Защо се пишат такива статии?- запита някакъв анонимник в мрежата относно коментара ми през миналата седмица „Остаряваме бързо , неусетно дори“.  Лесно е да се отговори-защото е лошо да те управляват глупаци и отгоре на всичко да те смятат теб за глупак. И защото станаха много симптомите на епидемията. И най-вече - защото глупостта стана норма на обществено поведение.

Най-доброто доказателство го поднесоха самите управляващи. След шумните провали по такива чувствителни теми като изборните преференции и като опростяването на дълговете на мюфтийството и след като набързо бе бит отбой от заявените намерения, изглеждаше, че виновниците са се стегнали и ще стъпват предпазливо, последва нов грандиозен гаф - заплашиха населението, че предприемат някакви промени, в резултат на които една трета от пенсионерите ще загубят значителна част от пенсиите си. Да не говорим колко несправедливо е това, но да предприемеш такава нескопосана и грабителска по същество „реформа“ в навечерието на съдбоносни избори е повече от глупост. Отново се наложи премиерът Борисов да дърпа панически ръчната спирачка на влака на властта, устремил се към пропастта. Светкавично се събраха отговорните велможи, след което вицепремиерът Томислав Дончев с категоричен тон обяви, че на нито един пенсионер няма да бъде намалена пенсията. За компенсация на преживения стрес ще бъдат раздадени добавки за Великден. Върхът на лицемерието обаче беше драматичното запитване на Дончев как може някой да си помисли, че сред управляващите имало човек, който би посегнал на пенсиите на хората. И това бе заявено, след като близо седмица различни чиновници и набедени „експерти“ ни обясняваха колко ще загубим от новите правила и че това било неизбежно .И освен това- колко било справедливо!?Да питаш след това как можем да си помислим, че сред управляващите има такъв глупак, значи искат да ни изкарат нас глупави. Не, глупави не сме, за управниците не знам.

За сравнение ще посоча по какъв начин се справиха със сериозен гаф продуцентите и сценаристите на шоуто „Като две капки вода“. След като машината, чрез която участниците избират кого ще имитират, нещо се повреди и започна сама да спира, това събуди съмнения, че предварително й е зададена програма, но нещо се объркало. Очаквах да видя какво обяснение ще дадат на зрителите в следващото излъчване. Вместо да се оправдават с технически нередности и да се гневят на съмняващите се в честността на играта, водещите Рачков и Зуека обърнаха всичко на смях и самоирония. Когато са те разсмели, трябва да си злонамерен, за да продължиш да се цупиш. Поздравления за находката.

За разлика от тях политиците се опитаха да замажат случилото се и да обвиняват разгневените телевизионни зрители. Как можело някой да си помисли… Един познат, който не можеше да повярва, че е възможна такава глупост, изказа подозрение, че всичко е било нагласено, за да изпъкне отново премиерът Борисов, който бди за благото на пенсионерите. Едва ли е така, не сме чак такива артисти, но поздравления този път за Борисов, че отново изигра такъв спасителен ход, че лично той спечели. Вероятно това ще спре негативното отражение на случката върху резултатите от изборите. Така е, когато хората не гласуват за политика, а за личност. Досега това сработва…

Не ни отмина и този път участта така наречените „пленуми“ на червените да се превръщат от скучно партийно „мероприятие“ в драматично събитие, следено от цялото общество с любопитство и напрежение като футболен мач или като телевизионно шоу „ВИП Брадър“, а често и като съдбоносно събитие .Този пленум бе наречен „Троянската война за Европа“ между Сергей и Елена. Той съдържаше в себе си елементи и на мач, защото следяхме ходовете и финтовете на участниците, и на „ВИП Брадър“, защото кой е повече „ВИП“ от Елена и Сергей, и на събитие, от което зависи кой ще спечели изборите за Европейския парламент. И кой спечели, в края на краищата?

Корнелия Нинова наложи волята си, но може би загуби единството в партията. Сергей Станишев загуби прекия двубой за водач на листата, но обедини около себе си за бъдещи битки цялата вътрешна опозиция. Елена Йончева спечели гласовете на партийните велможи, но може би загуби един приятел. Каква драма, в която личното се преплита фатално с общественото, достойна за велик режисьор като Никита Михалков например.

Само че с края на пленума започна компроматната война между големите съперници ГЕРБ и БСП. Не че тази война някога е спирала, но сега влизат в действие най-страшните оръжия, пазени за този случай. И на прицел вече са водещите фигури на противника. Очаквам Борисов да реагира на скандала със своя заместник Цветанов, като го понижи в някой от парламентарните му постове. Не повече, да не се превръща във враг. Живи са уроците на Тодор Живков.

Можем ли да очакваме в такива условия смислени дебати по европейската политика и ролята на България? Истинско изпитание за водещите телевизионни журналисти да ги удържат в рамките на цивилизования диалог.

Обгазената полиция ни пази

Родната полиция, която ни пази, взе , че се обгази сама. Без да са въоръжени с противогази, полицаите използваха сълзотворен газ, който вятърът издухал в собствените им лица. Плачещите полицаи станаха за смях в световните телевизионни новини.

За смях ли? Защо пък да не погледнат със симпатия на нас. България - страна на спокойствието, в която полицията не знае да пуска газ.