В Четворната коалиция няма друго съперничество, освен съперничеството кой от кого е по-морален

Бойко Рашков е господарят на бъдещето време

„Две държави ще започнат война, но само едната ще е победител“. Така Уди Алън в своята книга „Ако импресионистите бяха зъболекари“ се подиграва на измисления от самия него предсказател от 16 век граф Аристонидис, който уж предсказал Руско-японската война.

Когато се сблъскат две сили, било на война или в мирно време, обикновеният, чистосърдечният човек инстинктивно търси да вземе страната на едната от тях. Не знам защо е така. Дори да гледате сцена от анимационен филм, в която се бият зелен и лилав крокодил, вие несъзнателно, дори без да си признавате, ще вземете страната на единия от тях. На този човешки дефект - непременно да се ангажираш в колизии, които не те засягат, - се крепи например футболът. На него се крепи и политиката в развитите демократични общества.

Особено комплицирана става ситуацията, когато се сблъскат помежду си двама народни закрилници, двама доблестни рицари, дотопуркали на белите си коне и лъщящи в сияйните си доспехи, да спасяват отечеството и обикновения човек, който заслужава по-добра съдба от онази в задушаващата прегръдка на “статуквото”.

Неотдавна един след друг дотопуркаха двамина такива юнаци, които днес са се хванали за гушите - Слави Трифонов и Кирил Петков (избрахте ли си вече на чия страна да застанете?). Когато за няколко месеца се оказа, че първият изобщо не е онзи юнак, за когото се представя и за когото го взеха баламите, дойде вторият, яхнал възторга на същите тези балами. И понеже в крайна сметка възторгът се оказа не особено достатъчен, стигна се до безпрецедентната Четворна коалиция, за да може съгласно законите на страната всички да седнат около масата и да си поделят баницата.

Културният човек си поделя баницата с другите културни хора тихомълком, без да бие на очи, като при това се старае при подялбата да има известна вътрешна справедливост и “всички интереси да бъдат защитени”. Но лакомията, справедливостта и благоприличието не виреят под един покрив. Всеки иска още и още и накрая в заслепението си е готов да отреже клона, на който седи.

В сряда, в навечерието на паметната дата 9 юни - деня, в който през 1923 бе свален корумпираният и мутренски режим на Александър Стамболийски, - Слави Трифонов оттегли министрите на ИТН. Така започна всичко. Оттеглените министри бяха, както следва: Гроздан Караджов - вицепремиер и министър на регионалното развитие, посочен от ПППП за главен виновник и пръв крадец на републиката; Теодора Генчовска - министър на външните работи, обвинявана през цялото време в крайно безличие, докато не се оказа, че Кирил Петков си имал друга външна министърка в сянка, ама не успях да є запомня името; Радостин Василев - министър на младежта и спорта (аз не знам защо младежта трябва да има министър, различен от министъра на образованието), който нашумя със заплахите си, че щял да арестува Красен Кралев, и накрая министъра на енергетиката Александър Николов, когото аз поне не свързвам с абсолютно нищо.

Хайде сега да познаете за какво са се скарали коалиционните партньори! Няма какво да познавате, защото вече се знае - скарали са се за пари. Не са се разбрали за актуализацията на бюджета и това е простата истина, независимо от това в какви аргументи и момински обяснения ще я обличат оттук насетне.

Малко след като тримата министри напуснали заседанието на Министерски съвет (четвъртият не го напуснал, просто защо го нямало него ден), се появи и Слави Трифонов с черна тениска под черен костюм, седнал на черен стол пред черен фон, и с траурен глас, но с тарикатските гримаси от младостта си заяви, че слага край на “тази агония”. Не, не ставало било дума нито за пари, нито за власт! Не! Боже, опази! Ставало било дума за две неща: за Македония и за това, че в държавата вече нямало пари (значи все пак става дума и за пари). Как да разбираме второто: в държавата вече няма пари, следователно държавата вече с нищо не ни е интересна и напускаме управлението, така ли? А що се отнася до първото, вчера пред погледа ми се стрелна заглавие, според което Слави Трифонов бил единственият автентичен говорител в България по темата за Македония. Дълго се смях и ритах с крачета във въздуха. Ставало дума и за още нещо. Ставало дума за морал. “Разни хора си позволяват да казват, че аз искам власт, че ние сме тук заради властта - рече Трифонов. - Не! Всичко е въпрос на морал! T’ва е. Ако ние искахме власт, щяхме удобно да си стоим в управлението и да се ползваме с всички екстри на властта. Че то сега би следвало да си ми е супер... Обаче аз не съм тук заради тая власт... Аз съм заради това да се свърши работа и заради морала!”

Чак сега разбирам защо се събра Четворната коалиция - по морални причини! Чак сега разбирам и защо се разпадна - пак по морални причини. Водени от неудържим нравствен нагон, коалиционните партньори провидяха преди няколко месеца един в друг съюзници в борбата за народни правдини. Водени от същия този нравствен нагон, няколко месеца по-късно провидяха един в друг хайдуци и крадци, съжителството с които е “агония”. Опасно нещо е моралът! Така може да те завърти, че да не знаеш на кой свят си!

Въпросът за морала повдигна и Кирил Петков в пресконференцията, с която отвърна на Трифоновия удар няколко часа по-късно. Премиерът каза: “Когато става дума за морал - думата, която бе използвана от Слави Трифонов, - морал не е да се крием под някакви общи заглавия, за някакви нереални претенции. Моралът е, когато кажеш “не” на това парите да отиват в същите онези мафиоти, които бяха изнесли парите в торби”. Всъщност, като се замисля, в Четворната коалиция няма друго съперничество, освен съперничеството кой от кого е по-морален.

Дадоха думата и на Бойко Рашков, който бил роден за шеф на КПКОНПИ. Не знам защо, но когато стане напечено, пиарът на Промяната задължително вади Рашков и го показва на публиката, а той обещава как оттук нататък започва битката с лошите и жална им майка! Бойко Рашков е господарят на бъдещето време. Той има доказателства за всичко и ще ги покаже, ама някой друг път. Любимата му сричка е ЩЕ. “Още в утрешния ден ще направя необходимото информацията да стане публично достояние”, обеща Рашков на правителствената пресконференция в отговор на изявлението на Слави Трифонов.
Слави Трифонов, когото фейсбук академиците вече нарекоха “гробокопач на парламентаризма”, заговори като опозиционер, още преди да е тръшнал вратата зад себе си. Гневно подири сметка на управляващите, сякаш не е един от тях: къде са крадените пари, къде са мафиотите? Сякаш не е част от това управление, не е част от това правителство и от онези девет милиарда, дето изчезнали за девет дни (от тях наистина може и да не е част и точно в това да е трагедията). Той, ако искал власт и пари, щял да си стои в управлението. С тази особеност, че дните на това управление са преброени. Достатъчно рано ли се усети големият плъх да напусне потъващия кораб? Ще успее ли да се качи на следващия? Ще успее ли за пореден път да баламоса наивния избирател?

Коалиции като тази са абсурдни. Те не почиват на никаква програма, на никаква политика и идеология. Те не са коалиции, а престъпни картели. Винаги съм казвал и ще продължа да казвам, че не бива да клатим властта, защото всеки ред е по-добър от безредието. Но какво да правим, когато властта се клати сама?

Възможно ли е народът да не вижда всичко това? Разбира се, че не е възможно. Защо тогава народът не е на улицата? Много просто: защото няма кой да плати на медиите да го изкарат. Народът никога за нищо не се е организирал сам. Иначе ситуацията неприятно напомня на онази през 1934, заради която една сутрин царството осъмна с манифест:

 “Българи! Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство... Партийните и лични разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт.”

През следващата 1935 година и превратаджиите на Кимон Георгиев на свой ред са отстранени. Започват девет години на нормалност, прекъснати от Втората световна война. Как така успяхме за 33 години да превърнем многопартийната парламентарна система от мечта в кошмар! Мисля, че за това се иска рядък исторически талант. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.