Народни митове възкръсват в комикси

Скоро курсовата работа на младата илюстраторка ще се появи на родния книжен пазар, преведена на български.

Млада илюстраторка вдъхна нов живот на фолклорни герои

Народните фантазии, описани в българския фолклор, оживяха в нов прочит в проект на млада илюстраторка от Варна. 23-годишната Цвета Петрова наскоро представи в родния си град любопитни рисунки на популярни и не дотам познати герои от легендите и преданията. Трудът й „Български митологични персонажи” се появил като резултат от курсова работа, която трябвало да направи на финала на бакалавърското си обучение по визуални изкуства във френския град Бордо.

“Дълго размишлявах каква тема да избера. Исках да ме вълнува достатъчно дълго. Накрая се спрях на нашите фолклорни персонажи, защото свръхестественото винаги ме е интересувало. Реших да намеря общото между зданието и нашата култура. Сметнах, че ще е интересно и за чуждестранните ми състуденти да се докоснат до нашата митология, която изобилства от интересни образи”, обясни Цвета.

Докато приключва магистратурата си по илюстрация в Лондон, варненката планира да издаде книгата си в България. Така малки и големи почитатели на народното творчество ще могат да се насладят на свежия й поглед върху 10 митологични същества, възпети в народните песни и описани в древни предания. Сред тях са красивите самодиви, които нощем танцуват боси, вълшебните хора по ливадите и караконджулът. И малките деца са чували за него, а на жаргон често името му се ползва като обиден епитет. Във фолклорните текстове този нощен дух обаче е описан по най-различен начин. В някои е полукон - получовек, в други прилича на дяволче с рога, в трети е човекоподобен.

Цвета решила да го нарисува според своите детски представи - като подобие на тролче. Макар да влиза в категорията на зловредните герои, караконджулът невинаги е лош - ако човек се отнесе добронамерено към него и му свърши услуга, той дори може да помогне. Ако ли не, причинява злини. Преди да хване четката и моливите, авторката два месеца проучвала различни академични текстове. Най-много й помогнала книгата на Иваничка Георгиева „Българска Митология”, съдържаща систематизирано проучване на обичаи и персонажи от славянския и българския фолклор. За някои от тях Цвета чувала за първи път, но много я заинтригували.

Така се родили нейните образи на небесния елен и мората - най-страшният от герой от преданията. „Този зъл дух се явява като предшественик на смъртта. Може да е дори красив, но след като нападне, се превръща в ужасен образ, като дявол. В миналото с мората хората са си обяснявали сънната парализа”, твърди Цвета. Сред находките й е и друг немного познат зъл дух - блатникът. Според преданията той е обрасъл във водни растения, прилича на старец, живее в тинята и е много алчен. Щом види човек, го подмамва и го завлича в блатото, за да го удави и обере. Предците ни вярвали, че духовете на погубени от блатника девойки се превръщат в прекрасни русалки. С приближаването на триглавата хала пък хората в миналото си обяснявали унищожителните бури.

“Не всички персонажи в нашата митология обаче са зловредни. Има и добри, сред тях е лесникът, с който също се запознах при проучването. Той се появява сред дърветата, повелител на горите е и е един от най-добродушните фолклорни образи”, пояснява младата художничка.

Четката й е одухотворила и герои, които са добри, но стават зли, ако бъдат провокирани от хората. Такива са орисниците, популярни от много детски приказки, писани по цял свят. В родния вариант това са три създания, които се явяват край люлката на бебето на третия ден след раждането му. Ако домът блести от чистота и пеленачето е облечено в ризата на баща си, те му начертават хубава съдба. Ако обаче родителите са пренебрегнали обичаите, детето го чака зла орис. Лоша или добра може да е и кикимората, която в днешни дни използваме като нарицателно име за грозновата жена. А всъщност това е славянски домашен женски дух, който с действията си дава оценка на стопанката на къщата. Ако тя е немарлива, кикимората върши поразии, за да й пречи в къщната работа. Ако е работлива, тайно нощем й помага и пази съня на децата, гласят преданията, по които Цвета е създала своите приказни образи.

Повечето са рисувани с акварел, но има и скици с молив. Авторката смята, че книжката й ще се хареса на нейните връстници, които през последните години все по-често черпят вдъхновение от фолклора за различни творчески проекти. Самата тя рисува от съвсем малка. Черпи вдъхновение от Салвадор Дали и Ван Гог, а всеки свободен миг заделя за срещи със семейството и приятелите си. Обича да пътува и да снима. Макар че в рода й никой не е художник, Цвета признава, че не си е представяла никога да се занимава с нещо друго. „Правя всичко възможно това да стане моята професия, и не приемам „Не” за отговор”, категорична е младата жена. Въоръжена с житейското си мото „Смело напред” варненката вече работи усилено по друг проект - за комикс с фолклорна тематика, който планира да завърши до края на септември. Макар че учи в чужбина, смята да се завърне в България и то скоро. „Смятам, че има поле за реализация у нас. Фактът, че доста хора са свикнали да се оправдават със заучената фраза, че в България бъдеще за младите няма, мотивира мен и други артисти да покажем, че това не е така”, добавя Цвета.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица