Ловът на вещици покрай конспирацията „отнемат ни децата“, е на път да унищожи успешната гореща телефонна линия за деца в риск

В много сухо, много скучно съобщение: Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) обяви, че „ще поеме управлението на Националната телефонна линия за деца - 116 111.“ Не става ясно каква е причината, не се обяснява от кого я поема и как я поема. Няма информация чия е идеята, чие е решението. Просто поема. Ако се съди по фойерверките и екзалтацията в социалните медии на членовете на „Антинорвежкият тръст“, които обявиха това решение за победа, е ясно какво се е случило.

„Антинорвежкият тръст“ - това са онези късащи ризите си в екзалтация дейци в политиката и техни привърженици, които за да вдигат рейтинг и намерят място в управлението на държавата, провиждат всякакви антибългарски конспиративни теории. Така беше измислена и онази спекулация, според която има тайна завера да се изнасят деца към Норвегия, в мащабите на еврейската депортацията към Треблинка. Те прозряха в промените в Закона за защита, който трябваше да влезе в сила от началото на тази година, юридическа подготовка за задействането на „норвежкия план“. Разбира се конспирацията не може без агенти и тези агенти са неправителствените организации. Обаче как да се осветли тази пъклена агентура? О, да! Горещият телефон за деца в риск!!! Значи по горещата телефонна линия за деца в риск - 116 111, норвежките агенти събират данни кои децата да натоварят на ешалоните. И какво е спасението? То е очевидно. Държавата се връща и си взема обратно телефона. Бам! Победа!

Честно казано, бих купил такъв сценарий. От него би станал страхотен трилър за азиатска кабеларка.

Горещият телефон за деца в риск винаги е бил на държавата и контролът върху доставчиците на услугата винаги е бил на държавата. Четете законите!

116 111 е вид социална услуга, за която доставчиците се лицензират в съответната комисия в ДАЗД. Самата ДАЗД е държавна администрация и като такава не може да е доставчик на социална услуга, по реда на сега действащия Закон за социалното подпомагане. Доставчици са само общини, юридически лица с нестопанска цел и частни фирми.

При дете в риск, което се обажда на телефона, се подава сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) там, където е детето. Чрез Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) се прави проверка по сигнала и се предприемат действия. ДАЗД може да контролира дали сигналът е поет правилно от ОЗД и дали са извършени правилните действия и ако не, ДАЗД може да даде методически указания. Но те не се срещат с хората - деца, родители и т. н. В ДАЗД не работят социални работници и психолози, а експерти по права на децата, политики за закрила и т. н. Така е и правилно. Държавните органи разработват и участват в провеждането на държавната политика в осигуряване най-добрия интерес на детето.

Всички дейности по защита на дете, за което е установено от държавните органи (не от норвежците), че има риск, се извършва от държавни органи, а не от НПО-та.

Телефонът е само брънка, но най-деликатната брънка в цялата държавна система за закрила на децата. Затова на линията са нужни отдадени професионалисти, а не чиновници. Детската душа е най-плашливото нещо на света. Да работиш с хлапе в риск е като да правиш сложна инкрустация на свръхтънка кристална чаша. Всяка грешка може да я счупи. Затова законодателят правилно е написал „в най-добър интерес на детето“. Държавата търси най-добрият доставчик на услугата и трябва да изисква само най-добри резултати. Затова има и вече добре работеща система. Имаше до оня ден.

До решението на ДАЗД от 6 февруари управлението на социалната услуга се извършваше от неправителствена организация по процедури на Закона за обществените поръчки. Защо услугата се управлява от външна организация? Логиката е много проста.

Горещата линия е много тежка, безкрайно отговорна работа, в която само отдадени психолози са полезни. Не ме разбирайте погрешно. Винаги могат да се назначат на държавна работа чиновници и да се отчита дейност. Но практиката показва, че в такива случаи Кодексът на труда и шуро-баджанащината са водещи, а не интересът на децата.

До решението на ДАЗД от 6 февруари управлението на социалната услуга се извършваше от неправителствена организация „Анимус“, по процедури на Закона за обществените поръчки. Всеки може да си направи труда да провери защо никой друг не иска да се занимава с горещи телефони.

В прессъобщението на ДАЗД се казва, че за десет години са били проведени 10 928 консултации с родители и 11 772 консултации с роднини и близки. Консултациите с деца са 119 530. Това са само сухи цифри, а зад тях стои много, много работа и много спасени душички. Това е повод за гордост и за ДАЗД, и за „Анимус“. Договорът на организацията изтече още на 1 октомври миналата година, но нов конкурс така и не е обявяван.

В ДАЗД работят професионалисти и те са наясно с абсурдната ситуация. Наясно са, че е безотговорно да се поставят децата в риск от тази, която трябва да ги пази от опасностите - държавата. Абсурдите ще продължават, докато се позволява улицата, а още по-лошо - популистите да казват кое е добро и кое лошо за нещо, от коeто не разбират. Тук смелите решения не са нито на държавните експерти, нито на психолозите, а на тези в управлението на държавата. И ако тези отгоре нямат смелостта да отстояват правата на децата, по-добре е да дойдат норвежците.

Как се спасява живот

Психолози от „Анимус“, работещи на горещата телефонна линия за деца, близо 24 часа разговаряли по телефона с дете, за да го убедят да не слага край на живота си. Това съобщиха от Държавна агенция за закрила на детето, дни преди да направят промените в управлението на услугата. Детето, което е в тинейджърска възраст, позвънило на горещия телефон късно вечерта и първо се опитало да провери доверието си към психолозите. След това се обадило отново и започнал дълъг разговор, след който детето се успокоило и се отказало от намеренията си.