Народът срещу държавата, поради обратното Антагонизмът между държавните служители и нормалните граждани не започва с Андрешко

Преди много време, дядо поп Стойчо тръгва с вехтия си мотопед „Симсон” по път, на който дневно минава по една кола. След два километра стига до кръстовището, на което има знак „Стоп” и както десет години – откакто притежава мотопеда – той не спира на него, просто защото на другия път минават по две коли на час. И хоп, ей ти изненада! Милиционер!

„Ти знака не виде ли, бре?” – пита милиционерът, строг, но много прост.
„Абе, аз знака го видох, ама тебе те невидох” – отвръща му дядо поп. И след като оня му казал „Хайде, тръгвай пред мен”, попът му казал „Чедо, пред който съм тръгнал, не се е върнал от оня свят”. С това приключил и разговорът, защото може и да си прост, може и да си се клел пред комунистическата партия, че си атеист, но стигнат ли нещата до божиите дела, се появява смирението.

Ако седнем на маса, всеки има какво да разкаже – случки с катаджии, с полицаи, с администрация. Това е един особен фолклор на случаи на класово надлъгване. Класата на държавата и тази на народа.
Антагонизмът между народа и представителите на държавата в България не е от дните на демокрацията. Не е и от времето на комунизма. Може би дори не е и от времето на лирическия герой Андрешко, който бърза да предупреди сиромасите, че идва бирникът.

Всеки простосмъртен мечтае да се уреди, да се окопае и векува на някое хубаво чиновническо място. От ден на ден става все по-трудно да се включиш в системата, а когато става въпрос за такива доходоносни места с огромна ликвидност като катаджийските, митничарските, данъчните… там дори и с връзки е трудно. Има градове, а включително и в София, където се оформят професионални гета, които притежават чисто антропологични особености. Шефът е от Бобов дол, примерно и половината рода е там. Катаджиите в София изглеждат по един и същи начин и имат дори едно и също поведение – най-вече говорят непрекъснато по мобилните си телефони. Сякаш всички са от едно село, от едно потекло.

Армията, тъй като не предлага кой знае какви облаги, все още е в графата „особен случай”. Поради глупотевината на политиците тя пък е заплашена в скоро време да се снабди със собствен диалект на българския език. Все пак всеки трима от четирима вече говорят меко, с карловско-пловдивски акцент.
Всяка държавна гилдия има особен код на поведение и облекло. Скоро гледах репортаж за стачките в МВР. Полицаите, дори когато не с униформи, пак ходят униформено – къса прическа, къса фланелка, панталони срязани до коленете, маратонки и задължителната „диагоналка” – онези чантички с тънки коланчета, които се премятат през рамо.

Всеки, който бъде допуснат в държавното стадо, сменя не само дрескода си, но и пие до дъно, най-вероятно в специален ритуал, чаша с някакви тайни съставки, за да може душата му да прихване някакъв чудноват бацил, чрез който да се промени завинаги и необратимо. Администраторите ще те тормозят, катаджиите и данъчните ще те дебнат, митничарите ще те гледат в ръцете. В крайна сметка това магическо свойство на държавата те кара да се чувстваш непрекъснато виновен. Това е и болестта, от която България не може да излекува с десетилетия. Народът се съпротивлява, държи се, но страда. Страдат най-вече тези, които работят и при това на светло.

През миналата седмица край морето разкриха, че има фейсбукгрупа, в която собственици на магазини, ресторанти, барове и хотели слагат снимки на бирници и други кръвожадни инспектори, за да могат да се пазят от тях. А начинът на действие на тези хищници е класически – маскират се, дебнат, правят се на клиенти, а най-вероятно пълзят из храстите, за да хванат издънката. Когато собственикът види подозрително движение, знае че трябва да се защитава.

Знам какво биха казали от всички тези държавни агенции. Ще кажат „Така увеличаваме приходите”, „Така браним клиентите от недобросъвестни собственици”, „Така следим за качеството на услугите”. И между другото си вярват истински. Правилно, те затова са създадени, затова получават нелоши заплати и при това на време. Само че трябва да тормозят други и да бранят, тези, които са от светлия бизнес.
Тормозът над тези, които работят, при това на светло, започва още в мига, в който им е хрумнало да правят бизнес. Структурният административен тормоз, който трябва да преодолеят деловите хора, дори само да започнат предприятието е чудовищен – от гледна точка на време, от гледна точка на пари, от гледна точка на нерви и погнуса.

Тормозът продължава докато работиш, а дори да пожелаеш да се откажеш, няма никакъв шанс да те оставят на мира. Съпротивата срещу този тормоз е морално оправдан, въпреки че законът никога няма да ти позволи да се защитаваш с всички средства срещу държавата. Примерно да счупиш една чиния в главата на бирника.
Проблемът не е в това дали и трябва държавата да контролира нечий бизнес, а как. За да си плащаш данъците, осигуровките на служителите, да имаш пари за реинвестиция, трябва да бъдеш спокоен, че същата тази държава ще те защитава от сивия и подземния бизнес. Ето това не става.

Съвсем наскоро мой близък роднина напусна страната на 60-годишна възраст и замина да започне живота си отначало в Германия, без да знае език, без да знае какво ще прави. Имаше малък транспортен бизнес в град край София и се блъскаше денонощно. В града обаче и днес съществува нелегален бизнес – нелегални автобуси, нелегални микробуси, нелегални таксита. Те вършат същите услуги, но с по-качествени коли и на по-ниски цени, защото за тях няма бирници. Вместо държавата, общината да защити легалния бизнес, просто увеличи тормоза върху тези, от чийто джоб се храни. И така фалираха много почтени хора в този град, като и моят близък. Продаде всичко, тегли една майна на родината си и замина. Нелегалният транспорт продължава да съществува и при това не само в този малък град. Всички знаят кои са, а чиновниците вдигат ръце и казват „Това не е нашия сектор”. В Германия, оказва се, е много лесно да живееш почтено.

Виж за сивия сектор е трудничко, не като у нас.
Какво ако заведението ти на морето е нелегално, сервираш фалшив алкохол, продаваш дрога, не плащаш данъци и не се съобразяваш със съседните хотели, като вдигаш невъобразим шум? Нямаш никакъв проблем, докато бирниците, полицията и държавата въобще се занимава с почтения бизнес и само минават да си приберат такса спокойствие.

Няма проблеми с нелегалните мандри, с нелегалните бензиностанции, с нелегалното като цяло.
България е единствената страна, в която хората се предупреждават с присвяткане на фарове, когато на пътя има катаджия. И в други държави вече прихващат, но само там, където доверието между граждани и чиновници е трайно разрушена и са били в България преди това.

Няма никаква логика да предупреждаваш един бързо движещ се автомобил да намали. Логиката е да поискаш той да бъде санкциониран. Всеки от нас обаче знае, че когато бъде спрян, то ще е заради друго, а не заради искреното желания за контрол на пътя. Така както бирниците обикалят заведенията не заради касовия бон, а защото подозренията са, че и при тях важи правилото „ден година храни”. Ето така народът се изправя в опълчение срещу собствената си държавата в законна самоотбрана, поради обратното – държавата е против народа си. Особено против тези, които работят на светло.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Не държавата, а безконтролно овластените чиновници са проблема.

    1. „безконтролно овластените чиновници“ ги избра народът български – и нормално , и с купените гласове .

  2. I za tova nie bulgarite obi4ame rodinata si i mrazim durjavata.Za6toto pri nas durjavata tova ne sme nie a okopala se i nenaqla se kasta ot naslednici na biv6i komunisti . I edva li ima druga strana v evropa v koqto na budjeta se raz4ita ne na danucite a na sankcii i globi za kakvo li ne. Za tova 4e ni ima i 4e sme tuk v BG.Vreme e da hva6tame putq za navun i kogato tuk ostanat samo nemo6tni starci i ozverqloto i mlado romsko pokolenie togava upravnicete 6te razberat kakvo sa napravili do tuk. A ko vaob6te im puka – decata im otdavna sa navun a te s ohrana i imunitet

  3. Нищо ново – по цял свят хората си патят най-вече от управниците си и техните тъпи закони – поживейте малко навън, за да разберат тъпите ви глави.

  4. Темата и идеите в статията са и важни, и интересни. Само че авторът леко се е пообъркал. Защото говори за народа и за Андрешко, но там, където обяснява идиотизма на това, което наистина става у нас и което се прави от едни управляващи на други, преждеуправлявщи, или от едни бизнесмени на други, народът там го няма. А и Андрешко няма нищо общо с хората от бизнеса и със собствениците на скъпи коли и дебели портфейли, които не спазват правилата на движението по пътищата.

    Дори и така, темата е интересна и полезна. Но тя засяга бизнеса и една от сферите на нарушенията на законите, които са част от елита. И нямаj нищо общо нито с народа, нито с Андрешко. Така че намесата им в тази статия е чиста, но не съвсем чистоплътна, манипулация.

  5. ГЛУПОТЕВИН В ТУРЦИЯ ОЩЕ ПО РАХАТ СИ ТЕГЛЯТ, НЕ ВИДИШ ЛИ…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.