На 21 май 2019 да почерпят

Делон благодари на жените, които са го обичали 72-годишният фестивал почете в Кан 83-годишната екранна легенда

Крайната десница се оттегли от правителството на Себастиан Курц

Връчиха наградите „Св. Патриарх Евтимий” и „Култура” на изявени великотърновци

Сърбия и Украйна обраха овациите на Карвинг феста в Габрово Наградите връчиха кметът Таня Христова и членове на компетентното жури

Себастиян Курц уволни вътрешния министър на Австрия

Раненият български алпинист на Олимп е в много тежко състояние с черепно-мозъчни увреждания

Толгахан Сайъшман стана татко

Преизбраха проф. Христо Бонджолов за ректор на ВТУ С 202 гласа „за” новият председател на Общото събрание на вуза е проф. Антоанета Анчева

По искане на Окръжна прокуратура – Бургас, съдът задържа под стража Идрис М., обвинен в държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество

Заплаща ли се извънреден труд по време на командировка?

Благоевград събра най- пъстрите и екзотични пеперуди в изложбата „Живи тропически пеперуди“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 21 май 2019

Български алпинист е ранен на Олимп, в ход е спасителна операция

Над 500 тона мед добиха пчеларите в Търновско Производителите настояват за директна субсидия на пчелно семейство

Напоследък в хит се превръщат всички пчелни продукти-пчелен прашец, прополис, пчено млечице, пчелен восък.

Пчеларството във Великотърновска област през последните години се превърна не само в забавно хоби, но и в проспериращ семеен бизнес и доходоносна дейност за препитание. Над 1500 са действащите към момента пчелари в региона, а кошерите са над 50 000. Преобладават пчелините с около 50 пчелни семейства, а най-големите производители на мед стопанисват по 200-250 кошера.

„В резултат на европейското субсидиране се измени социалният и възрастов състав на пчеларите. Много млади хора, които имаха спестявания, ги вложиха в пчелини”, обяснява председателят на Областния пчеларски съвет във Велико Търново Тодор Найденов.

Самият той е потомствен пчелар, от дете се занимава с тази дейност и познава тънкостите на занаята. От 1980 г. е в ръководството на регионалната организация.

„Напоследък ръст бележи развитието на биологичното пчеларство. За това позволява географското разположение на региона, който се простира от Стара планина до река Дунав и има благоприятни природни и климатични условия за тази дейност”, изтъква Найденов.

Вещият медопроизводител подчертава, че биологичното пчеларство стартирало от Велико Търново след като през 2001 г. в старата столица бил проведен национален събор.

„Работехме по проект „Благоприятна перспектива”. Инициативата ни бе забелязана от американската фондация „ACDE VOKA” . Обявиха конкурс, който беше спечелен от френска организация и 6 души от Великотърновска област бяха поканени на обучение по биологично пчеларство. Още преди 16 г. разработихме план за развитие на биологично пчеларство и за няколко години то се реализира с множество мероприятия, образователни дейности и внедряване на нови технологии”, връща се назад във времето Тодор Найденов.
Вещият в бранша търновец допълва, че първите 20 пчелари, които заработили по тази технология, били от Община Елена, а основна заслуга за това имат Димо Димов, който е главен редактор на вестник „Пчела и кошер” и доайенът на пчеларите в Еленския балкан Иван Стефанов.

„Биологичното пчеларство предполага отглеждането на пчелните семейства да е без използване на химикали, антибиотици. Пчелинът да е в екологично чист район без интензивно селско стопанство. Да не се използват захари и други подсладители, както и да не се внасят в пчелините други пчелни семейства и пчели-майки. Да се извършва контрол върху дейността от сертифицирани организации”, пояснява Тодор Найденов.
Той уточнява, че при спазването на тези условия, добивите на мед от едно пчелно семейство са по-малки, но пък се компенсират от евросубсидиите, които са сериозен стимул. Сертифицираният биологичен мед е с 1 лев по-скъп от конвенционалния. В момента цената на меда варира от 7 до 10 лева за килограм като в региона най-скъп е акациевият мед. Европейският съюз обаче разрешил внос на голямо количество мед от Украйна, който подбил родното производство и смъкнал цената му с 1 лв.

„Големите площи, които арендаторите засяват с монокултури, които цъфтят само през един кратък период, обричат пчелните семейства на глад и висока смъртност. Тази година метеорологичните условия бяха необичайни, имаше дълги периоди с много ниски температури, което се отрази пагубно на пчеларството. Гнездата на пчелите не можеха да се преместят, за да се доберат до хранителните запаси в страничните пити в кошера. Най-голяма смъртност на пчелни семейства имаше в полските райони, която достигна до 80-100% в някои пчелини. Общата смъртност в региона пък бе над 35 %”, обяснява Тодор Найденов.

Това принудило много пчелари вместо да добиват стокова продукция, да вложат средства за размножителна дейност в пчелините.

Годината пък се оказала благоприятна при цъфтенето на акацията и производителите отчитат рекорден добив на акациев мед с високи показатели. Средно от пчелно семейство са получени по 16-20 килограма мед, като в някои райони с акациева, липова и слънчогледова паша, добивите са скочили до 35-40 килограма мед от кошер. Така от около 50 000 пчелни семейства в региона са добити общо над 500 тона мед.

„По изчисления, опрашването носи доход от около 2 млрд. лева годишно на земеделието. Другите браншове използват пчелни продукти, но не допринасят за развитието на пчеларството”, категоричен е Тодор Найденов. Специалистът споделя, че собственик на пчелин със 150 кошера може да разчита на доход средно между 10 000 и 15 000 лева годишно, но само ако работи усърдно и природата е благосклонна.

„Това е рисково занимание. Собствениците на кошери имаме много проблеми заради използването на препарати за растителна защита. Мощните арендатори не спазват изискванията за опазване на растенията и пчелите и дори не ни уведомяват, че ще пръскат с химикали. В момента се обсъжда обща селскостопанска политика. От години настояваме за директна субсидия на пчелно семейство. Преди време благодарение на Мария Габриел, когато беше евродепутат, бе прокарано становище за това, но Европейската комисия не даде съгласие. Сега се търси решение какъв да бъде механизмът за субсидиране на пчеларството след 2020 г. Един от желаните варианти е на производителя да бъде гарантиран определен доход в зависимост от големината на пчелина и да бъдат компенсирани щетите при неблагоприятни метеорологични условия и епизодични заболявания”, коментира Найденов.

Той изтъква, че тази година е възникнал проблем при биологичното пчеларство заради несъответствието между европейската директива и действащата наредба у нас, както и от некомпетентността на Министерството на земеделието като управляващ орган да регулира нарастването на броя на пчелните семейства в зависимост от планираните средства от еврофондовете. Заради това много пчелари не са си получили субсидиите и имат да вземат средно по 10 000-15 000 лева.

„Сблъскахме се и с друг абсурд. През пролетта влезе в сила разпоредба на пчелните семейства да бъдат сложени нови номера, подобни на ушните маркери на животните. Пчеларите платиха по 1,50 лева на кошер за тази идентификация. Оказа се обаче, че 4 месеца след това Националната агенция по безопасност на храните няма нужната техническа готовност и пчелните семейства не могат да бъдат регистрирани с новите номера. Освен това техническият инспекторат към ДФ „Земеделие” не може да извърши проверки, защото кошерите не фигурират в новата система. Въпреки че пчеларите броиха солидни такси, бяха принудени да върнат старите номера. Това е безобразие”, гневи се Тодор Найденов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.