Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Доналд Туск ще бъде на обиколка в Западните Балкани следващата седмица

Наско от Б.Т.Р.: Ще се оправим с любов и уважение към ближния

Фронтменът на рок група Б.Т.Р. Атанас Пенев се изявява за първи път на сцена още в детската градина с песента „Аз професор съм голям“. По-късно, като войник извисява глас в Ансамбъла на строителните войски, а след казармата започва работа в НИМХ към БАН и работи като аеролог в продължение на две години. През 1993 г. Наско става вокалист на Б.Т.Р. и групата печели сърцата на меломаните с хитове, като „Цвете от луната“, „Елмаз и стъкло“, „Спасение“, „Море от любов“, „Само с теб“, „Несбъдване“, „100 надежди“, „Златен дъжд“ и много други. Рок бандата има издадени вече 11 албума, а песните от последния им засега диск „Защо“ също оглавиха класациите. Албумът получи престижната награда на Годишните музикални награди на БГ Радио 2015 – „Албум на годината“, а Б.Т.Р. грабна и приза „Група на годината“. Музикантите са имали успешни концерти в САЩ, Канада, Виетнам, както и в цяла Европа и са свирили на една сцена с легендарни групи, като Deep Purple, Whitesnake, Scorpions, Nazareth, Motorhead, Europe, Accept и Iron Maiden.

– Наско, в навечерието сме на едни от най-хубавите християнски празници. Как ще ги посрещнеш и с какви нови проекти група БТР ще стартира през 2017 г.?

– Тази година за първи път, заедно със Славчо (Николов – б.а.) и семействата ни ще празнуваме Бъдни вечер и Коледа при наши приятели в Лондон. За мен Бъдни вечер е семеен празник и досега винаги съм го празнувал вкъщи, защото за Коледа е хубаво фамилията да се събере заедно на трапезата. Аз не участвам в приготвянето на ястията, но съм по пазаруването. Закон в групата ни е никога да не свирим на този светъл празник. Иначе с Б.Т.Р. започнахме нови записи и вече правим втората песен, която ще влезе в новия ни албум, който се надяваме да излезе през есента на идващата година.

– Ти ще си един от участниците в новогодишния концерт на шоуто „Пееш, или лъжеш“. Според теб у нас има ли много изпълнители, които ни лъжат, че пеят?

– Интересен въпрос. (Смее се.) В попа се срещат такива случаи, но в попфолка болшинството са „пееш, или лъжеш“, без да искам да обидя някого. За щастие в групите няма такова нещо, при нас не можеш да излъжеш – няма как всички да свирят на живо, пък аз да съм на плейбек. Неосъществимо е, дори да искаш – няма как.

– А с коя световноизвестна певица, за която няма съмнение, че пее, би направил дует?

– О, със сигурност са много! На първо четене – Мадона, Бионсе, Марая Кери, Джос Стоун… С която и да е добра певица да се събереш на сцената и да изпълните нещо заедно, ще е много приятно.

– В живота успяват ли често да те излъжат?

– Аз имам един принцип в живота – да давам шанс на всички. Вярвам в доброто у човека и че ако се отнесеш добре към него, и той ще се отнесе така. Разбира се, невинаги се получава по този начин и ако се случи някой да ме излъже, просто преставам да общувам. Ако ме е излъгал, е загуба само за него и с такива хора прекратявам всякакви контакти. Случвало се е през годините някой да ни излъже, когато бяхме по-млади изпълнители, но в редки случаи.

– На сцената си много темпераментен, докато извън нея изглеждаш доста спокоен. Какво може и в живота да те накара да избухнеш така?

– Нечестните хора, също така простотията много ме дразни. Като млад шофьор много се ядосвах на неправдите по пътя, а сега гледам най-вече аз да пазя другите, докато шофирам.

– С Б.Т.Р. сте имали много концерти в чужбина. Изкушавал ли си се някога да живееш извън България?

– Честно казано, когато за първи път отидохме на турне с групата във Франция през 1993, а после и през 1994 г., получихме предложения за работа и възможност да останем там. Обмисляхме дали да го направим, но тук тъкмо се бяхме освободили от комунистическото иго и ние като истински идеалисти решихме, че ще се борим тук за българската рок музика. След това сме били на почти всички континенти, но никъде не сме искали да оставаме. Миналата година бяхме и в Щатите, където в началото на прехода всички искаха да отидат и с първата вълна емигранти заминаха 1 000 000 души, но също не се изкушихме да останем. Не че не е хубаво в Америка, особено за музиканти има големи възможности, но тук се чувстваме добре. Ако сме имали по-големи спънки и цензура по време на комунизма, тогава може би щях да замина и там никой нямаше да ми пречи.

– По какъв начин ви цензурираха?

– Имали сме отменени концерти, защото нямаме руска музика в репертоара или защото плакатът ни приличал на некролог, защото е черно-бял, а тогава нямаше цветни принтери… Сега у нас е слободия, но е по-добре, отколкото с цензура.

– Приятелката ти Ивана е сръбкиня. На нея какво й харесва най-много тук и с какво и е трудно да свикне?

– Подозирам, че мен най-много ме харесва тук! (Смее се.) Ние със сърбите не сме чак толкова далечни, като култура и навици, но нещото, с което тя не може да свикне, е чубрицата – те половината сърби я приемат, другата не. Иначе нейният роден град Ниш е само на 150 км и можем да отидем да вечеряме там и после да се приберем.

– А на теб какво ти харесва най-много в Сърбия и у хората там?

– Харесва ми това, че са много откровени и много добре знаят кои са. Имат самочувствие с покритие, а храната им също много ми харесва. Много е хубава, всичко се прави от истински продукти – от зеленчуците до месото. Няма консерванти и такива неща, а замразеното за тях е табу. Хубаво е също така, че когато и да отида там, си почивам истински, въпреки че в Ниш срещам все повече българи, които идват да хапнат и да се поразходят, а преди пет години може би бях единственият българин там. (Смее се.)

– С Ивана мислите ли за сватба?

– По принцип брак никога не съм имал, така че не е на дневен ред.

– Първите думи, които научи на сръбски, нецензурни ли бяха?

– Не мога да се сетя какви са били точно, но едни от първите със сигурност са били нецензурните, защото, както знаем, там те се използват доста по-свободно. Много трудно ми се удава говоренето на сръбски, защото имат сложна граматика.

– Има ли шанс в Сърбия да чуеш толкова често английска, румънска, или гръцка музика, както е у нас, и каква е причината за това?

– Няма начин и това е вследствие на факта, че както казах, те са хора със самочувствие, с тяхна си култура и с такова възпитание, че запазват традициите си. Над 80 процента при тях звучи само собствена музика, същото е и в Румъния, Гърция и Турция. Нашите съседи слушат тяхната си музика, за разлика от при нас, където в ефира звучи само 10 процента родна музика. При всичките ми ходения в съседните ни страни никога не съм чул българска песен, докато у нас постоянно звучат техни песни. Нямам идея защо е така – подозирам, че те си имат достатъчно изпълнители, въпросът е защо у нас също не звучи приоритетно българска музика? Аз понякога задавам този въпрос очи в очи и на музикални редактори и те не могат да ми дадат смислен отговор, а за мен това е национално предателство!

– Случва ли се у вас да слушате сръбска музика и Ивана харесва ли родния попфолк?

– Не, моята жена не харесва попфолк под каквато и да е форма. В Сърбия се нарича турбо фолк, но няма как да харесваш нещо, което е под нивото на айкюто ти. Ивана е оперна певица и няма как да слуша такава музика.

– А дъщеря ти Мартина, която е студентка в НАТФИЗ, каква музика обича?

– Дъщеря ми слуша нещата, които слушат тийнейджърите – поп, дъб степ, а покрай баща си няма как да няма вкус и към рок музиката. Вкусовете й се сменят на три месеца, като при всички млади хора. Още от малка винаги й пускам новите ни песни, за да видим реакцията й. Веднъж, докато шофирах, й пуснах песента ни „Няма връщане назад“, в която накрая на припева аз пея „уу, йее“ и тя от задната седалка ми казва „това „уу- йее“ много ми харесва“. (Смее се.)

– Според теб попфолк певците, както и актуалните рап и хип-хоп изпълнители на какво учат младите и дават ли си сметка, че музиката им влияе?

– Изключително не ме интересува какво се опитват да правят те; единственото, което ме вълнува, е, че не си дават сметка, че влияят на младото поколение – при това адски лошо.

– А какво е мнението ти за песента на Фики „Is this love“, станала известна като „Издислав“, ако си чул за нея?

– Е, разбира се, всички чухме за нея щем – не щем. Огромна реклама му направиха, но има нещо сбъркано в концепцията на парчето. Опитвал е поп парче, като в същото време украшенията в орнаментиката са чисто ориенталски и това е сбъркано като концепция, защото ако бяха изпълнени по испански или мексикански начин, или както Рики Мартин ги прави, щеше да е различно.

– Трагичните събития, които се случват напоследък у нас, както и в други части на света, сигурно не те оставят равнодушен. Плаши ли те тази агресия и тероризъм?

– Разбира се, че ме притеснява, и според мен не може да имаме нормално отношение към ненормални хора. Аз имам една версия, то не е и версия, а искам да попитам защо след 1989 г., когато Източният блок напълни Западна Европа с емигранти, те бяха държани година и половина в лагери, докато не се изясни дали са опасни, какво работят и чак тогава ги пускаха. Сега нито има лагери, нито нищо и се чудим защо са влезли тези калпазани? Най-големите поразии стават на верска основа.

– Кой е човекът, от когото си научил и взел най-много?

– Човекът, от който най-много съм взел като характер, е баща ми, Бог да го прости. Това е станало дори без да се усетя, като един вид възпитание и личен пример. Баща ми ме е учил на неща, в които вярва, като това да се уча добре, защото ако имаш оценка, по-малка от шестица, това за него означаваше, че не си си отворил учебника. Аз бях буден ученик, с добра памет и успявах да науча всичко още в час, без да полагам усилия у дома. Иначе като певец най-големите ми учители са били Рони Джеймс Дио, Дейвид Ковърдейл и Джо Лин Търнър, учил съм се и от всички наши големи певци, Слава Богу, повечето от тях са ми добри приятели. Като започвах, съм се учил да крада занаят във всеки удобен момент, като ходех на концерти на „Сигнал“, „Щурците“, ФСБ и така гледах какво правят и дори неволно започваш да подражаваш, но след 10-15 години подражание вече изграждаш собствен стил.

– Налагало ли ти се е да хванеш живота си в ръце, за да промениш съдбата си, както пееш в един от хитовете на БТР?

– Винаги трябва да държиш съдбата си в ръце и да си подготвен. Мога да дам пример. Като правим концерт, трябва да сме добре подготвени какво ще изсвирим и изпеем на хората – да уважаваме публиката. Също така трябва да си готов, като ти излезе късметът, да разпознаеш, като ти е кацнало птичето на рамото, защото много хора не усещат този момент и не го взимат. Трябва да знаеш какво искаш и да държиш съдбата си в ръце, защото винаги има изненади.

– Ти участваш в ролята на Пилат в мюзикъла „Иисус Христос суперзвезда“. Кои са качествата, които според теб трябва да се родят у нас отново на Рождество?

– Любов към ближния и уважение към него. Само тези две неща стигат, за да се превърнем от красива страна и слаба държава в красива страна и прекрасна държава. Проблемът е в управлението. Между Първата и Втората световна война България е била чудото на Източна Европа и сме се развивали със страхотни темпове, но сме имали силни политици, милеещи за България.

– Във вашето семейство как празнувате Нова година и има ли някои традиции, които са различни в Сърбия?

– Нямаме различни традиции, защото и те са православни. Хубавото е, че винаги празнувам два пъти – по нов и по стар стил. Те празнуват на 6 и 7 януари и тогава ние винаги отиваме в Ниш, като тази година на площада там ще пеят група „Биело дугме“. Нашата група пък ще пеем и свирим навръх Нова година на площада в Плевен.

– Казват, че на Коледа стават чудеса. На теб случват ли ти се?

– Чудеса се случват всеки ден, на мен също ми се случват. Според някои хора около нас е чудо и това, че след толкова години групата сме още заедно, защото наистина много банди се разпаднаха по пътя. Ние още имаме страхотен хъс за работа и обичаме това, което правим.

– Любимата ти мисъл или цитат?

– Ще цитирам отново песента ни „Хвани живота си в ръце“. Цялата ни група се опитваме да следваме този принцип, да не се оставяме на течението, а да правим това, което искаме, и да държим живота си в ръце!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Насе,щом сръбският език ти е труден,какво да кажем за другите езици?Недей така!Стегни се!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.