Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Мрачни облаци над Ирландско море

Лидерката на „Шин Фейн“ Мишел О`Нийл (вляво) и почетният президент на партията Джери Адамс (в средата) на излизане от преговорите с държавния секретар за Северна Ирландия

Както имах съмнителното удоволствие да предугадя в края на януари в споделената с вас, уважаеми читатели, рецепта за „Ирландско задушено”, на Смарагдовия остров ситуацията започва сериозно да се засилва по нанадолнището. Неслучайно съм се вторачил така настойчиво в диаметрално срещуположния ъгъл на континентална Европа. В крайна сметка в един „съюз” живеем. От който и край да почне да се разпада, все засяга всички останали. Да ви припомня сагата вкратце: един неуверен в уменията си британски министър-председател обеща на Обединеното кралство преди три години референдум, за да го преизберат. Вотът се произведе миналия юни. И всички се събудиха един ден „извън” Европейския съюз, а гореспоменатият премиер подаде оставка. За мнозинството от англичаните и по-косматите им братовчеди от Уелс резултатът от референдума беше победа. Срещу здравия разум, но победа все пак. За техните „сънародници” от Шотландия и Северна Ирландия беше поражение. На здравия разум. И започнаха, да ги наречем, брожения.

Англичаните, които стояха в основата на референдума, нямаха един ред написан като планове какво ще правят, ако наистина се наложи страната да напусне ЕС. Киселите джентълмени с навирени носове от Лондон започнаха да халюцинират как с „излизането“ от Европа ще създадат глобална британска икономическа империя. А шотландците и в Северна Ирландия сериозно заговориха „за оставане” в Европа, разбирайте потенциално „излизане” от Великобритания. И ако в Единбург обичат героичните изказвания, но са традиционно по-мудни в усилията, от другата страна на Ирландско море са по-пестеливи на думи, но обичат да дават челен пример с директни действия.

Първо, в началото на тази година се срина съвместното управление между юнионисти (протестанти) и републиканци (католици), създадено десет месеца по-рано преди Брекзит. Вторите разкриха първите, че вероятно с години са си затваряли очите за схема за злоупотреби с държавни субсидии за милиони лири и спряха да им вдигат телефона. Стигна се до предсрочни избори, които се произведоха в края на миналата седмица. И републиканците от „Шин Фейн“ записаха най-високия изборен резултат в историята си, изяждайки традиционната преднина и право на вето на партията на демократите юнионисти (ДЮП) до само едно място разлика в Стормонт (законодателната асамблея на Северна Ирландия в Белфаст). Нещо повече, с част от гласовете на някои от по-малките партии и независими депутати републиканците в парламента потенциално за първи път са повече от роялистите. А ако някога стигнат до реално мнозинство, това би означавало почти автоматично изпълнение на завета в името на „Шин Фейн“ („Ние, сами“) – референдум за обединение на Севера с република Ейре. Последното, разбира се, ще е кошмарният сценарий за Лондон. Още повече че на Тереза Мей, колкото и да й се иска да е втората Маргарет Тачър, не е. Твърдият тон, който се опитва да държи пред света за Брекзит през последните седмици, само налива допълнително вода в мелницата на националистите в „разединеното” кралство.

Новата лидерка на „Шин Фейн“ Мишел О`Нийл, която изведе партията до историческата победа, осезаемо предпочита в изказванията си да казва „Севера на Ирландия” вместо общоприетото „Северна Ирландия”. Предвид, че на теория само едно място я дели от премиерския пост, има всички основания да се репчи. Официалният представител на правителството в Лондон, държавният секретар за Северна Ирландия Джеймс Брокеншайър, се опита във вторник тази седмица да посредничи за постигане на споразумение за подялба на управлението между републиканци и юнионисти. Но енергичната млада дама оттегли делегацията на „Шин Фейн“ от преговорите още в началото им, с мотива, че й говорят „празни приказки” и отказва да дели властта с ДЮП, докато тяхната лидерка и бивш премиер Арлийн Фостър се разследва за гореспоменатите злоупотреби. Да, на този етап „борбата” е между две жени. Което, ако познавате тежкия матриархат, който властва на Смарагдовия остров, ще оцените като доста символично.

Същевременно в Дъблин също са се „понапрегнали” малко, докато следят какво се случва едновременно в Белфаст и Лондон. По силата на Споразумението от Разпети петък от 1998 г. република Ирландия премахва от конституцията си текста за неделимост на острова и териториалните претенции към Севера, отдавайки на всичките му жители ирландско гражданство. Членството в ЕС на Великобритания и Ирландия и произтичащите от него правила на единния пазар и свободното движение допринасяха допълнително за прилагането на мирното споразумение. Тони Блеър влезе в историята като британския премиер, сложил край на вековните „размирици” в Ирландия. А мирът даде тласъка, с който в първите години на века се появи ирландското икономическо чудо, наречено тогава „келтският тигър”. Всички бяха доволни и гледаха напред. Сега обаче перспективите съвсем не са толкова розови.

Несъмнено когато и да започнат преговорите за Брекзит, въпросът със свободното движение през единствената сухопътна граница на Великобритания с ЕС, ирландската, ще е от съществено значение и за Дъблин, и за Лондон. Също така от икономическа гледна точка Севера на Ирландия е много по-сраснат с република Ейре, отколкото със съседния остров. От културно-историческа няма какво да коментираме. Поради тези и множество други причини случващото се през последните седмици и вероятните следващи ходове на Лондон и основните политически партии в Северна Ирландия тревожат международните наблюдатели.
Между Сцила и Харибда

Отказът от споразумение за подялба на властта в Северна Ирландия означава или нови предсрочни избори, или прехвърляне на законодателния суверенитет на британския парламент и въвеждане на пряко управление от Лондон. Първият вариант рискува да доведе до пълна победа за „Шин Фейн“ и достатъчно места в Стормонт, за да започне наистина брожение за референдум за обединение с Ейре, който много ще обърка плановете на Лондон. С втората схема няма да настъпи „краят на света“, но ще има страшно много „недоволни” хора на Смарагдовия остров. От онзи тип, които са по-склонни към действия, отколкото към думи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.