги зад гърба ми, прави равносметка 70-годишният певец

За Михаил Белчев – певец, композитор, поет, режисьор – е изписано много, особено покрай 70-годишния му юбилей през август т.г. Затова припомняме съвсем накратко някои факти от биографията му. Пее още от дете – в хор “Бодра смяна”. Завършва първия випуск на слаботоковия техникум “Попов”, после Минно-геоложкия институт, но не е работил никога тази професия. Известно време концертира из страната, след което заминава за тогавашния Ленинград да учи театрална и телевизионна режисура. Връща се в България и работи в БНТ, но разбира, че там няма да може да прави това, което иска. В биографията му присъстват още 13 години като режисьор в НДК и пет и половина години като директор на Столичната библиотека.
С Михаил Белчев разговаряме в навечерието на юбилейния му концерт, който ще бъде на 21 ноември от 19 ч. в зала 1 на НДК. От време на време в разговора се намесва и съпругата му Кристина, която е главно действащо лице по организацията на събитието, обещаващо да събере цвета на българската музика и изпълнителско изкуство.

– Как върви подготовката за юбилейния концерт?

Мишо: Залата почти е продадена. Подготовката е много тежка, но съпругата ми е в основата на цялата организация. Започнахме от миналата година.

Кристина: Най-важното е да събереш точния екип, а ние си имаме такъв от предишни години и Мишо не му изневерява. Понякога го питам защо не промени нещо, но той е консервативен в това отношение и верен на хората, с които работи. Благодарен им е, защото знае, че те работят с любов за него. После, той не търси нещо авангардно, а емоцията, това, което ще развълнува хората.

М.: Няма с какво да шокирам хората – аз 50 години съм на сцена и те идват именно за тези песни, за този начин на общуване. Знаят моето послание, приятно им е пак да го чуят, да видят, че не съм се променил, че съм запазил критериите си и изпятата поезия. Този термин – изпята поезия – идва от мен, успях да го наложа за всичките години и в моите дискове и интервюта винаги казвам не “текст” еди-кой си, а “стихове”.

– Днес е на мода професията текстописец…

– Малко обидничко ми се струва. Много е смешно да кажеш например за песента “От Батак съм, чичо” – текст Иван Вазов. Доста тъповато звучи. Така че успях да се наложа поне за моите неща да се казва “стихове”.

– Как успя да останеш приятел с всички?

– Успях, защото не се хванах на хорото на вярващите, че след промените едва ли не ще завалят пендари от небето. Отстоях доста напъни, ножове в гърба.

Кр.: Нито един от тези хора, които са в афиша, не са се опитвали да забият нож в гърба. Това е истинско приятелство.

М.: Говоря за негласните забрани, когато една-две години не се чувах никъде. Нямаше обаче как да не се пеят моите стихове, защото аз съм написал на почти всичките си колеги, и то хубави песни, шлагери. Важното е, че приятелите не ме предадоха и семейството ми беше винаги зад гърба ми. С жена ми сме били винаги ръка за ръка, досега сме заедно. Гледам, че така и ще извървим житейския си път.

– Каква е разликата във възрастта ви и как се запознахте?

– Кр.: 14 години. Един ден в много лошо настроение слушах радио – песента “Самота” на Лили Иванова. Заслушах се в текста и много ми хареса. Казах си: “Боже, къде са тия сантиментални мъже!” Отивайки на другия ден на гости на една приятелка, него го доведе Ивайло Диманов, заговорихме се и така 33 години… Няма случайни неща.

– Не се ли посдърпвате понякога?

– Кр.: Да, покрай Косьо, защото аз съм винаги на негова страна. Много странно, но не се чувствам по-различна от неговото поколение, разбирам го (Кристина преподава актьорско майсторство на студенти в Консерваторията).

– Синът ви Константин на колко години е, учи ли?

– На 21, моята разлика с него е 49 години. Уж учи – “Защита на националната сигурност” във Варна. Обаче вече издаде един великолепен диск. Много го бива. На мене се е метнал (смее се). Той си композира, аз му помагам в текстовете. И Сашо Петров му написа два текста.

– Гадже има ли?

– Кр.: Чакай да му се обадя да го питам (звъни по телефона). Не, каза, че няма.

 

Проф. Иван Игов:

Възпитаваме децата си като преди 100 години

Държавата дава луди пари за измислени университети и специалности, за да държи младите хора далече от пазара на труда, възмущава се психологът

Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Повече от 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов” в София. Координатор е на проекта “Училище без насилие”, който е съвместна инициатива на УНИЦЕФ, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и науката и на Столичната община. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници.

– Г-н Игов, как бихте описали съвременния български родител?

– Той е малко особен тип. Не обича да му казват как да възпитава децата си и да му се месят в случващото се в дома. Може би защото години наред сме живели в изолация, без правителство, без съдебна система и други елементи на общността. По този повод българинът много трудно се обръща за помощ към терапевт. А що се отнася до родителството, това се случва едва когато е настъпила някаква криза, която трудно може да бъде преодоляна. Днешните родители отказват да се научат да бъдат такива, смятайки, че те всичко си знаят.

– Кой трябва да ги научи?

– Първо, те трябва да са наясно, че няма как да го направят сами, защото условията и времената коренно са се променили от времето, когато те са били деца. И второ, комуникацията със съвременните деца е все по-трудна. Отрицателните модели, които се научават на улицата или в училище, се пренасят и в отношенията с родителите. В същото време изследване показва, че една трета от родителите у нас решават проблемите помежду си агресивно – с викане, скандали и т.н. Това не просто плаши детето, но то възприема погрешния модел – когато имаш проблем, трябва да си го изкараш на някой друг и агресивно да го решаваш. Това е една от причините да има нужда родителите да се обучават да бъдат родители, за да разберат как техните емоции и поведения влияят на собствените им деца. На едно дете са му достатъчни 15 минути на ден активно общуване, което е само за него, да усети нужната подкрепа и обич. Обикновено родителите казват: “Ами аз винаги му проверявам уроците, питам го какво са правили в училище, после сядаме да вечеряме заедно”. Ето това е илюзията, че когато сме заедно с него, ние му обръщаме внимание. Това всъщност са дейности, които ние му налагаме да върши, и то не ги възприема като спокойно общуване, където да говори за емоциите, чувствата и преживяванията си. И така постепенно родителите изграждат бариери, които в един момент стават доста трудни за пробиване.

– Умеят ли днешните родители адекватно да възпитават децата си?

– Светът през последните години тотално се промени. Допреди 50-100 години средствата за информация, комуникацията и хората се променяха бавно, няколко поколения се застъпваха и можеха да се разбират едно друго. Днес на всеки 3 години информацията в света се удвоява. Случиха се интернет революцията и глобалната комуникация. И това много от съвременните по-възрастни хора не могат да го наваксат. Затова днешните родители смятат, че трябва да възпитават децата си така, както те самите са възпитавани. Това са методи, прилагани от техните баби и дядовци преди 100 години. Те си мислят, че разлика между поколенията няма, че могат да бъдат приятели с децата си. Всичко това са илюзии, които много трудно се преодоляват.

– Вие сте изследвали поколението Z, децата, родени след 2000 година. Какво е характерно за тях?

– Сблъсках се с много интересен феномен. Оказа се, че инструментите, с които работим – психологически тестове, не работят при тези деца. Първо си помислихме, че са или по-глупави, или повечето не разбират нещата, които се случват около тях. Те всъщност възприемат информацията от света по различен начин. Докато предишните поколения са свикнали да получават информацията по абстрактно-логичен път, съвременните деца възприемат света като пъзел. Затова те толкова много комуникират през социалните мрежи и интернет. Факт е, че се опитват да станат значими и известни, появявайки се в някой прекалено опасен клип например в YouTube. Това означава, че възприемат и разбират света по друг начин. Представете си, когато детето живее в един виртуален свят от ранното си детство, как, влизайки в училище, възприема архаичния начин на преподаване. Освен това децата от поколението Z се чувстват много по-самотни от предишните поколения, защото ние като малки постоянно играехме в кварталната градинка или по улиците и по някакъв начин бяхме свикнали свободното си време да прекарваме с приятелите си навън. Докато сега стоят на компютъра или вземат телефона – така си комуникират поне в една трета от времето. Но това не е истинска комуникация и ти започваш в един момент да се чувстваш самотен, не знаеш как да работиш с другите в екип, как да се справяш с тях.

– Наказанията, забраните и шамарите вече в историята ли са?

– В съвременните подходи на родителството думата наказание не бива да съществува изобщо. Този термин може да бъде заменен от обучение от последствията. На детето трябва да бъде оставено достатъчно пространство, където да експериментира – стига това да не застрашава неговата сигурност. Например ако времето е дъждовно и то излиза без връхна дреха, нищо не ви пречи да го оставите да опита. Родителите трябва да научат децата си как се правят избори и как се вземат алтернативни решения. Агресията, за която толкова много говорим, предизвиква едно състояние, което ние, психолозите, наричаме фрустрация. При него човек усеща вътрешно напрежение, защото целта, която си е поставил, няма как да я постигне. В най-простичкия вариант едно дете реагира с агресия в такава ситуация – сърди се, плаче, нервничи, вика. Тази агресия може да бъде обърната навън, но за съжаление може да е обърната и навътре – т.е. детето да не дава визуални признаци, че е ядосано, но да трупа такива напрежения, че да ги обърне срещу себе си. Това може да доведе до самонараняване, а част от тях, за съжаление, дори посягат на живота си. Ние сме на едно от предните места по самоубийства сред младежите, за което почти не се говори. В основата на изграждането на една успешна личност е именно да научим децата да изследват различни варианти и алтернативи на поведението си, да вземат правилните решения, които не нараняват нито тях, нито околните.

 

И още…

Ни Ло получила писмо от Филип Плейн

Христо Живков упрекна Емануела в пиар акция

Адел стяга сватба

Наш режисьор със скандална постановка 18+

Венета Кръстева живяла под един покрив с Тръмп

Роро призна, че е бисексуален

Алисия вдига щур скандал на любимия си

Албена Денкова ще участва в ледения спектакъл “Кармен”

Карловка обикаля света и се жени за шейх

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.