Премиерът Борисов: Създаваме ново звено – независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор

Стабилно е състоянието на пострадалите при авария в цех за биогаз в ямболското село Симеоново

Заледени пътища и катастрофи затрудняват трафика

Дара Екимова снима гаджето си в коледна песен

Тръмп призова Световната банка да преустанови отпускането на кредити на Китай

Верижна катастрофа на „Цариградско шосе“

Какво заплашили служителите на “Топлофикация” в случай на неповишаване на заплатите им?

Американските власти задържаха шестима граждани на Саудитска Арабия за стрелбата във Флорида

Вижте какво ще е времето днес

2/3 от поискалите обезщетение от „Томас Кук“ ще го получат до неделя

Засилени мерки за сигурност преди 8 декември

Прощална премия от Боби Михайлов

Осем извода за икономическата политика България получи по-висок кредитен рейтинг

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 7 декември 2019

Дневен хороскоп на Алена за събота, 07.12.2019

Монахини се молят на Бога да не ги затрупа рушаща се сграда

Църквата на манастира също е застрашена от рушащата се сграда.

Стотици са се излекували от страшни болести в обителта

Монахините от манастира „Св. Рождество на Пресвета Богородица“ до ямболското село Кабиле от месеци живеят в страх, че сградата, в която спят, ще ги затрупа. Килиите в двуетажната постройка са се наклонили заплашително и всеки момент тя може да се срути. Носещите колони са се отделили от плочата и само чудо засега предотвратява трагедия.

В манастира идват хиляди хора, да потърсят лек от чудотворната вода в аязмото, но животът и на поклонниците е застрашен от рушащата се сграда, твърди арх. Светла Дулева.

„Цялата сграда потъва, накланя се на изток, колоните си седят на място, а плочата е отлепена от тях. Козирката, пред помещенията, в които спят монахините, е с огромна надлъжна пукнатина, което означава, че сградата продължава да потъва, накланя се на изток, а пък галерията, която е на запад увисва в посока към колоните и там се е напукала и има такива отделяния. Оказа се, че тези колони колони са тухлени и не са привързани към плочата, която е излята отгоре“, разказва архитектката, която от години се занимава с реставрация на културно-исторически паметници и строителство на храмове. Тя от 2016 г. наблюдава Кабиленския манастир и с всяко ходене там вижда, че процеса на рушене се ускорява главоломно. „Тази сграда трябва да се събори, защото е опасна, както за хората, които я обитават, така и за поклонници в двора, а и за църквата, от която е на два метра“, е категорична Светла Дулева.

Първите строежи край лековития извор са били параклис и малка стаичка. През 1928 г. са построени четирите северни стаи на манастира. Градежът им е от камък в основите и кирпич за стените, отгоре таванът е гредоред. По-късно към тях са добавени още помещения за ползване от увеличаващия се брой монахини. През 1935 г. е започнат строеж на двуетажна постройка за нуждите на монашеската обител, която е пристроена през 1961-1969 г. Градежът на централния храм „Св. Рождество на Пресвета Богородица“ на манастира е започнат през 1931 г. и е осветен тържествено през 1941 г. Застрояването е извършвано поетапно, но доста хаотично и според текущите нужди на манастира.

Преди няколко месеца част от килиите бяха съборени и с помощта на дарители в момента върви строеж на нови.

„Сградата може да падне всеки момент, трябва и само малко да се люшне земята. Това е много опасно. Бързаме да довършим тези сгради, които сме започнали, за да може тутакси монахините да си съберат багажа и да се преместят в новостроящите се помещения“, казва арх. Дулева. Тя обяснява, че пукнатините са от години, но монахините поддържали сградата и ги замазвали, което създавало здрав вид на постройката, която е започнала да потъва заради подпочвени води. И въпреки, че теренът е бил отводнен, потъването продължило.

В манастира често за няколко дни отсядат хора, които искат да останат насаме с Бога и да се помолят за здраве. Заедно с това да опитат от лековитата вода на аязмото и да се облеят с нея. В специална книга онези, които са получили лек за болестта си, записват благодарности към Света Богородица. Стотици хора споделят своите истории за чудодейно изцеление след посещението на манастира и обливането с чудотворната вода в специално изградената за това къпалня.

Сметката на манастира е в банка ДСК, клон Ямбол:
BIC: STSABGSF,
IBAN: BG38 STSA 9300 0002 9221 13

 

Чудотворното аязмо съществувало от хиляда години

И Царица Елена пиела от лековитата вода

Хората пишат благодарности в книгата на манастира, след като са се излекували с чудотворната вода от аязмото.

Името на селото се свързва с тракийския град Кабиле, чиито останки сега са археологически резерват. Градът е основан в края на 2-то хилядолетие пр.Хр., а легендата за извора със святата вода датира още от римско време. Според преданията през късната античност Кабиле е бил голям религиозен център. На около километър от мястото, където днес се намират руините на града, се е издигал голям манастир, построен по времето на император Константин Велики през ІV в. Съществуват легенди, че царица Елена редовно пращала хора да й донесат вода от целебния извор край него. Като женски манастир той просъществувал до падането на България под турско робство.Говори се, че оттук минал Патриарх Евтимий по пътя към заточението си в Бачковския манастир.

Турците, настървени от битуващите предания за заровено имане, дълго ровили из местността и като не открили нищо, изгорили храма и затрупали извора. Мястото било запуснато, но вековете не успели да заличат спомена за Светата вода, който се предавал от поколение на поколение.

През 1898 г. на Стоян Ганев от село Извор (днешно Кабиле), му се присънила облечена в черно жена, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае и водата бликнала от недрата на земята. Край него случайно минал съселянинът му Иван Бонев, който се оплаквал от болки в очите, и след като пил от бистрата животворна течност, на секундата оздравял. Цели три години Стоян се грижил за чистотата на аязмото, чиято вода донесла облекчение на болежките на още мнозина страдалци. Но хората, къде от завист, къде от злоба, започнали да го засипват с камъни, пръст и боклуци, та човекът се принудил отново да закопае чудотворния източник. Легендите разказват, че през очите му се спуснала тъмна мъгла и той ослепял на минутата.

Постепенно изворът бил забравен, но след още 17 години видение на жена в черно получила и Мария Маринова от Сливен. Тя й посочила мястото и й казала, че аязмото е съществувало още преди хиляда години.

Така изворчето отново било открито. Покрай него първоначално бил построен малък параклис, а в последствие лека полека е издигнат наново и манастирът, като собственикът на терена Стоян Ганев подарява нивата си на църквата. След смъртта си благодетелят е погребан в двора на обителта.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.