Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Музеят в Шумен кани на селфи с уникална фототехника Изложба показва апарат с пламък на фамилия Маркарян и десетки уникални антики

Много антики и по-ранни фотоапарати има в шуменската изложба.

“Който фотографирва, има повече от живота! Хубавото време настъпи, затова купете си още днес един фотографически апарат и филми” – така настойчиво са приканвали в рекламни съобщения от страниците на вестниците шуменски фотографи и търговци преди век. Днес няма нужда от подобни призиви, защото всичко и всички снимат по всяко време.

Ако обаче искате да видите как прохожда фотография у нас в края на ХIХ век и по-специално в Шумен, където е родена първата българска снимка, трябва да посетите Регионалния исторически музей в града. Изложба, посветена на светлописците, както са известни фотографите, показва уникална техника и принадлежности на известни майстори на портрета и пейзажа.

Авторите на оригиналната експозиция гл.ас. Бета Хараланова и Стела Славчева били провокирани да подредят старите машини, преси, мехови и боксови фотоапарати, магнезиеви светкавици, негативи, докато описвали щедро дарение от известната фотографска фамилия Маркарян. Освен това и други шуменци родолюбци, фотографи-любители и професионалисти донесли в музея ценни фотоапарати по време на активна кампания преди три години. Така историците решили, че ценната фотоколекция не бива да стои само в хранилищата на музея. Още нещо – заедно с изложбата са обявили и нова дарителска кампания “Последователи на първите светлописци” и до 20 ноември очакват дарения от сърце. На 6 декември, Денят на дарителя, ще подредят в залите на музея всичко постъпило. Възможно е да дойде и нещо невиждано до момента, макар че музеят вече притежава по няколко експоната от най-популярните световни марки техника. Освен това “Шумен е град с развито дарителство, още от времето на Възраждането е било така и тази нагласа трябва да се поддържа непрекъснато”, казва Хараланова. Само седмица след обявяване на инициативата вече имат придобивки – три фотоапарта, ще пристигне и цяла фотолаборатория, заявил шуменски полковник.

Кандидат-дарителите могат първо да видят какво е подредено във витрините на музея и със сигурност ще бъдат впечатлени от фотографски апарат с пламък от края на XIX век, принадлежал на Врам Маркарян. Основното му тяло е дървено, а задната отделена част е метална. В нея е горял пламъкът. Отгоре има и димоотвод. Истински мини локомотив, оприличават го посетители. Било нужно време, докато реставраторът на музея успее да разпъне меха с обектива, да извади поставката за негативите. Най-вероятно е копирен апаратът немско производство. Не е изпробван, но пък стара магнезиева светкавица във витрините, е пробвана и действа.

В изложбата е пълно с оборудване, майсторски свидетелства, албуми и запазени фотоси на шуменските фотографи Христо Златаров, Бохос Бояджиян, чехът Самуел Гелч, Марин Хлебаров, Стоян Казака. До Освобождението ателиетата носят фамилните им имена, но стремежът да привлекат клиенти после налага и по-атрактивни названия. Така в Шумен отваря “Юнак Крум” на Казака, “Светлина” на Бояджиян, фото “Левски”. Майсторите не пропускат да се рекламират не само с качествените фото материали, с които и бенка не остава неуловена на лицата, но се хвалят и с отличия. Установилият се в града грък Цикурас, който върти фото “Орел” е награден през 1898 г. с почетен диплом от НЦВ Фердинанд I Княз Български. Гелч пък има бронзов медал от Първото българско изложение-Пловдив от 1892 г. За това разказват гърбовете на снимките, изпъстрени с информация за автора, фирмата, адреса.

През 20-30-те години на XX век броят им расте и Шумен заедно с първенеца Русе е много фотографски град. С голям авторитет се ползвало ателието на братята Арам и Марк Маркарян, в изложбата има негова възстановка с оригинална мебелировка и осветление. През 1935 г. фамилията създава първото българско художествено фотокерамично ателие, където се правят снимки върху порцеланови подложки. Има запазени и най-вероятно са служели, и за подаръци.
Посетителите съвсем ще се потопят във времето, когато улични фотографи са предлагали да застанеш срещу обектива им, пред уголемена рисувана пощенска картичка на парка “Кьошкове” от 30-те години на миналия век. Пред емблематичните кестени е направена възстановка – манекен-фотограф щрака желаещи изпод черна наметка точно, както преди век. По това време най-вероятно шуменци вече са се избавили от страховете, че фотографирането е вредно, отнема душата или може да урочасва, както се е ширело повсеместно.

