Над един милион българи са на военен отчет

Те обаче не стигат за три хиляди резервисти

От Министерството на отбраната попитали народа дали подкрепя връщането на задължителната наборна служба. 70 процента отговорили с „Да!“, както твърди министър Каракачанов. Няма обаче информация колко от българите между 18 и 30 години биха прекарали една или две години от живота си в казармата. Защото такъв въпрос, вероятно, не е задаван. Отговорът сигурно е като този за запаса и резерва. Имаме вписани на военен отчет около 1,250 милиона граждани, както стана ясно от доклад на началника на Централното военно окръжие полковник Георги Петков на конференция за доброволната военна служба, а не можем да съберем 3000 резервисти. Бройката е регламентирана от Народното събрание в Програмата за развитие на отбранителните ни способности до 2020 г. Впрочем, събрали сме, но само 17-20 процента от необходимия доброволен резерв.

Анализът се оказва доста притеснителен. Като че ли е много по-лесно да купим бойни машини, кораби и самолети, за което вече с отчетлив оптимизъм говори премиерът по време на последното си посещение в САЩ, отколкото да подготвим народа за война. Да не говорим, че едва ли някой е наясно дали имаме или нямаме противник. И ако имаме, какъв е той. Видим или невидим? С пушка или с компютър? Оттук и успокоителната мисъл „С армия и без армия, все тая“.

Първото питане, което изкача от анализа е „Старците ли ще ходят на война?“. Запасът сериозно застарява. Тя и нацията застарява, но едва ли това ни оправдава. 73 процента от офицерите в запаса са на повече от 45 години. От войниците само 15 процента са млади, т.е. все още нямат 35 години. През последните пет години статуквото не само, че не се запазва, но тенденцията на застаряване на евентуалната ни мобилизационна армия започва да буди основателна тревога. Няма да коментираме последиците, които произтичат от това състояние. С тях се борят специалистите от военните окръжия и формирования.

Второто питане е „Къде са хората?“. Първият отговор, който може да се даде, е да обвиним демографската криза. Напоследък тя оправдава всичко. Най-вероятно има и други причини. Например, личната отговорност на всеки от нас. Фактите обаче говорят много. Всяка година броят на отписаните от военен отчет български граждани е по-голям от този на вписаните. През 2017 г. военните окръжия и отдели са изключили от военен отчет около 50 хиляди български граждани. В същото време са вписани около 4700, като повечето са военнослужещи, освободени от армията, защото са навършили пределна възраст за военно звание. Т.е. на 50 и повече години.

И още по въпроса къде са хората, с които може да се води целенасочена подготовка, за да се постигне баланс между наличностите и потребностите. Наблюдава се голяма вътрешна и външна миграция на запасни, което води до постоянни промени в назначенията и до забавено връчване на повиквателните заповеди. И нещо друго, което буди недоумение – проблемите пред военните окръжия при получаване на информация от държавните институции за напусналите територията на страната български граждани, които се водят на военен отчет.

Третото питане е „Какво правим?“. Търсим нови форми и методи. Или, както се говореше често преди години променяме стила и начина на работа. Законът за резерва на въоръжените сили дава поле за изява. От 2014 г. насам са обучени 516 студенти по начална и специална военна подготовка и още 180 други граждани по начална военна подготовка. Дадена е възможност студенти от висшите военни училища да кандидатстват за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, но тя все още не била реализирана. За съжаление, изводът на ЦВО е, че този вид военна подготовка на студенти и други граждани не отговаря на очакванията. От друга страна, не всички ръководства на висши учебни заведения желаят да сключат двустранни споразумения с Министерството на отбраната.

Как стои въпросът с военната подготовка на учениците? В страната има около 1000 средни училища с 2390 паралелки в девети клас и 2400 в десети. С темата, която коментираме, те са ангажирани в по пет часа на година. Или общо 10 часа?! Армията осигурява 800 преподаватели за 23 950 часа годишно. В приетия проект на „Визия на Министерството на отбраната за обучението и подготовката на българските граждани за защита на отечеството и доброволна военна служба“ се предвижда въвеждане на организирано обучение на учениците в девети и десети клас и доброволна военна подготовка в единадесети. Това вече е нещо друго. Може и да разберат какво е това служба с оръжие.

Всеки може да изреди поне 5-6 причини за това състояние. Има една, обаче, която като че ли не е добре изследвана. Обявихме службата в армията за професия, като всяка друга. Един от многото начини в България да си изкараш хляба. Така дългът на всеки български гражданин да защитава Отечеството, какъвто го знаем от славните години на военната ни история, остана на заден план.

 

Как е около нас

В Гърция основен принцип за попълване на Въоръжените сили е всеобщата военна повинност (наборна служба).

Числеността на турската армия в мирно време е около 410 хиляди души. Във военно време в разчетите са включени още около 90-хиляден военно обучен резерв, от който 38 хиляди са т.нар. първи разряд. В Сърбия задължителната военна служба е отменена. Армията е професионална. Всеки желаещ от 18 до 49 години, обаче може да постъпи на доброволна служба. Кандидатите са значително повече от определените бройки. В Македония е почти същото. И там има доброволна служба от три месеца.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари