Накъде след краха на пазарната икономика?

Разумната икономика - това е пътят ни

Санкциите са метод за силово елиминиране на конкуренцията

Пазарната икономика агонизира. Беше поразена окончателно от оръдието на санкциите. Краят й е очевиден и неизбежен. Либералният пазар като висш и вероятно последен стадий на капитализма, си отива, но отива ли си и бруталното господство на капитала над труда или само мимикрира, търсейки нова форма за своето оцеляване в новите условия?

Санкциите по своята същност са метод за силово елиминиране на конкуренцията в ключови за санкциониращия области.Те са властнически метод за избирателна наказателна репресия спрямо неподчиняващите се държави и личности и автоматично изключват метода на равнопоставеността и равноправието, характерни за свободната търговия и демокрацията. Световната търговия сега се намира в неофициализирана фаза на дистанционно командван пазар, в която основните порочни принципи на капитализма - конкуренцията, водеща до перманентна икономическа и военна конфронтация, както и култа към парите и богатството, водещ до неравноправие и несправедливост, са все още налице и не е ясно в какво ще се трансформират.

Автобусът, на който е натоварено човечеството, е стигнал до завоя на еволюционната спирала и тази част от историята остава зад нас. Какво обаче следва от другата страна, която все още не виждаме? Това сега е въпросът, чийто жизненоважен отговор трябва да открием почти незабавно. Само така, пресичайки напреко през трънака, ще успеем да изпреварим тежко движещите се пред нас големи държави и да наваксаме изгубеното време.

Скоро световните глашатаи ще извикат: „Старият крал е мъртъв, да живее новият крал!“, а ние, гражданите на планетата, все още не знаем кой ще е новият крал на икономическия ни свят. Не знаят обаче и самите придворни – великите политически мошеници от края на ХХ век, обявили Пазара за единствено възможен саморегулатор на икономическите отношения и господар на обществения живот. За задълбочените учени-изследователи изначално бе ясно, че доктрината за Пазарната икономика и Либералната демокрация, като двигатели на прогреса, бе измислена с цел удължаване на времето на капитализма и плутокрацията и забавяне на естествените еволюционни процеси. Това изкуствено забавяне обаче причини непредвидена деформация на пружината и доведе до сегашното експлозивно ускоряване на процесите, които вече са почти неуправляеми.

Защо именно от САЩ започна атаката срещу световния либерален пазар, отначало чрез политиката на причинни и безпричинни санкции, а напоследък и чрез формално обявена митническа война?

Стопанската логика и пазарната логика имат различни траектории, които понякога съвпадат, но по-често се разминават. Повишаването на пазарната печалба може да доведе до спад на производствения потенциал и снижаване на общата стопанска активност. Това е една от причините за производствената криза и постепенната загуба на икономически суверенитет на САЩ, която няма как да не е осъзната от по-далновидната част на техния елит. Твърде наивно е да се мисли, че странната политиката на сегашния американският президент е плод на неговия характер и лични капризи, а не на мощен аналитичен капацитет, възложил му задачата по спасяването на старата Америка. Привидната театралност на действията му в началото, бе необходима, за да се спечели време за подготовка преди маските да паднат и противниците да се изправят очи в очи.

Що се отнася до Китай, държавност с много древна управленска култура– там научният и политическият елит изглежда отдавна е наясно, както със същността на сега протичащите процеси, така и с възможните траектории за развитието им в бъдеще. На този етап обаче, статуквото им е изгодно и е почти сигурно, че не само ще се опитат, но и ще успеят да извлекат максимална полза за себе си от грешките на досегашния глобален лидер. Ако не повторят грешките му и не се главозамаят от успеха си, имат реални шансове да бъдат новият лидер-учител на мястото на досегашния лидер-господар спрямо народите в младежка възраст.

Какви са възможните организационни модели в новия еволюционен етап? В сегашния момент на хоризонта се очертават като възможни три основни концептуални модела с по няколко модификации.

І. Хегемонистичен – с еднополюсен или двуполюсен вариант, който ще върне човечеството с векове назад в развитието му и поради това е неразумен за него като цяло, но пък е жизнено необходим за сегашния елит. Очевидно е, че невидимия с просто око управленски елит на САЩ се стреми именно към него, но в друга по-успешна форма, чрез която да запази господството си в променените външни условия.

ІІ. Многополюсен полицентричен модел като първи етап на балансираща система за относително равнопоставено развитие на значителен брой междудържавни съдружия, стремящи се към всеобщо мирно развитие в условията на коопериране и сътрудничество. Това е разумният модел, необходим на човечеството, но и в него са заложени много рискови фактори за конфронтация, както вътре в междудържавните съдружия, така и помежду им.

ІІІ. Многостепенен модел за интелигентно управление, създаващ условия за разумна икономика чрез съществено снижаване нивото на конкуренцията и конфронтацията между личности, държавности и цивилизационни модели и постепенно утвърждаване на сътрудничеството и синергията като същностни характерестики на обществото. За този модел обаче се изисква съвсем различен от сегашния образец на личностно и групово възпитание, и то в продължителен период от време.

В най-общо очертание, основните характеристики на една социално-икономическа система с работно заглавие – Разумна икономика, би следвало да бъдат ориентирани около необходимостта от цялостна промяна на обществения живот – морална, политическа и икономическа, насочена към привеждане на производствените отношения в съответствие със съвременното състояние на производителните сили. Това на практика означава постепенно премахване на възникналите опасни дисбаланси между държателя на капитала и властта от една страна, и работната сила, от друга като производител на благата, даване на приоритет на общественото благо пред частните интереси, водачество на държавните институции и общностните форми в стопанското управление, приоритет на творците на блага пред притежателите на богатство, въвеждане на механизми за справедливо разпределение на тежестите и благата и т. н. Разумната икономика предпоставя регулиран пазар – отворен и същевременно защитен. Пазарът не изчезва, но престава да бъде основен регулатор на икономическите отношения.

Възприемането като базов принцип на сътрудничеството, който е икономически по-резултатен от досегашния водещ принцип на конкуренция, ще отговори адекватно на исканията на гражданите и ще модернизира политическите системи, премахвайки разделението на управляващи и опозиционни народни представители. Всъщност и сега всички са избирани с равни по сила правомощия и съответно трябва да споделят по равно отговорността за резултатите. Ролята на партиите като управленска сила изчезва, силата преминава в съобщността на творческите личности, работещи за общото благо. Звучи илюзорно и утопично, но не е невъзможно.

Може да има много възражения срещу този модел, може и да не е той този, който ще се появи след края на Пазарна икономика, но няма как да се задържи общественото развитие в застинало положение. Съществени изменения няма как да няма, пък било то и към регрес. Добре е да направим всичко възможно да бъдат към прогрес.

А когато искаш смяна на системата и модела за управление, трябва да си наясно какво е система, какво е модел, и какъв модел на управление искаш. Ако не знаеш – остави тази задача на моделиера.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи