Мишел Пфайфър: Мразя и обичам актьорската игра

Просто искам да не се изложа

Все още не мога да свикна с холивудския шум 

Наистина харесвам котките 

Никога нямаше да приема ролята в „Мълчанието на агнетата“

Мишел Пфайфър е една от богините на голямото кино с качествени и легендарни роли в четири поредни десетилетия. Тя привлича погледите за пръв път в края на 70-те с „Брилянтин 2“ и оттогава не пуска световната слава. В началото на 80-те е на върха на Холивуд с ролята си на пристрастената към кокаина и луксозния живот мафиотска съпруга Елвира в епичната гангстерска класика „Белязания“. След като работи с Пачино по този шедьовър, Пфайфър играе с Джак Никълсън във „Вещиците от Истуик“ и  „Вълк“ и с Джон Малкович в „Опасни връзки“.

През 90-те затвърждава репутацията си на сексуална фурия и топ актриса с блокбастъра „Батман се завръща“, където играе Жената-котка.

Тя остава една от най-желаните големи актриси и на 62 години демонстрира страхотна форма  За новата си роля във French Exit тя е номинирана за „Златен глобус“ за женска роля в комедия или мюзикъл и тази неделя, 28-и февруари, ще се бори за наградата  и с българката Мария Бакалова, която е номинирана в същата категория. 

- Мишел, вие сте известна с това, че много прецизно избирате проектите си и не се хвърляте на всяко привидно примамливо предложение за роля. С какво ви привлече French Exit, за който получихте и номинирана за „Златен глобус“?
-Да, така е. Агентът ми ме нарича  “Dr. No”, защото съм отказвала толкова много роли, но истината е, че се влюбих в сценария на  French Exit. Какъв необичаен и оригинален филм. Странен в най-добрия смисъл на думата. Аз имам отношения на любов и омраза с актьорската професия, но да играя образа на Франсис беше перспектива, която ме привлече моментално.

- Как бихте описали своята героиня?
- Тя е красива, стилна, самоуверена и направо наперена жена от Ню Йорк, която наскоро е загубила своя съпруг. Той обаче се преражда в една готина и говореща черна котка, това придава съвсем ново измерение на техните отношения. 

- Харесвате ли котки?
- Имате предвид, когато не ги играя ли? Все пак един от най-хубавите ми актьорски спомени е на Жената-котка в „Батман се завръща“. Истината е, че обичам котките. Но е вярно, че не може да принудиш една котка да направи нещо, което тя не иска. Двете писани, които бяха използвани във филма са направо фантастични животни. Съвсем буквално играеха роли и знаеха, че ги снимат. Въртяха си очите по команда. 

- Изглеждате фантастично във филма – едновременно бляскава и умерена. Каква естетика търсехте  с екипа?
- Беше трудно да напипаме точния и верен външен вид за Франсис. Тя е от жените, след които се обръщате, но в същото време се намира в неприятна финансова ситуация и знае какво е да имаш проблеми с парите. Дрехите трябваше да бъдат някак си безвременни и леко прашни.

В определени моменти нейните дрехи се превръщат в оръжие. В нещо като щит, който я защитава от въпроси. 

- Мислили ли сте да се върнете към някой от персонажите, които ви превърнаха в толкова обичана актриса. Като например трофейната съпруга в „Белязания“ или мацката, запалена по мотори от „Брилянтин 2“? А може би певицата от „Великолепните братя Бейкър“?
- „Брилянтин 2“ беше един от първите ми филми и ми достави огромно удовлетворение. Страшно много се забавлявах по време на снимките. Но имаше много шум около филма, а аз никога не съм се чувствала особено комфортно в такава шумна среда. Винаги ми е било трудно. 

Определено бих искала да видя какво би станало днес със Сузи Даймънд и братята Бейкър. Винаги съм била привлечена към човешките характери с ясни слабости, които са дори леко счупени. А Сузи беше повредена по особено интригуващ начин.

При мен е традиция да се пристрастявам към повечето образи, които играя. Бях очарована и омагьосана от Франсис във French Exit. В онези сцени, в които трябваше да разговарям с починалия си съпруг, който в момента е приел формата на котка, аз си припомних защо си обичам работата.

- Лесно ли беше да пробиете в Холивуд?
- Не. Пробвах много неща – телевизия, малки роли в малки филми и реклами, постоянно обикалях по прослушвания. Не ми беше лесно да играя и да се чувствам спокойна пред камера. Всъщност си бях ужасена. Буквално се учех на професията, когато вече бях известна и хората проследиха моето обучение, така да се каже. Което не е най-доброто нещо. Понякога още имам това чувство на тревога, че във всеки един момент мога да бъда разкрита като лоша актриса, която е заблуждавала хората през цялото време. В „Звезден прах“, например, исках да изиграя цялата роля наново. 

- Споменахте, че трудно приемате предложения за роли и сте отказвали много сценарии. Един такъв пример е „Мълчанието на агнетата“, с който после Джоди Фостър спечели „Оскар“. Защо не приехте тази главната женска роля на агент Кларис Старлинг?
- Трябва да призная, че съвсем буквално се изплаших докато преглеждах сценария. Хвана ме страх, както си четях. В тази история имаше много зло. Има дори усещане за победа на злото. То триумфира и управлява. Нямаше как да приема ролята. Не исках да имам нищо общо с подобен проект и такова нещо да вижда бял свят благодарение на мен и с моето име. 

Киноманите още говорят за заредената със страст роля в „Опасни връзки“. На какво се дължи продължаващата магия на този филм?

Беше ОК. Като актриса просто искам да не се изложа. Да се изправиш до изпълнители като Джон Малкович и Глен Клоуз е нещо, което трябва да те снабди с увереност. И за мен е особено висока оценка, когато колеги и зрители ми казват, че не само съм стояла добре до големите имена, с които съм работила, но съм дори съм и „откраднала филма“ от тях.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта