Цвета Караянчева пред император Акихито: С мощната си икономика Япония е ключов фактор в международната политика

Катастрофа стана на Летище София, няма пострадали

Рекорден бюджет за чистота в София За 2019 г. се предвиждат 205 млн. лв.

Теди Бургазлиева показа за първи път близнаците Семейството на най-красивата българка за 2002 г. се сдоби с нов дом в Лос Анджелис

Учени разкриха на какво се дължи здравината на паяжината

Премиерът Борисов и турският министър на търговията обсъдиха развитието на търговско-икономическото партньорство

Спипаха 31-годишен мъж с канабис и кокаин в Силистра

Благоевград е домакин на Кубинска танцова панорама

Четири столични квартала останаха без парно заради авария

От ЧЕЗ призовават за разумно потребление на електроенергия

Одобриха проект за близо 4 млн. евро на община Велико Търново по INTERREG С 3,9 млн.евро ще бъдат рехабилитирани улици в старата столица

Кирил Ананиев подписа договорите за доставка на първите над 200 нови линейки

Адвокат Ирен Савова: Съобщението за моята смърт е твърдо преувеличено Не са верни и слуховете, че полицията вече е заловила автора на заплахата с некролози, коментира защитникът на държавата за царските имоти

Местят оригиналния факел на Статуята на свободата в музей

Търговски обект горя на Околовръстното шосе на София (СНИМКИ)

Надпревара за плетене на мартеници от гайтан Истински гайтани днес се правят единствено в Етнографския музей „Етъра”

Снимка-ЕМО „Етър”

Възраждат интересът към изработката на гайтани в Етнографския музей на открито „Етъра” в Габрово. По този повод е организиран и национален конкурс „Мартеници от гайтан”. Големи количества червени и бели гранчета, изработени в музея, вече са поръчани от хора с интерес от участие в надпреварата.

„Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век. Известен е като „дванайстак”, заради броя на нишките – 12”, обясняват етнографите.

Те поясняват, че гайтанът може да е плетен на ръка или изработен от чаркове.
Една легенда разказва как габровци откриват чарковете за гайтан.

„Историята, която се разказва за създаването на чарковете за гайтан в Габрово би била наречена „промишлен шпионаж”, ако се беше случила стотина години по-късно. В нея е замесено името на дядо Георги, който едва ли е „дядо” в разгара на историята, но със сигурност е имал амбициозен характер и иновативен начин на мислене”, обясняват музейните уредници.

Георги отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.

„Напоследък има възраждане на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. През 70-те години на миналия век моделиерите използват гайтани за украса на облеклата и особено в женските дрехи. Днес в ЕМО „Етър” се правят много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища”, информират от етнографския музей.

Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”. Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае. Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.

„Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна”, изтъкват изследователите на древните занаяти.

Гайтанът се е използвал най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.

Гайтан в женското облекло е характерен за севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част.

За първи път Етнографски музей на открито „Етър” обяви Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан”, в който могат да се включат деца и подрастващи до 18 години.
Мартениците се преглеждат и селекционират от тричленно жури. В него влизат: председател – майстор на изделия от гайтан и двама музейни специалисти от ЕМО„Етър”.
Критериите, по които ще се оценяват изделията са оригиналност, сложност и прецизна изработка. Награждаването на победителите ще е на 1 март.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.