Морган Фрийман: Човечеството е като гоблен Легендарният актьор е водещ на нова документална поредица

Великият актьор и носител на „Оскар“ Морган Фрийман навърши 80-години в началото на лятото и продължава да бъде една от най-продуктивните и уважавани звезди в света. В последно време Фрийман е водещ и разказвач на много документални поредици. Сред тях са „The Story of God“ и „The Story of Us“ – първата се занимава с нещата, които ни определят като хора, а втората разглежда това, което ни свързва в обществени мрежи. Форматът е познат и разчита както на огромни ресурси от факти, така и на авторитетния дълбок глас и екранна харизма на Фрийман.

Той ни отвежда на изключително приключение през целия свят, среща се с могъщи световни лидери, обикновени хора и разказва техните необикновени истории. „The Story of Us“ разглежда седем то биологичен вид – власт, вяра, бунт, война, мира, свобода и любов.

Аз израснах в американския Юг, отгледан съм от един родител и множество пъти съм имал възможността да поема по възможно най-грешните пътеки на живота. Да чукна на дърво, това не се случи

Сега извличам огромно удоволствие от възможността да срещна и да разговарям с всички тези интересни хора от цялото земно кълбо, да надникна в техните светове, да дестилирам някакви общи истини за сложната структура и природа на човешкото общество

Иновациите и автоматизацията отнемат и ще продължават да отнемат професиите на страшно много хора. Не само професиите, но и чувството за принадлежност и полезност. Но какво може да се направи. Промени като тази създават страх, страхът продуцира напрежение, напрежението провокира конфликти

– Мистър Фрийман, как участието Ви в документалната поредица „The Story of Us“ се отрази на Вашето собствено любопитство? По- лесно ли беше да водите тези важни разговори за Вас като човек с огромен апетит за познания и открития?

– Да, бих казал, че беше много по- лесно, отколкото ако не бях се интересувал от човешката история, от произхода на видовете, от нещата, които ни свързват. Бих могъл да се потупам по гърба в знак на признателност към своя собствен стремеж за познание. Винаги съм бил любопитен. Някои хора биха казали дори, че съм човек, който си вре носа навсякъде. Но за мен това е именно качеството, което е необходимо на човек, който желае да се занимава с тази материя. Няма как да е по друг начин. Тези документални поредици ме изправят пред много хора, които са драматично извън собствените ми лични познания и преживявания.

– В новата поредица разказвате различни по своя харктер истории. Усещате ли близост между тях.

– Въпреки, че много от хората, които показваме в различните епизоди имат разнообразни истории за разказване, всъщност това, което ги обединява е много по- силно и осезаемо, отколкото много хора биха си помислили. Човешкото общество е богат гоблен. Не е непременно направено от една и съща тъкан. Различните истории на отделните хора плетат различни модели и ми показват разнообразни начини за живот и вяра. Намирам този процес на опознаване на другостта за изумително пленителен, вълнуващ и вдъхновяващ. Не знам дали отговарям точно на въпросите или просто си дрънкам.

– Успявате ли да видите себе си или поне частица от себе си в хората, с които разговаряте в документалната поредица „The Story of Us“?

– Не, не бих казал, че се разпознавам във всеки индивидуален гост на сериите, но определено има такива, които резонират страшно силно върху мен и ми напомнят за човека, който съм, или който си мисля, че съм. Има хора със сходен произход като моя, сходни житейски приключения. Аз израснах в американския Юг, отгледан съм от един родител и множество пъти съм имал възможността да поема по възможно най- грешните пътеки на живота. Да чукна на дърво, това не се случи. Но когато разговарям с хора, които са имали сходни преживявания и обстоятелства и в крайна сметка са поели по лошия път винаги намирам част от себе си в техните истории. И винаги в мен се прокрадва онова усещане за късмета, който ме е избавил от по- тежките последици на една такава среда.

– Промениха ли тези поредици за човешката история и общество собствените ви стремежи като актьор и творец по някакъв начин?

– Не, в киното винаги съм се стремял да правя нещо като исторически ревизионизъм, да захранвам нуждата да принадлежа някъде. Аз израснах със света на киното, гледах филми постоянно, те заемаха огромна част от живота ми. Гледах тях, но не виждах себе си. Така, че в известен смисъл филмовата ми кариера е основана на възможността да виждам себе си. Това желание не се пренася върху ангажиментите ми към документални поредици като „The Story of Us“. Тук играят кардинално различни правила, които също са ми полезни в живота. Сега извличам огромно удоволствие от възможността да срещна и да разговарям с всички тези интересни хора от цялото земно кълбо, да надника в техните светове, да дестилирам някакви общи истини за сложната структура и природа на човешкото общество. Тези разговори ме провокират да осъзная, че стоя срещу някой от другия край на света, който ми казва толкова познати неща. Просто използва различен език.

– Ако човек обръща голямо внимание на новините остава с впечатлението, че обществото е фрустрирано, разделено, цинично, разочаровано и разомагьосано. Прокрадват се изводи, че хората едва ли не се предават, гледаме кадри с гневни тълпи. Представяте ли си някой, който слуша нещата, които говорите за обединителната тъкан и ценността на общността, и реагира скептично на Вашите изводи за нещата, които ни събират. Трябва ли да внимавате да не излезете като един от онези хора, които твърдят, че имат отговорите за проблемите на света?

– Мисля си, че винаги ще съществува един малък контингент от хора, които ще правят нацупени гримаси при вида на така наречените добродетелни люде, които искат да спасят околната среда, прегръщат дървета и тн. Това са хората, които имат огромни аспирации и амбиции. Но другите са тези, които – достигнали една определена степен на обезверяване – започват да се чувстват крайно несигурно относно собственото си бъдеще. Това се случва на много места по света в момента и голяма роля тук играе стремителният и драматичен технически процес. Иновациите и автоматизацията отнемат и ще продължават да отнемат професиите на страшно много хора. Не само професиите, но и чувството за принадлежност и полезност. Но какво може да се направи. Промени като тази създават страх, страхът продуцира напрежение, напрежението провокира конфликти. Но това е реалност, която трябва да бъде посрещната и предизвикана с целия капацитет на човечеството да създава благоприятни условия за живот без конфронтации. Хората сме се доказали като владетели на доброто и на злото. Можем да превърнем живота си в ад, но можем да живеем заедно добре. Пътища пред нас има, важно е да изберем правилния маршрут. Аз вярвам, че ще успеем.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Легендарният негър да направи поредица да Американските убийства и грабежи по света. За войните които са направили и милионите които са ограбили и убили. Тагава ще кажа че НЕГЪРА е легендарен. До тогава е просто пионка

    1. То си личи кои е пионката и за какъв морал, етика и прочее става въпрос. Пожелавам ти всичките русофили да са като теб. Така, ще е по-бързо хората да ви намразят.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.