Морските фарове стават туристическа атракция

Първият пристанищен фар в България е в Бургас

Съоръженията съществуват от дълбока древност

Най-посещавания фар у нас е този на остров Св. Анастасия

За моряците и рибарите морските фарове имат строга символика и предупреждават за скрити опасности нощем и в мъглата. С напредъка на навигационната техника обаче те все повече остават на заден план. Модерните кораби и яхти не се нуждаят от техните услуги, защото имат джи пи ес системи. Само по- малките морски съдове още разчитат на тях.

Маяците започват да се превръщат в атракции за туристите. В света работещите морски знаци, както още ги наричат, са около 1500 и са посещавани от туристи. У нас най-посещаваният от летовници фар е този на остров Св. Анастасия.

Наистина големите кораби си имат всички необходими навигационни системи, но пък малките корабчета и яхти, все още имат нужда от тези морски знаци. Ако ти откаже системата- разчиташ на фаровете. Истината обаче е, че действително постепенно отиват в миналото и стават по- скоро туристически атракции, коментират бургаски морски капитани.

“Морските фарове все още са си нужни. Всеки от тях свети с определени, свои специфични светлини. Някой път, ако електрониката откаже, капитаните имат специални книги, в които са описани, и по това какви светлини се излъчват, може да се ориентира къде се намира морският съд”, смята капитан Красимир Вангелов от Несебър.

Морският фар е съоръжение във формата на кула със силна светлина на върха за обозначаване на пътищата на плавателни съдове. Фарът обикновено е боядисан в контрастни цветове и е със силен светлинен източник, дооборудван с оптическа система за усилване на светлината, звукова система за предупреждение – сирена. Освен светлинен и звуков сигнал, някоипредават и радио сигнал (радиофарове). Морските фарове се използват за сигнализация за опасни области от сушата, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане в пристанищата.

Фаровете съществуват от дълбока древност, а според хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, колосът от бронз Аполон, който в древността се издигал на остров “Свети Иван” край Созопол, държал в ръката си огън, който служел като ориентир на корабите. По нашето Черноморие има 19 морски фара. Най- южният е този на пристанището в Ахтопол.

Повечето от маяците вече се командват автоматично и нямат нужда от фаропазачи. Тази професия практикуват все още хора на местата, където няма ток и вода, и трябва да зареждат акумулатори, за да черпят енергия от тях лампите на светещия знак. Така, както е на остров “Свети Иван” до ден днешен.

Бургазлията Асен Петров и съпругата му живели на острова и се грижели за фара от 1990- та до 1998- ма година. Асен си спомня за ония дни- далеч от хорската суета. Двамата си имали малко стопанство- отглеждали кокошки, пуйки,овце и кози. На пристана била вързана служебна лодка, така че да се зареждат с провизии, когато се налага. При една люта зима, цели 40 дни нямали възможност да напуснат острова с морския съд- морето било бурно, вълните огромни. Това обаче не ги плашело, защото си имали всичко- и храна, и вода в запас. Асен Петров често е помагал на рибарите в мъглата. Тогава пускал и сирена, за да ги предупреди, че наближават острова и за да не се блъснат в скалите. Приемал и хора в къщичката си.

Веднъж момиче от столицата и германец останали на острова, като казали, че лодката, която уж очаквали, не дошла да ги вземе обратно. Асен ги приютил. Били влюбени. На негови колеги обаче са се случвали не толкова романтични, а направо страшни истории. Обърната лодка изправила на нокти един от фаропазачите на острова. Рибарите разказват, че именно той организирал спасяването на цяло семейство, което било в нея.

На остров “Света Анастасия”, фаропазачите също не се притесняват от дългите зими и самотата. Запасяват се с голям брой консерви и дори достъпът до “Света Анастасия” за дълго да се окаже невъзможен, имат храна.

Фарът на острова има богата история- през 1883 г. “Фаровата компания на Османската империя” построила къщичката на фаропазача, до която имало “върлина за окачване на фенер”. 31 години по- късно се изгражда фарова кула с двуфитилна петролна лампа с бяла постоянна светлина. През 1932 г. на нея бил монтиран фаров апарат, работещ на маслен газ по посока на скалист район, наричан Биволите.

След отварянето на остров Света Анастасия за туристи, фарът също е една от атракциите, които гостите посещават.

Бургаският фар пък е първият български пристанищен фар. Пристанището на морския град е открито по- късно, четири години, след като той е монтиран.

Историята му започва през 1899 г., когато френската фирма Sautri & Harle доставя и монтира три фара, които представлявали петролни лампи с 187,5 – милиметрови оптики. В началото фарът излъчвал постоянна бяла светлина.

 

Професор Казимир Попконстантинов:

Древната статуя на Аполон на остров „Свети Иван“ е била морски фар

%d1%81%d0%b2-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-2Според хипотезата на проф. Казимир Попконстантинов, още от ранно време- 5- 4 век, когато започва гръцката колонизация, във връзка с търговските отношения, са били нужни сигурни ориентири за корабите по море. Добрите ориентири са били именно фаровете. Те са представлявали огромни човешки колоси. Не е изключено огромната бронзова статуя на Аполон, която е била на остров Свети Иван да е била морски фар. “За тази статуя, която е била висока 13 метра и 25 сантиметра се смята, че е отнесена в Рим или по време на пренасянето е потънала. Тя е била от бронз и от нея е запазено едно грамадно стъпало”, разказва проф. Попконстантинов. Вероятно в лявата или дясната ръка на статуята е имало огън, който е служел като ориентир на морските съдове. Не случайно на това място има морски фар и до ден днешен. Когато се плава срещу него, островът се слива с хоризонта и едва, когато го доближиш на разстояние 5- 6 мили, той сякаш внезапно “израства” от морето.

Статуята е била изработена от гръцкия скулптор Каламис и поставя много въпроси, които са с трудни отговори, обяснява ученият. Например- къде е била изработена. Тежала е цели 30 тона и ако приемем, че е била пренесена от Гърция, то транспортирането и вероятно е ставало на части. Другият вариант е да е била изваяна на острова или пък в непосредствена близост. Наоколо има местност- хълм, наречен “Меден рид”, където се добивал мед.

Това лято, по време на археологически разкопки на острова, е било правено сондажно проучване на 30- 40 метра северозападно от фара. Археолозите са попаднали на основи, изградени от камъни и тухли- това може би е била основата на статуята, служила на древните като фар.

Сегашният фар на “Свети Иван” е построен през 1883- та година от френска компания. При откриването му, през месец декември същата година, е било обявено, че оптиката му е от шеста степен. Светлината му се е виждала от 25- 30 километра.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл