Училище санкционира деца за фалшиви бележки, родителите съдят ръководството

Ципрас: За Гърция и Македония няма връщане назад

Борисов получи послание от Доналд Тръмп То беше предадено на премиера от зам.-държавния секретар на САЩ Джон Съливан

Министър Кралев проведе работна среща с президента на Международната тенис федерация

Румен Петков пред посланика на Сърбия: Решението за изграждане на косовска армия е опасно за региона

Училище към родителите: Ако не вземете децата си до 18 ч., търсете ги в районното

Празник на вината, ракиите и мезетата във Враца

Учредяват нова циганска партия Ще се казва „Европейска народна партия – България”

В Киев започва Обединителния събор за учредяване на Украинската православна църква

Бившият изп. директор на БДЖ: Никога не съм пращал доклад в ДАНС Има известна криза в „Пътнически превози” заради наличния ресурс и амбициозния график, призна Владимир Владимиров

Общинари от ВМРО в София се включват в кампания за деца с дислексия

Банско открива сезона с отборно състезание и уникални награди Зимните приключения започват на Бъндеришка поляна с концерт на Гери Никол

Андрей Новаков ще предложи алтернатива за българските превозвачи по пакета „Мобилност“

Тръмп назначи нов началник на кабинета си

„Луда по тебе“ стана хит в Сърбия Песента на Камелия влезе във филм за 90-те години

Народни митове възкръсват в комикси Млада илюстраторка вдъхна нов живот на фолклорни герои

Скоро курсовата работа на младата илюстраторка ще се появи на родния книжен пазар, преведена на български.

Народните фантазии, описани в българския фолклор, оживяха в нов прочит в проект на млада илюстраторка от Варна. 23-годишната Цвета Петрова наскоро представи в родния си град любопитни рисунки на популярни и не дотам познати герои от легендите и преданията. Трудът й „Български митологични персонажи” се появил като резултат от курсова работа, която трябвало да направи на финала на бакалавърското си обучение по визуални изкуства във френския град Бордо.

Цвета Петрова е категорична, че след като завърши образованието си в чужбина, ще се върне да работи в България.
Цвета Петрова е категорична, че след като завърши образованието си в чужбина, ще се върне да работи в България.

“Дълго размишлявах каква тема да избера. Исках да ме вълнува достатъчно дълго. Накрая се спрях на нашите фолклорни персонажи, защото свръхестественото винаги ме е интересувало. Реших да намеря общото между зданието и нашата култура. Сметнах, че ще е интересно и за чуждестранните ми състуденти да се докоснат до нашата митология, която изобилства от интересни образи”, обясни Цвета.

Докато приключва магистратурата си по илюстрация в Лондон, варненката планира да издаде книгата си в България. Така малки и големи почитатели на народното творчество ще могат да се насладят на свежия й поглед върху 10 митологични същества, възпети в народните песни и описани в древни предания. Сред тях са красивите самодиви, които нощем танцуват боси, вълшебните хора по ливадите и караконджулът. И малките деца са чували за него, а на жаргон често името му се ползва като обиден епитет. Във фолклорните текстове този нощен дух обаче е описан по най-различен начин. В някои е полукон – получовек, в други прилича на дяволче с рога, в трети е човекоподобен.

Цвета решила да го нарисува според своите детски представи – като подобие на тролче. Макар да влиза в категорията на зловредните герои, караконджулът невинаги е лош – ако човек се отнесе добронамерено към него и му свърши услуга, той дори може да помогне. Ако ли не, причинява злини. Преди да хване четката и моливите, авторката два месеца проучвала различни академични текстове. Най-много й помогнала книгата на Иваничка Георгиева „Българска Митология”, съдържаща систематизирано проучване на обичаи и персонажи от славянския и българския фолклор. За някои от тях Цвета чувала за първи път, но много я заинтригували.

Така изглежда един от най-добродушните, но малко познати духове от нашата митология - лесникът.
Така изглежда един от най-добродушните, но малко познати духове от нашата митология – лесникът.

Така се родили нейните образи на небесния елен и мората – най-страшният от герой от преданията. „Този зъл дух се явява като предшественик на смъртта. Може да е дори красив, но след като нападне, се превръща в ужасен образ, като дявол. В миналото с мората хората са си обяснявали сънната парализа”, твърди Цвета. Сред находките й е и друг немного познат зъл дух – блатникът. Според преданията той е обрасъл във водни растения, прилича на старец, живее в тинята и е много алчен. Щом види човек, го подмамва и го завлича в блатото, за да го удави и обере. Предците ни вярвали, че духовете на погубени от блатника девойки се превръщат в прекрасни русалки. С приближаването на триглавата хала пък хората в миналото си обяснявали унищожителните бури.

“Не всички персонажи в нашата митология обаче са зловредни. Има и добри, сред тях е лесникът, с който също се запознах при проучването. Той се появява сред дърветата, повелител на горите е и е един от най-добродушните фолклорни образи”, пояснява младата художничка.

Четката й е одухотворила и герои, които са добри, но стават зли, ако бъдат провокирани от хората. Такива са орисниците, популярни от много детски приказки, писани по цял свят. В родния вариант това са три създания, които се явяват край люлката на бебето на третия ден след раждането му. Ако домът блести от чистота и пеленачето е облечено в ризата на баща си, те му начертават хубава съдба. Ако обаче родителите са пренебрегнали обичаите, детето го чака зла орис. Лоша или добра може да е и кикимората, която в днешни дни използваме като нарицателно име за грозновата жена. А всъщност това е славянски домашен женски дух, който с действията си дава оценка на стопанката на къщата. Ако тя е немарлива, кикимората върши поразии, за да й пречи в къщната работа. Ако е работлива, тайно нощем й помага и пази съня на децата, гласят преданията, по които Цвета е създала своите приказни образи.

Повечето са рисувани с акварел, но има и скици с молив. Авторката смята, че книжката й ще се хареса на нейните връстници, които през последните години все по-често черпят вдъхновение от фолклора за различни творчески проекти. Самата тя рисува от съвсем малка. Черпи вдъхновение от Салвадор Дали и Ван Гог, а всеки свободен миг заделя за срещи със семейството и приятелите си. Обича да пътува и да снима. Макар че в рода й никой не е художник, Цвета признава, че не си е представяла никога да се занимава с нещо друго. „Правя всичко възможно това да стане моята професия, и не приемам „Не” за отговор”, категорична е младата жена. Въоръжена с житейското си мото „Смело напред” варненката вече работи усилено по друг проект – за комикс с фолклорна тематика, който планира да завърши до края на септември. Макар че учи в чужбина, смята да се завърне в България и то скоро. „Смятам, че има поле за реализация у нас. Фактът, че доста хора са свикнали да се оправдават със заучената фраза, че в България бъдеще за младите няма, мотивира мен и други артисти да покажем, че това не е така”, добавя Цвета.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.