Над 200 ученици се включиха в Деня на Априлов в Националния музей на образованието

Подредена е изложба „Ние живеем за нашите потомци”

Националният музей на образованието отбеляза 230 години от рождението на Васил Априлов с богата програма от тематични беседи, кинопрожекции и фотодокументален разказ за Габровското училище. Събитията предизвикаха интереса на ученици, историци, представители на културни институции и граждани.

Акцент в програмата е съвместната изложба „Ние живеем за нашите потомци”, организирана от музея и ХГ „Христо Цокев”. В нея за първи път са показани книги, вещи и документи, свързани с живота на благодетеля на новобългарското образование. Централно място в изложбата заемат Заветът на Васил Априлов и Протокол от 1929 г., който представя пълен отчет на последния душеприказчик Иван Д. Рашеев за състоянието на фонда, създаден въз основа на Априловото завещание.

Част от изложбата е посветена на създаденото през 1835 г. в Габрово първо новобългарско училище. Показани са Кондиката на Габровското училище – първата книга за дарения, подписана от Васил Априлов и Николай Палаузов; оригиналната училищна камбанка (1835 г.), печатът на Габровското училище (1832 г.), препис на училищния правилник от 1837 г. (направен от Райчо Каролев през 1896 г.).

Показана е най-старата книга от личната библиотека на Васил Априлов - „От най-добрия от всички поети на всички времена Омир, всички работи, които изобщо са запазени на гръцки” (1551 г.) и томове от творчеството на Тукидит „За Пелопонеската война” (1805 -1806 г.). Част от книгите са с приписки на Априлов. На заглавната страница на „Гръцко-руски-френски лексикон” (1811 г.) може да бъде видян личният му подпис. Почеркът на българския възрожденец стои и върху книгата му „Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука” (1841 г.). Априлов е написал посвещение до граф Константин Аркадиевич Суворов (внук на легендарния руски пълководец Александър Суворов). По неизвестни причини книгата не достига до него и по-късно става част от Априловата библиотека.

Интерес представлява очеркът на Светослав Миларов „Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му” (1888 г.). Той е написан по молба на душеприказчиците на Априлов Николай Хр. Палаузов и Васил Рашеев по повод отбелязването на 100-годишнината от рождението на благодетеля на Габровското училище. Освен биографичната книга, изпълнителите на Априловото завещание поръчват и голям маслен портрет, който е изпратен от Одеса в Габрово. Със съдействието на Художествена галерия „Христо Цокев” портретът е част от изложбата.

Сред оригиналните документи и материали в изложбата е първоначалният план на Габровската гимназия от XIX век. Направен от одески архитект по указания на Николай Хр. Палаузов, планът на сградата е донесен от Васил Рашеев през пролетта на 1851 г., когато тържествено се полага основният камък на гимназията.

Специално място е отредено на почитта към Априлов през годините. Показани са красиво оформени поздравителни адреси по повод 100-годишнината на Габровското училище, материали и снимки във връзка с конкурса, изработването и откриването на паметник на Априлов през 1935 г., лавров венец от същата година с надпис „Вечна слава на Василия Евст. Априлова” от учители и ученици в Ловешката гимназия.

Изложбата ще бъде отворена за посетители до края на месец февруари.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони