Въпрос: Работя по трудов договор. Работодателят ми иска да използвам личния си автомобил за изпълнение на служебни ангажименти. Служебен автомобил не ми е подсигурен. Имам ли право да откажа да дам съгласие, за да ползвам личния си автомобил за служебни цели.

Г. Атанасов, гр. Ямбол

Отговор: Ваше лично право е да откажете да предоставите на разположение личния си автомобил за служебни цели, защото няма нормативно установено подобно задължение за работника или служителя. Задължение на работника е да изпълнява законните нареждания на работодателя, но понякога се злоупотребява с тълкуването на това задължение, защото някои работодатели си позволяват да издават нареждания, без те да бъдат в унисон със законовите разпоредби, възползвавайки се от властовите взаимоотношения работодател – работник.

Задълженията на работниците и служителите са изчерпателно изброени в Кодекса на труда. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. Също така е задължен да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество, да спазва техническите и технологическите правила, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, да изпълнява законните нареждания на работодателя, да пази грижливо имуществото, да бъде лоялен към работодателя, да спазва вътрешните правила и др.

В Кодекса на труда са регламентирани и правата и задълженията на страните по трудово правоотношение – работник и работодател. Въпреки че трудовото правоотношение възниква на договорна основа, има елементи от неговото съдържание, които са законоустановени и задължително трябва да бъдат уговорени между страните в трудовия договор.

Съгласно чл. 66 от Кодекса на труда трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица.

Работодателят от своя страна е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение, работно място и условия в съответствие с характера на работата, здравословни и безопасни условия за труд и др. Следователно в посочения от Вас случай, Ваше лично право е да откажете да предоставите на разположение личния си автомобил за служебни цели, защото няма нормативно установено подобно задължение за работника или служителя. Същото важи относно използването и на други ваши лични придобивки за служебни цели като телефон, компютър, канцеларски материали и др.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор