На 21 септември 2018 да почерпят

Драма: „Лудогорец“ пропиля два гола аванс срещу „Байер“ и остана с празни ръце

Мръсните тайни на интернет гигантите “Епъл”, “Амазон”, “Фейсбук” и “Гугъл” имат безпрецедентен достъп до личния ни живот

Йордан Йовчев излиза от „Фермата“ Участниците изпратиха олимпийския медалист със сълзи

Двете Кореи приключиха президентската среща на свещен връх

САЩ въведоха санкции срещу 33 длъжностни лица, свързани в ВПК на Русия

Бум в производството на кока в Колумбия Около 1400 т са произведени през 2017 г.

София с план за чист въздух Обмислят подмяна на отоплителните инсталации с печки на пелети, разширяване на газопреносната мрежа и филтри на комините

Роналдо сред грубияните във футбола

ООН: Половината от бедните хора по света са деца

Рокадите в кабинета сблъскаха отново президент и премиер (обзор) България загуби една седмица заради войната между институциите

Родител нападнал учителка в Старозагорско Двете страни са с напълно различни версии за случилото се

Инцидент с отравяне в Солсбъри се оказа измама Пострадалата Анна Шапиро се представяла за агентка на Мосад

500 млн. лв. е загубата от нелегални цигари Дупка в закона - няма наказание за производството на тютюневи изделия без бандерол

Венеция с нови глоби за туристи До 500 евро за седене и лежане на земята

Монсерат – на поклонение пред Черната Мадона

Пътуваме към манастира Монсерат в едноименната планина, на петдесетина километра от Барселона, възхищаваме се на необичайните форми на скалите и прекрасните пейзажи и се убеждаваме колко уместно е избрано името. В превод то означава Назъбената планина. Причудливите очертания на формите й са вдъхновили местните да ги оприличат на Пръст Божий, Мумията, Слона, дори Моренета (Мургавичката), която с безизразното си лице досущ прилича на прочутата статуя на “Черната Дева”, съхранявана в духовната обител. Мястото е притегателна сила за хиляди поклонници, дошли да измолят здраве или рожба от Божията майка. От векове пътешественици и пилигрими от цял свят посещават Моренетата, както галено наричат своята покровителка каталунците.

Всяка скала има своята легенда

Особено ми допада тази за Барабанчика – момче, което трябва да предупреди с барабана си, когато съгледа отдалеч да идват войските на Наполеон. То ги вижда и задумква, а изморените френски войници решават да починат и на другата сутрин да тръгнат към манастира с идеята да конфискуват светицата, чиято слава вече се е разнесла по света. Монасите успяват да скрият своята Мадона с младенеца, но не и да спасят огромната и ценна библиотека на Монсерат. Годината е 1811. Манастирът е почти разрушен, но след години отново възкръсва. Съвременната библиотека започва да се формира в края на ХIХ век, а днес е под егидата на ЮНЕСКО.

Историята на храма започва със скит, посветен на Дева Мария, в далечната 888-а. По-късно манастирът става самостоятелно абатство. През 17-и–18-и век Монсерат вече е един от най-големите културни центрове на Каталуния. По време на Пиринейските войни следва упадък и разграбване, после възход, спрян от Гражданската война в Испания.

Днес манастирът преживява нов разцвет. Вече не се преписват книги, както това се е правело преди векове, но все така грижливо се пази огромната библиотека. Тук живее общество от 80 монаси, които следват устава на Свети Бенедикт и считат за своя основна цел опазването на планината и светилището като място за срещи и молитви. Изпълняват служби всекидневно, като обедната е на пет езика. Грижат се за кошери с пчели, произвеждат прочутите ликьори от Монсерат, бастуни, които са много популярни за тръгналите на поклонение по пътя за Сантяго де Компостела, изработват и различни сувенири, сред които химикалки от дърво.

В манастира се намира и прочутата,

първа в света Музикална школа

– един от най-древните хорове в света за момчета на възраст от 9 години, докато гласовете им почнат да мутират – документално доказала съществуването си от ХIV век. За испанците е въпрос на чест детото им да бъде прието да се обучава на песнопения. Учениците, наред с духовно и хуманитарно, получават и музикално образование. Авторитетът на школата е признат на международно ниво. Хорът изнася концерти по цял свят, има издадена дискография. Ангелските гласове може да бъдат чути два пъти на ден, по обяд и на вечерня, към 19 часа.

Ние нямаме този късмет. И въпреки че не сме пристигнали с живописния фуникуляр, който за няколко минути се изкачва по стръмната планина, сме благодарни, че не е пиков час, нито празник, когато многобройни рейсове изсипват гъмжило от поклонници и обикновени туристи. А че тук се събират много хора, говорят предвидените огромни каменни помещения на столовата с прекрасна гледка, ресторантът, хотелът.

Не по-малко внушителни са сградите на администрацията и музея. Помещението на музея е интересно само по себе си: архитект му е Жузеп Пуч-и-Кадафалк. Има шест различни колекции, повече от 1300 експоната. Най-древният е египетски саркофаг от ХХII в. пр. Хр. Има нов отдел: колекция от византийски и славянски икони. Останалата част е ювелирно изкуство, религиозни предмети и живопис, в това чисто работи на Караваджо, Пикасо, Дали, Моне, Дега, Писаро, Шагал, Миро и други известни художници.

Изкачваме се по стълби и попадаме на красив площад пред базиликата. В единия му край е прочутата статуя на Кадафалк, с лице, което ни следва, където и да се движим. Влизаме във вътрешния двор и пред нас е базиликата с внушителната фасада с 12-те апостоли в стил Ренесанс, готика и романска архитектура. Оттук започва пътят на поклонение, който по странични коридори води към скулптурата на Черната Мадона. Минаваме покрай прекрасни мраморни статуи и мозаечни изображения на деви и майки, качваме се по стълби, за да се изправим с молбите си пред безизразния й лик, докосвайки едната й ръка. А тя стои безмълвна, кротка и величествена.

Отдавна се водят спорове

на какво се дължи цветът й

При реставрацията е установено категорично, че Девата е направена от дърво, а равномерното й оцветяване се дължи по всяка вероятност на опушване от факли. Все пак химическият състав на покритието остава неизвестно. Предполага се, че фигурата е дело на римляни, които са я скрили, но така и не са успели да си я приберат обратно.

На връщане се отбиваме в огромната базилика. Виждаме Черната Мадона в ниша над главния олтар и множеството, което се спира за миг-два в молитвен унес пред нея.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.