Най-древната професия е бизнес, а не грях

Какво казват законите относно проституцията по света и у нас

Сводниците в древността наричали „полови овчари“

Нарекли са проституцията “най-древната професия”. Лично аз възразявам смятайки, че най-древната професия е тази на крадеца, но никой не оспорва факта, че предлагането на еротични услуги срещу заплащане се губи в дълбините на вековете. В древна Месопотамия (днешен Среден Изток) храмовете на богинята Ищар са били огромни публични домове, експлоатирани от поповете на онази епоха. Същото е било и в древна Гърция, където всеки храм на Афродита е подслонявал стотици момичета. Сводниците, които ги “контролирали”, били наричани “полови овчари” (които вместо овце са имали стада от проститутки). В Римския Помпей, (който може да бъде сравнен с о. Миконос на онази епоха), пепелта на Везувий е покрила и запазилаq незасегнати до днес публични домове, от които настръхваш.

В древна Гърция, Рим, Франция на Людовиците, проституцията е допринасяла за внасяне на данъци в кралските или държавни хазни. Затова и проститутките са били строго регистрирани, докато тези, които са предлагали еротични услуги незаконно са рискували да понесат тежки наказания. Експедиционните корпуси на византийците и (много векове по-късно) на Британската империя, са били съпровождани задължително от проститутки, за да укротяват войниците. Германците по време на Втората световна война са поддържали във военните лагери публични домове с еврейки. Американците във Виетнам в близост до всяка казарма създавали квартал с червени фенери, където работели местни проститутки. Както разбирате проституция не е била само вечно присъстваща, но и напълно внедрена в държавните политики.

Момичетата, упражняващи тази професия, в огромното си болшинство са били жертви на тежка експлоатация. Имало е, разбира се и такива, които бедността и гладът са ги изкарали на улицата, но повечето са били (и са) жертви на насилие.

В робовладелческите общества пленниците от пиратски грабежи или завладени градове след водени войни били водени насилствено в публичните домове в покрайнините на древните градове или в сокаците на пристанищата. Малко по-добра е била съдбата на робините по къщите. “Домашното” предоставяне на еротични услуги от робинята на господаря е било законово установено и в Американския юг на памучните плантации, свързано с африканките, докарвани в Америка от търговците на роби.

Някой ще каже, че обществата са прогресирали и поне са изчезнали робините. Едва ли… Каква е разликата между робините на старата епоха и девойките от Източна Европа, които през 90-те години напълниха кабаретата, баровете и “масажите” на Запада. Престъпни кръгове ги вербуваха с обещания за по-добър живот, вземаха им паспортите, затваряха ги в къщи и ги принуждаваха да проституират под страх от полиция и смърт.

Днес по улиците на Атина, Милано, Брюксел или Париж проституират хиляди млади (много пъти непълнолетни) момичета от Африка срещу унизително заплащане. Интерпол споменава в своите доклади, че тези неграмотни и наплашени момичета, когато биват арестувани, отричат да назоват имената на сводниците, които ги експлоатират, защото се страхуват от “вуду” (магии) на техните близки, които се намират в Африка. Има ли разлика между тези нещастнички и горките робини на Помпей, които са посещавани ежедневно повече от 50 клиенти?

Разбира се членовете на “висшето общество” във всяка епоха са избягвали да ползват еротични услуги, които са задоволявали бедняците. Мръсотията на народните публични домове и венерически болести, върлуващи в тях, не са били за богатите аристократи. За тази категория хора винаги е имало проститутки от по-висока класа, грамотни красавици и скъпоплатени като “хетерите” на древна Гърция, delicata на древен Рим, японските гейши и escort services на днешните петзвездни хотели. Някои от тези проститутки са спечелили място в световната историография, както например Аспасия на древния Перикъл, който създаде Партенона или Теодора на Византийския император Юстиниан. Всички останали са потънали в мрака на обществото, без никой да ги споменава.

Истината е, че проституцията е предмет на европейската правна структура за защита на индивидуалните права на социалните малцинства. Затова рано или късно ще я приемем и ние, независимо, че е в разрез с нашата култура. В противен случай надвисва опасност от европейски съд и глоби, които се налагат на страните, несъобразяващи се с Европейското право.

Европа няма единна политика относно тази тема. Всяка страна в зависимост от културата, нравите си, условията на определения период и икономическите й цели, е наложила свои законодателства относно проституцията. Споменавам икономически цели, защото никога не трябва да делим проституцията от парите. Оборотите от така наречения “трафик на бели робини” и от световния trafficking могат да бъдат сравнени само с оборотите от търговия с наркотици и оръжие.

 

При съседите

В Гърция проституцията е нещо нормално

Пожарната издава разрешение за тази дейност

Публичните домове трябва да се намират далеч от училища и църкви

В Гърция проституцията е узаконена. Всяка жена (или мъж), предлагащи еротични услуги, не подлежат на наказателно преследване. Може да бъдат преследвани, само ако има финансово нарушение – т. е. не декларират доходи от професията и укриват данъци. Всеки може да обяви, че упражнява тази професия в данъчна служба и се задължава да издава квитанция на клиентите всеки път, когато предоставя еротични услуги. Ако го прави, няма никакъв проблем със закона.

В Гърция съществуват две категории проститутки. Тези, които упражняват свободна професия и тези, които работят в публични домове. Публичните домове също са законни. Според изискванията на закона, трябва да се намират далеч от училища, църкви и населени райони. Необходимо е разрешение от общината, държавните здравни и градоустройствени служби, и пожарна. Обикновено тези домове са стари строежи в отдалечени сокаци или в мазета на сгради. Девойките, които работят в публични домове, се задължават да се изследват от лекари веднъж седмично. Това, което строго се забранява е сводничеството. Обикновено сводниците са и дилъри на наркотици, превръщайки девойките в наркоманки, за да ги държат в плен.

Гърция, която е туристическа страна и всяка година привлича 30 милиона туристи проституцията процъфтява и в аристократичните квартали на столицата (Кифися, Глифада, Колонаки) или в скъпите туристически дестинации, каквито са островите Миконос, Санторини, Родос и други. Много неща са известни от същата тази богата клиентела, която плаща тези услуги. Според информация тази година тарифата на о. Миконос, варираше от 1000-1500 евро за една вечер или 10.000 евро за седмица. Може тези суми да са главозамайващи, но има богати Гърци, Араби, Американци, които ги плащат без да се замислят. Когато на едно парти в Миконос се отварят 50 шампански, където всяка бутилка струва 1000 евро, не могат ли да платят, за да имат до себе си момичета готови да ги обслужат по време на пиршеството?

Но нека се върнем в България, където е необходимо осъвременяване на нашето законодателство. Да погледнем европейската карта: в Гърция, Турция, Германия, Швейцария, Австрия и Холандия проституцията е законна. Бляскавите витрини с девойките в Холандия са всеизвестни. Малко по-различни са нещата в Унгария, която е узаконила проституцията, но не и публичните домове. Във Великобритания (с изключение на Северна Ирландия), Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Италия, Полша, Чехия, Словакия, Финландия, Дания, Кипър и Естония проституцията не е законово уредена.

Също така в някои страни не се образуват наказателно преследване срещу жени (или мъже), които продават еротични услуги, а срещу клиентите, които ги купуват. Във Франция глобата за клиент е 1500 евро, за първи път и за всяко повторение глобата се покачва на 3.500 евро. В Ирландия глобата е 500 евро и 1.000, ако бъде отново арестуван клиентът. В Швеция наказанието е свързано и с дохода, като законът предвижда също така и лишаване от свобода до шест месеца. Аналогично наказание с лишаване на свобода се предвижда и в Норвегия, където глобата може да стигне дори до сумата от 2.700 евро. В Исландия се предвижда лишаване от свобода за една година за тези, които ползват еротични услуги.

Проституцията е незаконна почти в целия Балкански полуостров и в страните от бившия Съветски съюз. В съседна Албания наказанието може да стигне до три години затвор, докато в Македония паричната сума стига до 800 евро. Много по-ниски са паричните наказания в Русия (30 евро) и в Украйна (8 евро). Всяка законодателна уредба е свързана пряко с държавните приходи. Някои страни, оставили свободни тези услуги целят (без да го признават) развитие на сексуалния туризъм, който носи огромни приходи за страната, защото проституцията е бизнес, а не грях…

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл