Нормативният акт не прави разлика между продажба и плащане в сектора на услугите

През последните месеци „Труд“ публикува поредица материали за това как промените в Наредба Н-18 за отчитане на оборота ще се отрази на туристическия бранш. Въпреки, че секторът допринася за между 13 и 15 на сто от БВП, представители на НАП не са дискутирали предварително проекта с тях. Това се случва след влизане в сила на Наредбата. Според представители на сектора, вместо да изсветли бизнеса, Наредбата ще доведе до фалити, уволнения на 90% от персонала и съответно по-малко внесени осигуровки в хазната, „емиграция“ на родния бизнес зад граница и по-малко приходи от данъци. Допитахме се до юристи, IT експерти и представители на туризма и представяме на вниманието на НАП най-големите подводни камъни, които крие Наредбата.

Целта на направените промени на Наредба Н-18 за отчитане на оборота в търговските обекти е да се следят плащанията, генерираните обороти и да бъдат идентифицирани по-лесно търговците със съмнителни операции.

Основните изисквания на Наредба Н-18 са свързани с регистрирането на плащанията. В съпътстващата регулация по отношение на софтуера, обаче, се намесва думата “продажба“. Дефинира се “софтуер за управление на продажбите“ (СУПТО), а не “софтуер за управление на плащанията“. Въведените изисквания се прилагат при обработване на данните за продажбите.

Това моментално намесва всички бизнес процеси в дадена компания, независимо дали са пряко свързани със счетоводни или платежни операции. Например, туристически агент предлага хотелски резервации. Агентът разполага със система за управление на продажбите, регистрирана в НАП. Въвеждат се данните за резервацията, съответното плащане от клиента, издава се фискален бон. Всичко се извършва по правилата.

В следващия момент обаче агентът влиза в системата на съответния хотел или друга централизирана хотелска система (например Booking) и генерира съответната резервация за неговия клиент. Подобна дейност също попада в хипотезата за СУПТО. Тъй като дефиницията на СУПТО в ЗДДС е много обща, всякакви системи, в които се обработват данни за осъществени продажби, независимо дали имат пряко отношение към извършеното плащане или не, подадат под ударите на тази дефиниция.

Това е пълен нон-сенс, защото не всички системи за управление на бизнес процеси имат пряка връзка с целите на Наредба Н-18 за отчитане на оборотите. В допълнение, самите изисквания и ограничения, които се прилагат спрямо тези софтуери, правят използването на външни продукти и системи практически невъзможно.

Такива проблеми се появяват с чуждестранни софтуерни продукти на компании, които не оперират пряко на българския пазар. Има обаче и логически проблеми. Например, всяка от тези системи следва да управлява фискалните устройства в офиса на агента, от което няма никакъв смисъл, тъй като агентът вече разполага със система, която прави именно това.

Целта на тази регулация трябва да се предефинира в посока контрол върху “плащанията“, а не върху ”продажбите“, смятат експертите. При търговията на физически стоки разликата между двете не е особено голямa. Очевидно е, че НАП са разглеждали само тази сфера на дейност и тотално са забравили за бизнеса с услуги.

Когато влезете в един магазин и си купите чифт обувки, имате една продажба с едно плащане, което се извършва на момента. Когато разглеждаме сферата на услугите, нещата са много по-комплексни. Например, когато един клиент си купи пакетна екскурзия, резервацията става “продажба“ по смисъла на Закона. Тази продажба обаче може да бъде платена от клиента на части, в дълъг период от време. За реализацията на услугите по продажбата могат да се използват различни външни системи на доставчици, в които се обработват данните на клиента на агенцията и по силата на тези общи разпоредби тези външни системата също имат характеристиките на СУПТО.

Проблеми със софтуерните версии

В ЗДДС и Наредба Н-18 е въведено изискване бизнесът да използва само регистрирани в НАП софтуери, като в НАП подлежи на регистрация всяка от версиите на тези програмни продукти. В нормативната уредба липсва дефиниция на понятието “версия“. Всяка една промяна в софтуерния код може да бъде определена като нова версия, тъй като по своята същност софтуерът става видоизменен.

Това означава, че производителите на софтуерните продукти не могат да предоставят актуализирани версии на клиентите си преди да преминат процедура в НАП, която следва да отнеме 2 работни дни. Този въпрос е от съществено значение особено за по-големите компании и фирмите, поддържащи онлайн канали за продажби.

Във всеки един софтуер периодично се откриват проблеми и недостатъци (бъгове). Някои от тези проблеми могат да бъдат фатални за работоспособността на продукта и тотално да спрат работата на цялата компания.

Вследствие на тази свръхрегулация, след като проблемът бъде установен и коригиран от разработчика, той трябва да подаде заявление до НАП за вписване на тези промени и едва след като заявлението бъде обработено (2 работни дни), бизнесът може да получи софтуера, който разрешава конкретния проблем. Например, ако се появи проблем в петък и бъде разрешен същия ден, НАП може да впише промените във вторник. Т.е. компанията ще трябва да спре работа за 4 дни.

Поради комплексния характер на тези софтуерни продукти, едва малка част от проблемите биха били свързани с регистрирането на плащанията, което по същество е това, което интересува НАП. Въпреки това, всякакви промени по софтуера, по бизнес процесите, в това число такива, които нямат нищо общо с приемането на плащания, следва да се контролират по този силно рестриктивен начин от НАП.

Какво пречи при необходимост от промяна, това да бъде заявено в НАП и да е достатъчно за да бъде въведена тази промяна в софтуера в действие веднага, а не да се изчаква потвърждението от НАП?

Плащането с карта се смята за даване на пари в брой

Наредба на БНБ приравнява плащането с дебитни и кредитни карти с даването на пари в брой при покупка на продукт или услуга. Ако това правило отпадне, с него ще си заминат и голяма част от проблемите на туристическия бранш, тъй като според Наредба Н-18 регистрирането на СУПТО е задължително само за тези, които приемат пари в брой. Ако това правило бъде променено туроператорите ще могат да приемат банкови разплащания онлайн, без да им се налага да регистрират СУПТО. Още повече, че банковите транзакции са проследими.

С наредбата плащанията през електронни магазини или предлагането и продажбата на туристически услуги през интернет се затруднява.

Изискването да се генерират фискални бонове при всички електронни продажби, независимо от вида на плащането, в т.ч. и посредством банкови транзакции и онлайн плащания през български картов оператор, е ненужно и не води до изсветляване на бизнеса, смятат експертите. Вместо това води до изключителна неконкурентоспособност спрямо чуждестранни туристически агенти и туроператори. Елементарно е да се насочи контролът върху операциите при картовия оператор, което няма да създава допълнителни ангажименти и затруднения в онлайн продажбите.