Мошеник търси съкровището на Иван Шишман

Половин сребърен грош от Шишманово време.

Друми Друмев организира експедиция през 1924 година

Хубавец и конте, той минавал за художник и любител на старините

Проклятие като това на Тутанкамон бди над съкровището на цар Иван Шишман. Още от Възраждането ентусиасти ровят с надеждата да пипнат царското злато. Имането не излиза на светло, а търсачите ги връхлитат беди. Има и такива обаче, които прибират много пари.

Някои дирят Шишмановото съкровище под крепостта Урвич в Лозенската планина. Те се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович, който пише: “Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде...”

Други чоплят около Кокаляне, но най-много се копае край Костенец. Тук някъде Шишман е заровил богатствата на българските царе, сочат посветени околностите на курорта. Търсят главно в основите на средновековния укрепен град Констанция. Зад неговите стени Шишман бил обсаден от османлиите, гласи преданието. Легендата е скрепена и с народна песен:

Костенец го турци обградиха,
цар Шишман во тесно туриха.

Иван Шишман загива през 1395 г. и отнася в гроба тайната на съкровището. Оттам насетне търсачите се осланят на съмнителни карти, предавани от ръка на ръка. Попадат обаче и на находки.

През 1801 г. например на един късметлия му режат ушите. При разкопки в манастира “Св. Спас” Иван Житаря намира драгоценна чаша. За беда кърджалииска шайка хваща щастливеца и почва да го мъчи да даде реликвата. Изпитанията му наподобяват тези на Балканджи Йово.

Цар Иван Шишман тръгва на бой с турците, литография от ХIХ век.

Драмата е документирана от костенечкия хронист Георги Котов. Върху една богослужебна книга той е отбелязал: “Да се знае куга кърджалиите секоха Иван Житар и сакаха чашата що ископа от Св. Спас. Му зеха ушите.”

“Рука Георгиа Граматик”, подписал се е Котов. Без да е запознат с тази приписка, краеведът Атанас Кулински отбелязва: “Дядо Лазар Петковски от с. Костенец, отдавна вече покойник, разказвал, че в детството си бил видял човек с отрязан нос и уши от кърджалиите, за да им даде пари.”

Не е ясно дали обезобразеният е едно и също лице. Факт е обаче, че възрожденският археолог се е лишил от ушите, но не е дал чашата на разбойниците. Иван Житаря е първата документирана жертва сред търсачите на Шишмановото съкровище.

През ХХ век легендата за заровеното имане е възкресена от лицето Друми Друмев. Хубавец и конте, той минавал за художник и любител на старините.

През 1922 г. Друми е осъден за кражба на една година затвор. Тикнат в Шуменската тъмница, той убива времето с исторически книжки. От тях научава за съкровището на Иван Шишман.
От вестниците пък Друми разбира за фантастичното откритие в Долината на царете. Току-що английският археолог Хауърд Картър е проникнал в гробницата на Тутанкамон. Златото така блестяло, че вътре било ясно като ден.

Като излиза от затвора, Друми решава да повтори успеха на Картър край Костенец. Според Закона за старините от 1911 г. научни дружества и частни лица могат да правят сондажи и разкопки само с разрешение на Министерството на народното просвещение.

Сладкодумният Друми успява да омагьоса проф. Александър Цанков. Просветният министър не само му дава тапия, но и нарежда на полицията да му окаже съдействие. Един хубав ден на 1924 г. няколко автомобила със стражари потеглят към Костенец. Колоната води Друмев, дегизиран като Картър - с бридж, куртка и корков шлем на главата.

Малко преди Костенец обаче едното возило се обръща в дерето. Целите охлузени, катастрофиралите полицаи псуват и два дни се мъчат да изтеглят колата. През това време колегите им са вече на обекта.
“Тук да се копае!”, сочи Друмев под една трънка. Униформен забива кирка и почва да се поти. “Тук също!”, показва къде да е другата яма ръководителят на разкопките. Друми твърди, че знае мястото на съкровището с точност до десетина метра.

Приписка в богослужебна книга за мъките на Иван Житар.

Нисшите чинове копат, а шефовете ги контролират на смени да не отмъкнат имането. Свободните от наряд отмарят в ресторант “Природа”. На чаша мастика художникът разкрива какво точно ще се намери. Ще се покажат 4 торби със златни монети, 9 със сребърни, 5 ковчежета с брилянти и още толкова с накити. Отделно са златните слитъци, чието количество Друми не може да определи.

От земята излизат обаче само глинени чирепи и кости. След седмица бъхтане археологическата команда безславно се прибира в София. Друми е убеден, че без време са се отказали от търсенето. Неразбран в родината си, той се запилява в странство да дири подкрепа.

През 1930 г. нашият Картър е в Белгия. “Белгийската полиция съобщава, че в курорта Спа Друмев се запознал с красивата и богата контеса Де Н. от Брюксел. Мъжът є бил висш чиновник в една белгийска колония”, информира вестник “София”. Статията е със заглавие “Подвизите на един мошеник”.

Градчето Спа е известно с лечебния си термален извор. Костенец също е курорт с топла минерална баня. Друми използва съвпадението, за да довери на контесата какво съкровище се крие в отечеството му. “Нямам обаче средства за разкопки”, въздъхва мрачно нашенецът.

Белгийката гледа чаровния българин и в сърцето и пламва любов. На път за Брюксел тя му дава 10 000 франка, за да осъществи мечтата на живота си. Друми пресмята, че няма да стигнат. Тогава благородничката добавя още 30 000. По тогавашен курс сумата е около 800 000 лева.

Като пипва парите, Друми Друмев се изпарява. Контесата разбира, че е прелъстена и изоставена, а съпругът алармира полицията.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи