Работещите, които са прекратили трудовите си договори по взаимно съгласие, да получават обезщетения за безработица, както уволнените на други основания. Това предлагат от КТ "Подкрепа" със законодателна промяна в Кодекса за социално осигуряване, която трябва да замени съществуващия към момента регламент, който от синдиката определят като дискриминационен.
Настоящата редакция на чл.54б(3) КСО гласи: Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Предлагаме за безработните лица, чиито правоотношение са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие по реда на Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Българи, Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, Закона за съдебната власт и по други закони, паричното обезщетение да е в размера по чл. 54б, ал.1 КСО, а периодите на изплащане да са в зависимост от осигурителния стаж по чл.54в от КСО, се казва в позицията на синдиката.
Оставането без работа и липсата на трудово възнаграждение е обективно възникнало състояние, което се наблюдава при всички случаи на прекратяване на трудовите правоотношения и не зависи по никакъв начин от основанието за прекратяването на трудовото правоотношение, посочват в мотивите си от КТ "Подкрепа". Т.е. дали един работник или служител е останал без работа поради закриване на предприятието или е прекратил трудовия си договор с предизвестие или по взаимно съгласие, като обективен факт той ще бъде без работа и съответно без средства за издръжка, доставени от трудовото му възнаграждение.
Безработните, независимо от основанието, на което е прекратен договора им, имат еднаква нужда от частична компенсация, заместваща липсата на доходи от трудова дейност. Поради тази причина предлагаме разширяване кръгът на лицата с право на обезщетение в размер 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, с включване на работниците прекратили правоотношенията си по взаимно съгласие или с предизвестие от тяхна страна, на основание горепосочените закони, защото и при тях настъпва същата последица – оставане без трудови доходи, материални затруднения за тях и семействата им и др.
Прекратилите договорите си по взаимно съгласие или с предизвестие от тяхна страна са поставени в по-неблагоприятно положение, единствено поради упражнено от тяхна страна субективно право, въпреки, че са осигурени лица, подлежали на задължително осигуряване за всички социални рискове и са допринасяли наравно с всички други работещи за попълване фондовете на Държавното обществено осигуряване, посочват от КТ "Подкрепа".
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш