Футболна България се прости с Георги Марков

Условна присъда за педофил, посегнал на 12-годишно момче

Община Разлог е първата община в България, която успешно интегрира регистъра на услуги, с което заслужи адмирации от Министерски съвет

Takeaway.com придоби BGmenu

Евродепутати: ЕС не може да наложи въвеждане на регистрираните партньорства в България

Борис Цветков: Абсурдно е да вдигаш двойна китайска стена от небостъргачи между “Дружба” и “Младост”

Почина 17-годишният младеж, който падна от третия етаж на дом за деца в Роман

Анита Мейзер с нова версия пред съда – мъжът й се самоубил, докато купувала яйца Аз съм единствената осъдена за подкуп на думи, каза скандалната миска

Повишен интерес за лов в България на изложението в Залцбург

Общинският съвет в Благоевград отхвърли предложената от БСП временна комисия за ремонта на центъра

Николина Ангелкова се срещна с българи във Вашингтон

Няма инструкции за спиране на бригадите в САЩ

Кметът на Елена получи благодарствена грамота от потомците на Макгахан

Увеличават паралелките с немски език във Варна

Искат екстрадиране на мъж от Златарица, обвинен в изнасилване във Франция Нашенецът е в ареста след като бил обявен за международно издирване

Мусала е Врохот Трябва ли да се преименува най-високият връх на Балканите

Не съм участник в обявено-заявено-недоизявено нестихващата препирня между институциите, наречена за важност война. Не ме стряска туй нещо, щото съм отрасъл в две софийски махали във времето на мълчалив и настръхнал, по-слабо кръвопускащ етап на гражданската ни война – 50-те години на миналия век. Когато я родители, я други обстоятелства насъскваха дечковците, които, като им минеше навивката, се заиграваха пак помежду си. Като си намираха други поводи за кавги и нови, по-естествени конфигурации на противопоставяне. Та и този ми опит днес ми служи да различавам измисления конфликт и да откривам подстрекателя. Ако беше до преди година, щях да се извърна настрана с думите: Я, кротко, скоро пак ще се разпрегръщат.

Но откакто влязоха в политиката новоизбраните президент Радев и шепата интелектуалци от БСП, няма вече кротко. Тях останалите не щат да прегръщат, тъй като те очаквано разбуниха мравуняка с намерения и поведение да променят правилата. С други думи – играта, позагрубя. Ще видим по-нататък, това е началото. Засега отговорът е в отиграни хватки и действия за запушване на устата и обезличаване.
Президентът Радев започна да се радва на всякакъв род провокации и хрумвания с цел усмиряване. Най-интересна е явилата се от пещерата на потайните гръмовержци пещерна идея в този важен за планината Рила политически момент да бъде сменено името на връх Мусала. На което президентът отговори с не, естествено не в светлината на неговите приоритети и на същинската национална проблематика. На това не по сценарий се явяват два отговора – на у-у-у-тата и на „разумните предложения”. Патосът на у-у-у-тата е в дебелашкия намек за уж-привързаността на президента към турското име Мусала. И оттам – съмнения в родолюбието му, което пък опонентите притежават в количества, преливащи и от крачолите им. „Разумът” дава акъл, не, настоява, президентът незабавно да кръсти върха на името на българския най-светец (така го представя!) Свети Иван Рилски. А холан, де! Я по-полека да размислим без емоции за същността на предложението и неговата действителна важност. И всичко това в светлината на традициите и историята. Спокойно, както следва да се прави при всяко решение, на което обществото държи като съществено и приоритетно.

Като начало само ще вмъкна една незабелязана, но – според мене, основна причина за избора на генерал Румен Радев за президент. Към видимите и ясни аргументи за избирателя като лични качества и подкрепа от водеща политическа сила се добави още нещо. Усещането на значима част от нацията, че този път тя гласува за кауза, която има траен ген от устройството и същността на старата българска държава. Построена върху разбирането на жителите й, че трябва да бъде водена от най-заслужилия мъж (в онези времена, разбира се, войн), носител на достойнство, справедливост, съпричастност. Не забравяйте – казал го е А. Константинов, че българинът тръгва да гради с чутовни стъпки, когато му предложат истинска обединителна национална кауза. И сега моментът е съдбовен, важен на живот и смърт – връщане на националното и личното достойнство, на справедливостта, на благодушието и любовта към другите. Все неща, които в достатъчни количества ще преобразят живота и благосъстоянието ни. Ако се състоят!

Дали е турско името Мусала е спорно, защото има и други обяснения и хипотези за произхода му. Но да приемем, че е турско, и че не приляга да го носи най-високият ни планински връх. Да изразим съгласие, че следва да го заменим с чисто българско. Но тъй като мина опиянението на победителите след 1989 г., довлякло ни преименувания с кръшни български имена като Монтана и с имена на „видни” исторически личности, нека влезем в период на трезво и принципно премисляне.

Споменах Монтана, та ще използвам града като още един пример за необуздано конюнктурно всесилие. По времето на „всенародно поклонение” пред Фердинанд селището с характерно българско название Кутловица получило името на царя. Естествено след 1944 г. то е преименувано на друг исторически триумвиратор – загиналия в антифашистката съпротива лидер на БКП Христо Михайлов, та станало Михайловград. След 1989 г. – как другояче, пак Монтана, вместо връщане на изконното Кутловица. Опиянението след 1944 г. е било с разтърсващи размери на прекръщаване: Сталин (Варна), Димитрово (Перник), Коларовград (Шумен), Левскиград (Карлово), Вазовград (Сопот) и т. н.

В това време и върхът Мусала получи българското име Сталин. (Що ли преименувачите не щат да го върнат?!) Върховете у нас са все пак по-малко засегнати от историческите бури. Но и още един величествен планински първенец се е люлял от конюнктурата – днешният връх Ботев в Стара планина. Той дълго след множеството смени на имена на градове, села, местности и т. н. (последната масова – в 1934 г.) си е запазвал името Юмрукчал. Но в 1942 г., в разгара на войната – световна и гражданска, когато цар Борис ІІІ не допускал баща си в България, сменили името на върха. Станал си той Фердинандов връх, макар патронът му да бил детрониран и натирен от България в 1918 г. за ред исторически заслуги. В 1946 г. той – поради временна липса на вожд, станал пак Юмрукчал. Докато в 1950 г. му дали днешното име Ботев.

Задържах вниманието ви върху игрите на историческите победители с промените на имената, защото искам да предложа един – според мене, задължителен принцип. И той се основава на Светото писание и религията, не на днешната разлигавеност, която се подмазва Богу: Божието – Богу, кесаревото – кесарю. Божието – това са природните образования, кесаревото в случая са човешките творения – градове, села, улици, площади. Нека не кръщаваме природните забележителности и феномени, какъвто е и връх Мусала, с имената на исторически личности. Пък били те светци като Свети Иван Рилски. Защото аргументът, че той е покровител на България, ще срещне контрааргумента, че Св. св. Кирил и Методий са съпокровители на Европа. И като намесим още няколко всепризнати личности, пак ще я докараме доникъде.

Така значи, след дълго умуване ти, човече, се присъединяваш към президента. Не, напротив, смятам, че всяко нещо, представено като обществен интерес, трябва да намери отговор. А не мълчание, докато бурята отмине. Имам дори предложение, стига обществото да желае смяна на името Мусала. Ако стигнем дотам, предлагам две думи с едно и също значение, всъщност две различно звучали във времето думи за едно и също нещо. А нещото е Върхът (първата възможност), тъй като този връх е най-високият на Балканския полуостров. Някога се е казвало (и изписвало – във византийски източник) Врохот – от славянската дума врох (връх) и задпоставения член за съществително от стария български език. Врохот, идеална възможност за славяно-българска общност, без някой днес да свързва думата с конкретно значение, има звучност, подобна на красивите днешни думи грохот и проход. Така че, макар и странна на първо четене, тя ще се впише и в мелодиката на езика ни. Затова я предпочитам. Ако ли не – нека да е Върхът. Всичко това може би изисква и обществен дебат, който да предпостави решението на президента. Нека да е дебат!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Мусалла на арабски се употребява за голям брат или големи братко в разговорен стил когато се показва уважение.

    Трябва да се изличат следите от бича и трябва да се премахнат всички тюркски думи от нашата страна.

  2. Президентът да преименува гръцкото Сидер-ов (Демир-ов) на Желязков.
    А Волен на Затворен.

  3. Всякакви ислямски турски и др чужди имена на градове села планини инфраструктура и др. трябва да се сменят незабавно с български ! Но това не означава че новите имена пък да са соросоидни ! Български да бъдат !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.