Канцлерът на Австрия отложи посещението си у нас по здравословни причини

В оставащите дни от месец февруари се очаква застудяване

Учени: Слабите хора и въздържателите умират по-рано Две чаши кафе на ден удължават живота

Агенция АФИС: ГЕРБ събира подкрепата на 26% от населението, БСП – 22,4%

Димитър Маргаритов, КЗП: Социалните мрежи трябва да спазват правилата за защита на потребителите при търговията онлайн

Главният прокурор Сотир Цацаров заминава за Великобритания  

Музей „Етър” в Габрово показва уникални гравирани медни съдове

Арх. Борислав Игнатов: Електронизацията на разрешителните за строеж ще улесни гражданите и общините

Турските власти разпоредиха арест на 170 военни заради преврата

Комисия възпитава с безплатно кино в Шумен Зрителите ще разговарят с Ники Илиев и Орлин Павлов

Каракачанов отговори на Радев: Модернизацията на армията не е прекратена

Боряна Калейн: Не съм тръгвала с идеята за медали

Цветан Цветанов: Президентът изглежда притеснен

Трус с магнитуд 4,3 по Рихтер е регистриран на гръцкия остров Алонисос

ООН призова за борба срещу „Ислямска държава“ в Ирак

Музеен уредник разкри древния занаят за вадене на шарлан

Уредникът от отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово Росица Бинева, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея.

Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.

Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.

Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи. Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева. В средата на август екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството. Това е важен принос към идеята за модернизация и допълнителна социализация на Шарланджийската работилница в музея.

Малките населени места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни отвежда в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е важно условие, за да се произведе един продукт.

„При проучване историята на шарланджийството, често се срещаше името на една личност, която в началото на ХХ век символично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.

Тотю Дечков Безлов е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той разказва, че първия му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло, в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.

В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширяване на производството и натрупване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 г. заменя коня в яхната с дизелов мотор и така увеличава капацитета на производство.

По-подробна информация за неговия живот дава Гина Хаджиева от Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в Шипка, била е и председател на читалището. Хаджиева е родственичка на Безлов като майката на Безлов и бабата на Хаджиева са сестри.

„По убеждение Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е много популярна в Шипка. Не случайно почти цялото село едновременно се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му председател. Вероятно по това време спира функционирането на яхната”, обясняват от ЕМО „Етър”..

Гина Хаджиева си спомня, че когато била малка през 50-те години на ХХ век, е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.

Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от ях­ната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра” – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков, строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.

През същата 1978 г, пред изследователката Пенка Колева, Тотю Безлов разказва подробно технологията за производство на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен разказ в шарланджийската работилница на музея.”

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.