Николай Цачев: Ще се зарадвам като видя построено селото

Загубил цялата покъщнина, от голямата библиотека успял да спаси две-три книжки от детството, сред които и „Приключенията на Том Сойер“

Един човек остава без покрив на прага на идващата зима във взривеното шуменско село Хитрино - бившият горски Николай Цачев (65 г.). Това показа преди дни разборът на общинското ръководство. Ергенът, пенсионер по болест, се очертава най-тежък случай, заради документални неуредици по имота му. След перипетии вече има проект за новата му къща, издадено е строително разрешително, основите започват да се леят, но до покрив бързо няма да се стигне. Кольо има фургон, но кметът на Хитрино Нуридин Исмаил е категоричен, че няма да остави самотния мъж там. Още повече, че през октомври е претърпял тежка операция за смяна на ставата на левия крак. Общината платила 3800 лв. от събраните дарения, но сега някой трябва да се грижи за него. Ще се търси социален дом.

„Избор нямам, ще приема. Наистина ще е по-добре да има кой да ми помага и да бъда настанен някъде поне до месец април“, казва Николай от болничното легло. От месец и половина не е в селото, не знае докъде са стигнали строителите по заличаване на следите от взрива, защото обикаля по болници. Първо бил във Варна, където му сменили ставата, после постъпил в болницата в Шумен. В инфекциозното отделение го лекували за кратко, а от няколко дни е прехвърлен в рехабилитация. Не може да се нахвали от отношението на лекарите и сестрите, навсякъде е чисто и топло. А след влаковата катастрофа и взрива на пропилен на 10 декември миналата година уютните му дни не са били много.

Това ли е най-големият ужас за неговите 65 години? Няма спор - такъв шок не е преживявал, взривът във фаталната утрин уби 7 души, преобърна стотици съдби и срина населеното място, натъжава се Кольо. „Вече смътно си спомням как влакът фучи. Аз се обърнах на пристата на другата страна и в следващите секунди се чу бучене и трясък. Прозорци, врати, тавани - всичко дойде отгоре ми! После към 40 минути не мога да се измъкна. Излязъл съм на улицата, а съседът Ерол ме пита „Как си, комшу?“ - Добре съм, ама...“, разказва пенсионерът.

Не усещал болка, макар че пръстите на краката му били счупени, ноктите избити. В болницата станало ясно, че има счупени ребра и най-лошото - шийката на тазобедрената му става била счупена. Къщата му била невъзможна за обитаване, комисия установила, че няма и как да се ремонтира. Кольо се озовал в Кризисния център в Шумен и престоял в него най-дълго от всички - 4 месеца - чак до 10 април. Едва тогава набрал смелост да види обстойно какво е останало от наследствената му къща. Входната метална врата с N31 на улица „Пирин“ била като бита с чук. И до днес стои като врата към нищото. Ако строителите не я премахнат, може да стане паметник, пробва да се шегува хитринчанинът.

Загубил цялата покъщнина, от голямата библиотека успял да спаси две-три книжки. Останали му най-първите томчета от детството, сред които и „Приключенията на Том Сойер“. От общината му дали легло, отпуснали му и пари за телевизор. От приятели и дарения е подновил гардероба си. Сега принадлежностите му се побират в един сак, в болничното гардеробче виси и вълненото му сако. „Във фургона имам още няколко ризи, не ми е нужно повече“, махва с ръка Николай. Иначе някои фамилии са се запасили с десетки завивки.

Като става дума за временния бял дом, казва, че животът в него е бил истинско изпитание, особено в жегите, когато вътре температурата е поне с 10 градуса по-висока. Лятото се прибирал към 23 часа, сутрин ставал в 5,30 ч., а останалото време прекарвал под сянката на стар орех. Другарувал с Петър, другия пенсионер останал на фургон. Неговата къща усилено се строи, ще е готова да покрив и може да обитава една стая или да иде при децата си. Същото важи и за Маргарита Жекова. Ако не се настани в новата къща, отива или при сина в Шумен, или при дъщерята в Силистра.

Кольо няма наследници. Отлетели са годините за женитба, но кой знае какво му е замислил Господ. Може след лошото да дойде и добро... Смее се, че на младини е имал любови, като на Яворов. „Преди взрива си имах всичко, нищо не ми липсваше, макар че бях безработен от 2002 г.“, обяснява пресният пенсионер. Работил в Държавно ловно стопанство „Паламара“, в Горското в Шумен, после се върнал на първото място. Бил технически ръководител по дърводобива, горски на район, разбирал си от работата. Първо съкратили шефа, а на 25 февруари дошла и неговата заповед. Бил седесар, отдава случилото се на политически причини, не търпял и неправдата. „Оттогава, където и да ида, за мен няма работа, а и кажа ли си ЕГН-то, край“, тежи му на Кольо. Преживявал със социални помощи и подкрепата на приятели. И до днес има верни другари и някой друг роднина, на който може да разчита. В последните дни благодарение на тях си поддържа тоалета и любимата академична брадичка. След трагедията е пенсионер с 90% инвалидност и 200 лв. пенсия.

„Ще бъда щастлив, когато видя селото построено отново, когато и моят имот, в който са живели две поколения, бъде издигнат“, обяснява той. Признава, че и негова е вината да се забави градежът. Оказало се, че няма нотариален акт за къщата, а наследници са много и пръснати в страната. Община Хитрино съдействала за издаване на акта, но неуредиците и тромави процедури забавили първата копка. Новата къща ще се води само на Николай Цачев. „Аз съм плащал данъците на старата, може пари да съм нямал, но до 30 април съм се издължавал. В енергото сметката от 1983 г. е на мое име, водата пък, ми се води от 1997 г., предната година майка ми почина", обяснява правата си Кольо.

Всички пострадали в Хитрино са предявили граждански искове към фирмата превозвач на фаталните цистерни „Булмарект“ на обща стойност 10 млн. лв. И от негово име има, но не знае точна стойност. „Парите няма да ни успокоят, важни са съдбите на хората, кой ще върне мъртвите?“, пита риторично. Въпреки това се вълнува от приказките, че само дни след трагедията фирмата-превозвач е успяла да опразни сметките си. „Как го е допуснала държавата? И как само на тази фирма влакът минаваше с бясна скорост, като снаряд? Другите влакове международни, пътнически, бързи, товарни, всички влизаха с нормална скорост“, негодува последният мохикан. Мира не му дава и информацията, че за тази жп линия са били отпуснати милиони за ремонт, но са пренасочени другаде. Истина ли е, само приказки ли са?

Въпреки че не е сигурен дали държавата си е взела поука от случилото се, Кольо пак ще се върне в Хитрино. Нищо, че като наближи 5,30 часа сутрин истинктивно ще се буди в очакване на лошото. Тегли го към родното място, близо до жп линията. Лекарите са му казали, че един ден ще може да си копае лозето сам, но той си е наумил да засади зад новия дом само люцерна. Най-много един заек да гледа. И ще чака времето да докаже, че всяко зло е за добро.