Музей „Етър” в Габрово показва уникални гравирани медни съдове

 

44 медни съда, изработени през различен период от време, са включени в изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ в Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър” в Габрово. Експозицията ще бъде открита на 21 февруари. Собственик е Националният исторически музей, а това е първото й гостуване извън столицата.

Цялата колекция от бакърени съдове съдържа 158 предмета, изработени по различно време – от периода на Османската империя до 30-те години на ХХ век.

В изложбата могат да се видят уникални мюсюлмански ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 година.

Чрез изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха.

Бакърджийството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието на медникарския занаят се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете. Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.

„До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида – за домашна употреба или с религиозно предназначение”, обясняват етнографите от Габрово.

Специалистите допълват, че украсата на бакъра е „визитна картичка“ на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.

„Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пунт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964-та, започва да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян оценява какво предимство е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри”, информират музейните уредници.

Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.

Куратор на изложбата – Димитър Василев, етнолог в Националния исторически музей. Тя може да бъде посетена в ЕМО „Етър” до средата на май 2018 година.

Коментари

Задължително поле