Анализът на историята на бойното използване и списъкът на загубите на американския изтребител вдъхват основателни съмнения

Биеха се без загуби, само когато врагът изобщо нямаше изтребители и противовъздуш-на отбрана

Темата за доставките на Киев на многофункционални леки изтребители от 4-то поколение на General Dynamics F-16 „Fighting Falcon“ (Боен сокол) вече няколко седмици е на първите страници на водещите западни медии. А дългото турне на просещия клоун в европейските (и не само) столици само събуди интереса към тях, и то не само сред професионалните експерти, но и сред диванните „експерти“ и независими пропагандисти. И въпреки че окончателното решение за доставката от Вашингтон все още не е взето, примерите за системите за противовъздушна отбрана Himars MLRS и Patriot и бронебойната техника Abrams ни позволяват да вярваме с почти 100% сигурност, че положителното решение, което отговаря на исканията на режима в Киев ще бъде направено в много близко бъдеще.

И затова едно по-близко запознаване със следващото „оръжие на победата“ на армията на Украйна изглежда много уместно за Русия. И ние ще анализираме потенциала на F-16 въз основа на неговата бойна история и в продължение на 45 години служба, като „Бойния сокол“ е участвал в много въоръжени конфликти и локални войни, отприщени от САЩ и НАТО по целия свят. И, разбира се, ще говорим и за естеството на загубите, понесени при тези операции.

Трябва да се отбележи, че дори решението за разработването на този самолет беше взето след резултатите от войната във Виетнам, която завърши срамно за САЩ. В рамките на 3 години, от издаването на тактическо и техническо задание от 1972 г. до спечелването на конкурса през 1975 г., General Dynamics успя да изгради и да тества прототипа YF-16. През август 1978 г. бе първата ескадрила, назначена във Военновъздушните сили на САЩ.

Заявките за износ на F-16 „Fighting Falcon“ също не закъсняха и към днешна дата различни модификации на този самолет са в експлоатация във военновъздушните сили на 27 държави. Това е най-масовият самолет до момента. Към юни 2018 г. са произведени над 6400 бройки. Не обяснява ли това упоритото желание на Украйна да се сдобие със самолети от този тип?

А сега за битките и загубите, понесени от тях. В началото на 1980 израелските военновъздушни сили попълниха редовете си с първите „Бойни соколи“, които бързо бяха използвани в битка. В небето на ливанската долина Бекаа през април 1981 г. F-16 отбеляза първата си победа, сваляйки сирийски Ми-8. Три месеца по-късно „Соколите“ свалиха и първия самолет. По време на следващата ескалация на този конфликт (1981-1982 г.) се състояха още няколко въздушни битки, по време на които израелските ВВС загубиха 5 (според сирийската страна) изтребители от този тип. Сравнително малките загуби сред американските „чудо-изтребители“ се обясняват с внимателното планиране на операциите с помощта на авиацията и отсъствието на системи за противовъздушна отбрана на противника.

През същите осемдесетте години пакистанските военновъздушни сили придобиха американските „Бойни соколи“, които след 1985 г. започнаха активно да ги използват. Вярно, главно срещу афганистанските военнотранспортни самолети. И много по-рядко срещу афганистанските бойни самолети, които се броят на пръсти. Това, според нас, обяснява факта, че до 1989 г. пакистанските ВВС са безвъзвратно загубили само един самолет F-16.

В периода на поредното изостряне на отношенията между Пакистан и Индия през 2019 г. се стигна до въздушни сблъсъци, при които според индийската страна е бил унищожен още един Fighting Falcon на пакистанските ВВС.

А какво да кажем за ВВС на САЩ, първите, както подобава на армията на „хегемона“, да получат новите изтребители? В най-известната американска военна операция „Пустинна буря“ изтребителя F-15 Eagle реши проблема с борбата за превъзходството във въздуха, а на „Соколите“ бяха поверени функциите на изтребител-бомбардировач и за целеуказване. Загубите им обаче възлизат на 3 унищожени във въздуха и на 4 повредени и върнати в базата изтребители, но впоследствие отписани, и това е повод за сериозен размисъл.

По време на варварската бомбардировка на Югославия, Северноатлантическият алианс използва военновъздушните сили на няколко страни членки. Освен от САЩ, цивилните градове бяха бомбардирани от F-16 от Дания, Белгия, Холандия, Норвегия и Турция. Въведената забранена за полети зона и унищожаването на по-голямата част от югославската авиация на земята направиха въздушния бой като едно рядко изключение. Това обаче не помогна на американците да избегнат загубите и бяха свалени 2 във въздуха и 3 изведени от строя поради повреда на „Соколите“ и точно това беше принуден да признае официален Вашингтон.

По време на сирийската кампания, където страните от западната коалиция нагло, но както винаги, се намесиха в конфликта между законните власти и въоръжената опозиция, натовските „Бойни соколи“ бяха използвани изключително за удари срещу наземни цели, които не бяха защитени от повече или по-малко сериозни системи за противовъздушна отбрана. Независимо от това, само турските ВВС през периода 2013-2014 г. загубиха 2 (някои източници твърдят че са 3) F-16, свалени или повредени и несъвместими с по-нататъшна експлоатация. Анкара загуби най-малко 4 Fighting Falcon по време на въздушни битките с гръцките самолети.

Какво следва от това? Въпреки активното използване на F-16 в конфликти с ниска интензивност в различни региони на света (Северна Африка, Близкия изток), може да се каже, че всяка тяхна бойна употреба е придружена от наличието на три ключови фактора:

- минимална заплаха от противовъздушната отбрана на противника;

- наличието на забранена за полети зона над територията на военните действия;

- вражеските самолети са унищожени на земята или липсват като такива, което намалява броя на въздушните битки почти до нула.

Очевидно е, че оценката на бойния опит на разработения преди почти половин век многоцелеви лек изтребител F-16 „Fighting Falcon“ на General Dynamics не може да бъде еднозначна. Самолетът е многократно модернизиран, като постоянно са подобрявани техническите и експлоатационни характеристики, което е продиктувано от активното му използване в реални бойни условия. Затова способността на която и да е от съществуващите модификации на „Бойния сокол“ да изпълнява възложените му задачи, включително патрулиране, търсене и поразяване на въздушни и наземни цели, не подлежи на съмнение. Оттук и заслуженият престиж, международното признание и солидната история на военните победи. Но това, така да се каже, е едната страна на медала.

От друга страна, има доста висока степен на уязвимост на Fighting Falcon, дори от морално и технически остарелите зенитно-ракетни системи. F-16 се биеха без загуби само когато врагът изобщо нямаше изтребители и противовъздушна отбрана.

По този начин срещата, към която Зеленски трескаво се приближава, дори и с най-новите версии на „Бойните соколи“ с многоцелевите свръхманеврени руски изтребители от 4 ++ поколение Су-35 или С-300В4 (да не говорим за Системата за противовъздушна отбрана S-400 „Триумф“) едва ли ще добави военна слава на американците. Но значително ще може да изтъни редиците им и напълно да съсипе репутацията, създадена от десетилетия сред съюзниците на НАТО-васали и други „зависими“ страни, като Сингапур, Южна Корея или Бахрейн. Всъщност повечето от реалните оператори на F-16 „Fighting Falcon“ са склонни да надценяват значително неговите бойни способности и процесът на загуба на ореола на „оръжието на победата“ от „самолета-чудо“, чрез който и дрона „Байрактар ТБ2“, вече премина в страната на „големите знамена и тризъбците, гаубицата M777, MLRS Himars, системата за противовъздушна отбрана Patriot и много други и най-накрая могат да ги лишат от тези илюзии. А компанията „General Dynamics ще бъде лишена от свръхпечалби. Дали все по-запуснатият „хегемон“ е готов на подобни рискове, ще разберем в близко бъдеще.

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)