Натали Дормър: Искам да бъда велика съблазнителка

Пристрастена съм към покера

Много ме тормозеха в училище

Не мога да си променя изражението

Новата ми героиня е с много цинична перспектива към човешката природа

Британското екранно вдъхновение Натали Дормър се специализира в ролите на атрактивни, но манипулативни жени със силен сексуален заряд и висок коефициент на интелигентност. Тя постигна световен успех с образите на “дами с корсети” в иконични костюмни драми. Публиката я познава като Ан Болейн от “Династията на Тюдорите” и Марджъри Тайрел от “Игра на тронове”. Дормър е превъзходна изпълнителка, която олицетворява идеята за аристократична британска елегантност и класа. Сега тя играе главна роля в новия сезон на “Penny Dreadful”, озаглавен “City of Angels”. Действието ни отвежда в Лос Анджелис през 1938 година - време и място, сериозно пропити с мексиканско-американския фолклор и нескрито социално напрежение. Дормър е централната актьорска атракция на поредицата.

- Натали, разкажете малко повече за новата си роля в поредицата “Penny Dreadful: City of Angels”?
- Аз играя Магда - върховният агент на хаоса. Тя се опитва да разбърква нещата, да изкарва ситуациите извън контрол, да дебалансира. Поставила си е за цел да разкрива проблемите, пролуките и пропуските на човечеството. Играя жева с много цинична перспектива към човешката природа. Още в първия епизод тя обяснява своята философия. Според моята героиня Магда ако дадем избор на човешките същества, те винаги ще избират да бъдат съблазнени от базовите и егоистични инстинкти.

- Как тази роля се вписва в световния холивудски поход за силни женски образи?
- Запленена съм от силните жени, които умеят да превръщат своята сила в чувственост. В истинския живот аз съм много срамежлива и част от мен копнее и се надява да изпълнява подобни роли. Искам да бъда съблазнителка. Да изиграя и да бъда велика съблазнителка. В същото време желая да съм част от истории, които демонстрират как жените са способни да водят интересни, вдъхновяващи животи извън и отвъд романтичните връзки.

- Как приехте предизвикателството да изиграете Ан Болейн в “Династията на Тюдорите”?
- Страхотно предизвикателство, което прегърнах и се потопих в проучване. Знае се, че Ан Болейн не е била красавица. Тя е била по-скоро особнячка със силна чувственост и много време се отделя на описание на нейните очи. Това всъщност изпраща страхотно послание към всички жени, защото не всичко в живота се свежда до цялостната естетика. Болейн е била интригуващ образ. Днес нейната история привлича силно много модерни жени по страшно интересен начин. Тя е била независима, имала е мнение и дух, което по онова време е било нечувано. Един от уроците тук е, че съвършенството е скучно. Да бъдеш различен, да не изглеждаш като другите, да не си копие и реплика на някой модел - това е триумф на човешката природа. Ако всички бяхме симетрични и перфектни, животът щеше да бъде ужасно скучен.

- Кои са тъмните страни на известността?
- Постоянното вглеждане във външния вид, в личния живот. Често ме обвиняват в наглост и снобизъм, казват и пишат, че вечно изглеждам самодоволна. Но това е само защото моето лице е устроено така - просто устата ми изглежда така сякаш постоянно се подсмихвам самодоволно. Един път един PR специалист дори ми каза да не прекалявам с усмивките на червения килим. Аз му отвърнах, че така си изглеждам и нищо не мога да направя по въпроса. Не мога да си променя изражението.

- Пандемията се отрази на всички и всичко. Но как изглежда животът ви в нормални обстоятелства?
- Пътуването е важна част от моя живот и занимание, което ме обогатява. Пътуването притежава капацитета да разширява съзнанието. Най-вълнуващо е да се започне от рано, когато си още млад и неопитен. Виждаш другите култури, как живеят, предизвикваш сетивата си, опитваш различни кухни. Бих искала да отида до Хималаите, да посетя Непал, да се кача на легендарната хималайска Darjeeling влакова линия. Работата ми дава възможност да посещавам много страхотни градове. Когато съм на снимки или на прес тур винаги си отделям поне няколко часа да разгледам. Затова съм безкрайно щастлива, когато професионалните ми ангажименти ме отведат на места като Барселона, Мадрид, Рим, Париж, Стокхолм, Берлин, Ню Йорк. Задължително посещавам поне по една галерия или музей в свободното си време. Друго нещо, което ме радва и изпълва с усещане за удовлетворение и пълноценност е природата. Английската провинция ме прави щастлива. Красивият залез над Британската природа - това за мен означама дом. Страшно съм запалена и по покера. Имам си покер дружинка. Повечето момчета от моя покер кръг са математици, които разчитат на теорията на вероятностите по време на игра. Аз нямам техния математически мозък и се осланям на своя инстинкт. Но наскоро открих, че играта на покер има дълга история в моя род и може би дори вече се е превърнала в част от генетичното наследство на семейството ми. Друга моя страст е йогата. Поддържам се с йога и много тичане. Два пъти съм участвала в Лондонския маратон.

- Как премина детството ви?
- От малка съм запленена от творческия процес и играта. Като момиченце много обичах да позирам с токчетата на майка ми, да си слагам нейните поли и рокли и да си пея “Материално момиче” на Мадона като вместо микрофон използвах четката си за коса. Имаше и мрачни моменти. Много ме тормозеха като бях в училище. Оттогава взех решение да не се давам, да не се прекланям и да отстоявам себе си във всяка ситуация. Исках да стана по-силен човек. Това е ключова част от цялата ми идентичност и личност. Доста работих по своята увереност.

Коментари

Задължително поле