Край толкова много фотографски експонати снимките не само са позволени, дори са задължителни. “Ние ви призоваваме да си направите и по едно селфи пред витрините на историята”, приканват от музея.

Антиките се редуват с интересна историческа информация, а безспорно голямата гордост е, че през 1850 г. в Шумен е направена първата българска снимка. Тя е дело на неизвестен пътуващ фотограф, който запечатва първия български оркестър, организиран в града от унгареца Михай Шафран. Музикантите са увековечени по време на репетиция в сградата на мъжкото класно училище и на нея освен създателя-диригент, са Димитър Дюкмеджиев и Симеон Янчев с цигулки, Добри Войников и Спас Попхапитонов, флейтисти и Тодор Куцаров с контрабас.

Сред уникатите е и панорамна снимка на Шумен от Врам от 1900 г., съставена от четири кадъра. Част от сградите съществуват и до днес, и благодарение на находчивата фотография действителността отпреди век е запазена. Затова от музея организират фотоконкурс “Улови миг от историята на Шумен” и очакват ученици от 1-ви до 12-ти клас да запечатат забележителноти с телефон, таблет или фотоапарат, както предпочитат. Ще има награди, а след още век по тези кадри историци може да възстановяват миналото на града.

Един живот не е достатъчен да кажеш: Аз съм вече майстор

Шуменецът Марк Маркарян е един от най-известните фотографи не само у нас, а и в Европа. С изложби във Виена, Дрезден, Магдебург, Херсон, Кайро, Хонг Конг. Роден е през 1910 г. в Шумен, баща му и брат му са фотографи, но той като че ли ги надминава в това изкуство. Въпреки това трудно приемал, че е стигнал до върха на творчеството си. Негови са думите “Още е далеч, далеч е края на пътя, който води до висините на фотоизкуството. Един човешки живот не е достатъчен да стигнеш върха и да кажеш: Аз съм вече майстор.”

Учи фотография в Мюнхен, завършва Баварското държавно фотографско училище, после специализира във Виена. Там заснема участничките в конкурса Мис Виена, чийто портрети после стоят в шуменското му студио. В родния град работи от 1933 г. до смъртта си през 1985 г. Като фотограф, обожавал природата, издъхва сред красивите върхове на Пирин. През 1950 г. получава званието артист – фотограф. Бил е първи директор на Държавното фотографско предприятие в града. Повече от 20 г. е работил за Шуменския исторически музей и е автор на всички снимки в експозицията му, открита през 1981 г. До днес във фонда се съхранява негова богата колекция от негативи и много цветни пейзажни снимки. Интересно е, че нито една не е загубила блясъка на цветовете си.

Фотофакти

• Терминът фотография произлиза от старогръцки /светлина и пиша/. Първите фотографи са наричани светлописци, т.е. човек, пишещ със светлина.
• Първият метод, с който се ражда фотографията – свързването на камера обскура със светлочувствителен материал – е асфалтовият метод на Жозеф Ниепс. През 1813 г. той започва опити за светлопис с помощта на литографски камък и оловна плоча, покрита с лак, като нарича изобретението си хелиография.
• Първата успешна фотографска снимка е направена през 1826 г. от Ж.Н.Ниепс.
• През 1835 г. Талбот прави първата снимка на хартия.
• Кралица Виктория е първата кралска особа в света, използвала услугите на фотографията. В замъка Уиндзор е имало тъмна стаичка, където тя и принц Алберт споделяли страстта към фотографията.
• Фотографията навлиза в България по-късно в срадвнение със Западна Европа, а най-ранната известна снимка на българи е от 1842 г. и е направена във Виена. На нея е заснет русенският търговец Тодор Минков с майка му.
• В Шумен през 1850 г. неизвестен пътуващ фотограф прави първата българска снимка на първия български оркестър.
• През юли 1888 г. е произведен първият фотоапарат Кодак, дело на Джордж Истман и се разпространява мотото му: Вие натискате бутона, ние вършим останалото.
• Първият професионален апарат се появил около 1900 г.
• През 1925 г. е произведен първият апарат Лайка с 35 мм черно-бял филм.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете