Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще проведе образователно-информационна кампания на тема „Моят град е моята крепост“, в която деца от отделните общини и области на всички български региони ще се състезават, показвайки своите знания за историята, бъдещето и настоящето на техните градове. Целта е не просто да привлечем интереса на младите и техните родители, но и да покажем как с провежданата регионална политика, свързана в максимална степен с полагането на грижи към подрастващото поколение, помагаме младите български граждани да остават по родните си места. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при откриването на Годишното информационно събитие на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

Министърът подчерта, че кампанията комуникира с една от основните цели на правителството за балансирано развитие на регионите и ще започне да се изпълнява още в началото на 2018 г. с подкрепата на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.

Николай Нанков отчете, че 2017 г. е била изключително успешна по отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Обявени за кандидатстване с проекти са 12 процедури на стойност над 2,3 млрд. лв., което е 78% от общия бюджет на програмата. Сключени са 425 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност почти 2 млрд лв., което е 68% от общия ресурс, с който разполагаме, отчете министърът. Той добави, че амбициозната цел на МРРБ е до края на годината да стартира и процедурата, насочена към Министерството на здравеопазването. Тя е за над 163 млн. лв. и е за обновяване и модернизиране на спешната медицинска помощ в цялата страна.

Министърът отбеляза, че 2017 година е изключително важна и по стратегическия приоритет на правителството, свързан с образованието. Преди два месеца с решение на Министерския съвет програмата бе наддоговорена и получи ресурс от 624 млн. лв., който се насочва към качественото обновяване на българските учебни заведения – детските градини, основните и средните училища, професионалните гимназии, непрофилираните училища, висшите учебни заведения.

Регионалният министър отчете ролята на Националното сдружение на общините в Република България, с чиято активност оперативната програма е стартирала максимално бързо, като успешните резултати, които се отчитат днес, са постигнати за последните няколко месеца.

„Изпълнявайте проектите с необходимото качество. Бъдете строги и справедливи , имайте уверението, че контролът, който ще окажем, е в полза на всички нас. Трябва да си дадем ясна сметка, че всеки разходен лев, всяко разходено евро по програмата трябва да намери най-големия ефект от своето приложение. Мога да уверя и колегите от Европейската комисия, че ще бъдем максимално обективни. Убеден съм, че през 2018 година с общи усилия ще се поздравим с още по-добри успехи от реализирането на съвместните ни проекти по оперативната програма“, подчерта още министър Нанков.

Аурелио Сесилио от Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“ в Европейската комисия подчерта, че Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. има за цел да подобри условията за живот на българските граждани и да подобри социално-икономическото развитие на градовете. „¾ от българското население живее в градовете. Затова значителна част от програмата е насочена именно към тях. Разработваме услуги, подобряваме условията на живот и икономическо развитие на тези центрове“, заяви той.

„България постигна голям напредък, най-вече по отношение на политиката за деинституционализация на децата в риск, но още трябва да се работи, за да се забрави въобще институционализацията на децата“, каза още Сесилио.

Заместник-министър Деница Николова също отбеляза успешното изпълнение на оперативната програма. Тя посочи, че за 3 месеца са разплатени 405 млн. лв. към бенефициенти, което е 13% от всички заложени средства. Вече има завършени обекти по интегрираните планове за градско развитие в 39-те големи града, като общините с най-видим напредък са Бургас, Габрово, Горна Оряховица, Хасково, Севлиево, Сандански, Благоевград. По интегрираните проекти за градско развитие се отчита над 60% договаряне и 15% разплащане на ресурса. По проектите на по-малките 28 градове, бенефициенти на програмата, се отчита 83% договаряне и 23% разплащане. По приоритетната ос за модернизация на образователни институции е договорен 98% от ресурса, а 9% са платени. На 100% са договорени средствата за рехабилитация на републикански пътища.

В отговор на въпрос министър Нанков коментира и предстоящия вот на недоверие, който се очаква да бъде внесен от опозицията в Народното събрание. „Нямаме притеснения, защото чувам, че се коментира Националната програма за енергийна ефективност, защото ние сме взели всички възможни контролни мерки. Ние сме установявали и преди, и сега нарушения за качеството на изпълнение на някои от строителните дейности, но сме заложили достатъчно контролни механизми. Всички дейности след установяване на некачествени ремонти остават за сметка на строителите. Убеден съм, че и на вота, ако са засегнати подобни секторни политики от нашия ресор, ще докажем колко са безпочвени твърденията на опозицията за санирането“, категоричен бе министърът.

На 25 ноември се очаква да приключи ремонтът на дясната тръба на тунел „Витиня“. По този начин и движението в посока София ще се осъществява нормално и няма да има проблем със зимната поддръжка на съоръжението, информира министър Нанков и допълни, че останалите ремонти по магистралата ще продължат напролет. Министърът бе категоричен, че снегът няма да наруши графика на ремонтите.

„Ще създадем необходимата организация, за да не допуснем затруднения в движението. Зимното поддържане остава чувствителна тема, колкото и да сме подготвени, защото институционално сме направили организация и координация с други компетентни ведомства и това е максималното, което държавата може да направи. Колкото и добре да се поддържат пътищата през зимата, винаги недоволните ще недоволстват. Но не трябва при тежки атмосферни условия да се създават кризисни ситуации. Ако е необходимо, ще затваряме пътища, за да не допускаме навлизане в опасни участъци“, коментира още Нанков и отбеляза, че така е прието и в почти всички страни от Европа.

Пътна полиция в момента извършва масирани проверки за готовността на българските автомобили за посрещане на зимния сезон. Шофьорите трябва да привеждат автомобилите си в изправност и готовност за зимния сезон, включително и зимни гуми. При последните инциденти със заснежени пътища е установено, че 70% от автомобилите са били с летни гуми, независимо от масираната информационна кампания за влошаване на времето, коментира още той.