Михаил Таков - Треньор по призвание

Боксът е от традиционните български спортове, които през годините са донесли много слава на страната ни. Само преди дни един от най-авторитетните ни треньори Михаил Таков отбеляза 60-годишен юбилей. Често името му се свързва с успехите на братята Кубрат и Тервел Пулеви, но далеч преди тях той има значителен принос и за отличията на цяла плеяда боксьори - Даниел Петров, Тончо Тончев, Киркор Киркоров, Серафим Тодоров... На два пъти Михаил Таков е избиран за най-добър треньор на България в анкетата на “Труд” - през 1991-а и 2012 г.

“Някои твърдят, че боксът е за тъпаци - казва Михаил Таков. - Напротив, той е по-сложен и от шахмата. Трябва да си готов за десетки ходове напред срещу всеки съперник.”.

В спортната си кариера той е в един отбор със славните Ивайло Маринов и Петър Лесов, които стават олимпийски шампиони. Самият Таков обаче никога не стига до титла на голямо първенство - ликува с бронз на световно и три пъти е трети на европейско в кат. до 71 кг. Но не съжалява, защото по-късно съдбата му се реваншира с щастието да изживее не един и два триумфа като треньор.

Още с дебюта си начело на мъжкия национален тим боксьорите правят фурор. За Евро 91 в Гьотеборг той кани бившия си съотборник Ивайло Маринов, който като за последно печели 4-ата си титла. Месеци по-късно боксьорите ликуват пак с 5 медала на световното в Сидни и бум - второ място в отборното след Куба. Така изпреварват колоса Русия, а резонно в края на годината Таков е избран за най-добър треньор на България.
“И при нас имаше интриги, различни лагери, все едно сме в “Биг Брадър”, но се справяхме - продължава той. - Сарафа много обичаше да се хвали, че само той може да спечели медал от голямо първенство. А другите гледат да не изостават. И във всеки един момент лидерът издърпва останалите. Така отборът функционираше, а треньорът трябваше да балансира.”

На следващия сезон наставникът повежда четата и на олимпиадата Барселона 92. Следват нови два медала - Даниел Петров се качва втори на стълбичката, а Свилен Русинов е трети. “Учил съм се от всички - Константин Николов - Замората, Васил Костов - Вазата, Стоян Пиличев, Николай Джелатов - признава Таков. - Някои от тях не съм могъл да ги дишам като състезател, ама по-късно разбрах, че са били прави. И точно когато си мислех, че знам всичко, отидох в Англия в колежа на Ленъкс Люис и разбрах, че съм едва ли не нула. Затова и до днес не спирам да чета и усъвършенствам.”

Всъщност Таков попада в академията на бившия световен шампион покрай профибокса, който започва да се развива у нас след 1997-а.

“Благодарение на Филип Фондю, който създаде контакти, правехме лагери по няколко месеца в Щатите и Лондон с Еманюел Стюарт, треньор на Ленъкс Люис - продължава Таков. - А Тончо Тончев беше в мениджърската агенция “Паникс промоушънс” на Франк Малоун, който защитаваще интересите на Люис.” 
По-късно Тончев става световен и европейски шампион за професионалисти, а Кирков Киркоров стига до претендентско място за трофея.

Съвременното поколение свързва името на Таков с най-голямата ни звезда в профибокса Кубрат Пулев, сега претендент за световната титла в тежка категория. А през 2012-а е редом до неговия брат Тервел, който стига до бронз на олимпиадата в Лондон. Същата година наставникът е избран за втори път за треньор №1 на България.

“И до днес помня как баща им Венко ги доведе в ЦСКА - доверява наставникът. - Кобрата беше колкото мен, когато съм започвал, пети клас. С него имаме много общо. И при него баща му е бил боксьор и той после подкара автобуса на отбора... Минаха през доста трудности. Кубрат, например, го записахме в спортното, но го скъсаха по математика. Отиде в друго училище и изведнъж изкара успех над 5. Върнах го, вдигнах скандал, че не могат да го научат на нищо в спортното. А момчето си е интелигентно... При Тервел пък добре, че беше неговият треньор Божидар Бояджиев, бяхме го загубили. Той го върна от Италия, където беше отишъл спасител да става...”

Самият Таков се захваща с бокс покрай баща си Атанас Таков, носител на Купа “Странджа” през 1957-а. Треньор №1 признава: изобщо не е бил кротко дете. “Бях много добър в... хвърлянето на камъни и който мине получаваше по един - връща лентата назад с усмивка треньорът. - Бях уникален инат и много добър на белите. Така баща ми реши да ме заведе в залата. После от треньорите що шамари съм изял. На едно световно в Пуерто Рико подкарах автобуса на отбора. След мен полиция, три патрулки...”

Треньорът обаче признава, че в бокса, за да си добър трябва да си чепат. “И да те ръчка нещо отвътре - казва той. - Успокоиш ли се, загубен си. Но иначе помага много в живота. Доста хора успяха извън спорта, защото се изградихме като личности. Мен ме следяха за всяка оценка в училище. Имах ли двойка, спираха ме от тренировка. Благодарение на спорта се изградих като човек!”

Последното голямо откритие на Таков е Радослав Панталеев, който през 2019-а прекъсна суша от 10 г. и спечели бронз за България от световно. “За щастие имаме много таланти, които искат да се развиват, а аз ще продължа да им помагам!”, категоричен е треньор №1.

Той е като втори баща за много момчета

За много момчета в бокса той е като втори баща, ако е имало някакъв момент да кривнат от правия път, например. На мнозина е помогнал да изградят бъдещето си и те са му изключително благодарни. Винаги жертвоготовен, златен човек, легенда в бокса. На много неща съм се научил от него, та дори и на това да си насреща и да помагаш. Всички хора от бойните спортове на ЦСКА имаме специално отношение към него!

Кубрат Пулев, претендент за световната титла в профибокса

Умее да ти влезе в сърцето

Много голям приятел ми е! Бях прекратил състезателната си кариера, но заради него се върнах. Дойде във Варна, цяла нощ си говорихме. Ох, как умее да те убеждава, така тихичко да ти влезе в сърцето. Накрая ме убеди. Не бях тренирал пет месеца, но за 45 дни влязох във форма. Отидох, спечелих четвъртата си европейска титла, и си казах: Стига толкова! После той беше треньор на сина ми Севдалин, който стана шампион на Спартакиадата през 1999-а в Хърватия и беше единственият чужденец с титла. Останалите 11 победители бяха руснаци. И като човек, и като треньор е страхотен!

Ивайло Маринов, олимпийски шампион

Голям работохолик

Невероятно голям работохолик и изключителен организатор. Неслучайно толкова години ЦСКА, на който той е главен треньор, е сред водещите клубов у нас. Мишо Таков е човек, който казва истините в очите, макар че на някои хора това определено не им харесва. Принципен е. И той, както и аз, приемаме тежко загубите. Особено, когато има съдийска намеса. Но пък пораженията ни правят по-силни!

Петър Лесов, олимпийски шампион

Завършва техникум по полиграфия

Михаил Таков завършва техникума по полиграфия в София, но го приемат в спортната рота на ЦСКА и кариерата му на полиграфист приключва. Казва, че за него боксът е религия, особено в армейския клуб. Там още на 26 г. започва като треньор, та досега. Извън спорта Таков се радва на щастливо семейство, има внук, и скоро очаква втори.

Коментари

Задължително поле