На 38 години тя преживява първата здравословна криза, заради камъни в бъбреците и болна жлъчка, високо кръвно, изключително тежък запек. На 47 лекарите ѝ казват, че я очаква хемодиализа. Но Наташа, също като д-р Емилова на нейните 47, залага на метода на Лидия Ковачева - лечебното гладуване, и успява да преобърне и изцели живота си

Наташа Николова е на 52 години, по професия строителен техник, живее в София. Мила и скромна жена, душа с „меки ръбове“- деликатна и винаги отстъпваща. Живее със съпруга си, нейната силна опора, грижи се за болната си от коксартроза майка. Човек, който никога и при никакви обстоятелства не се изтъква, налага, или надделява в спорове. Човек, чието доверие можеш лесно да спечелиш, защото в нея има детска наивност и безкритична доброта. Вероятно това дълго време я е държало в омагьосания кръг на лекари, диагнози, лекарства… Кръг, който бавно, но сигурно я е водил към един ужасяващ изход – хемодиализа.

Нейната история напомня много историята на борбената д-р Емилова, която, на същите години като Наташа е била изправена пред прогнозата на лекарите за скорошна хемодиализа. Наташа обаче не е лекар, има абсолютно доверие в медицината и може би затова се лута по този път дълго и с променлив успех. Но нека самата тя да разкаже своята история: 

„Аз съм много търпелив и доверчив човек и вероятно това е причината да пренебрегвам сигналите, които години наред тялото ми пращаше, че е извън баланс. Първата жестока, болезнена жлъчна криза преживях на 38. Бях с приятелка във Велико Търново. Като попремина кризата, влезнахме в една книжарница. Там тя ми купи книгата на Лидия Ковачева и буквално ми я набута в ръцете. По пътя към София я прочетох на един дъх. Но още не бях сигурна, че това е моят метод. Запомних само, че храната трябва да е проста и се опитвах да го спазвам. Но продължих да живея с моите проблеми: болки в жлъчката, хроничен запек (по цяла седмица!), камъни в бъбреците, високо кръвно. Хипертонията, впрочем се появи по-рано – бях още на 35, когато установих, че имам отоци по краката и не се чувствам добре. Проблемите продължиха, при всеки ехографски преглед се установяваше, че камъните и в бъбреците, и в жлъчката се увеличават. Продължиха и кризите, припадала съм от болка – веднъж в банята, веднъж – в магазин… Но истински разтърсваща беше една здравословна криза преди 12 г., бях на 40, когато се разболях от ангина. После ангините зачестиха и ми се наложи да пия няколко различни антибиотика. Бях дори в болница, защото стигнах до задушаване. Тогава за пръв път видях как съм безсилна пред страданието, как и самите лекарите са безсилни. Усетих с цялото си същество колко крехко нещо е животът. Припаднах от болка, когато ме драха със скалпела, защото беше без упойка. Излязох от тази криза смазана и още по-объркана. Мислех си, че лекарите са вълшебници и правят чудеса, но се оказа, че съм много наивна. Загубих си гласа, дълго бях на морковено пюре, хранех се като бебе. И всъщност оттогава здравето ми започва да се влошава бавно, но сигурно.

През 2015 баща ми получи инсулт. Видях, че купчината лекарства не му помагат, дори влошаваха състоянието му, а това, че мина на по-проста, растителна храна му помогна да се възстанови. Майка ми беше с тежка коксартроза. Тя също промени храненето си и започна да се движи и да се чувства по-добре. Покрай родителите си започнах доста да чета за храненето, прочетох отново Лидия Ковачева, куп други книги. Започнах да се наблюдавам и да свързвам високото кръвно, зачервяването на лицето и отоците със солта. Реших да я избягвам. Но аз не съм човек на резките промени, при мен нещата са бавни, еволюционни. Крачка напред- две назад, две напред – една назад.  Залагах на билки и имаше някакъв ефект, но в един момент разбрах, че трябва да предприема нещо сама. И то решително. Трябваше ми още време, да за се престраша да отида в клиниката на д-р Емилова.

Направих го едва през 2021 г. (и много съжалявам, че не беше по-рано.) Тогава ми откриха възел на щитовидната жлеза. Отново бях изправена пред операция. Една вечер късно, в  полунощ взех автобус за Варна и тръгнах към клиниката. Не знаех нито къде отивам, нито кога и как ще се върна обратно. Пристигнах рано сутринта, подготвих се за кръвните изследвания. Ходенето по болници и лекари ме беше настроило в режим на постоянна тревога и очакване на най-лошото. А в клиниката беше като…събуждане – навсякъде усмихнати хора, усмихнати лекари. И си казах: ето това искам, най-сетне да отида при някой истински здрав лекар. Защото моите лекарите ме уверяваха, че болестите са част от живота, сочеха дори себе си като хора болни, които се справят с лекарства. Уверяваха ме, че и така мога да живея живота си. А пък хемодиализата – неизбежна, да я приема. Аз не исках това. Исках да се срещна със здрав лекар, който най-напред да ме изслуша какво ми е и да ми отдели време да поговорим. И не можех да повярвам на очите си, че този лекар се оказа самата д-р Емилова. Здрава, на 77 години тогава, весела и пълна с енергия и чувство за хумор, тя ми отдели достатъчно време да ме разпитва и да се опита да разбере какво ми е. Това беше първото чудо, което ми се случи в клиниката. Не бях виждала човек на нейните години с толкова енергия, с такъв тонус, жизненост, настроение. Второто чудо за мен беше, че тя разбра къде е проблемът ми. Върна ме назад в годините, пита ме неща, които другите лекари никога не са ме питали, водеше си подробни записки. И стигна до извода, че проблемът не е в жлъчката, а в дебелото черво, а жлъчката страда заради това, че то е задръстено с отрови. Аз казвах на всички лекари, че имам болка ниско в стомаха, че имам тежък хроничен запек. Но само тя свърза симптомите с проблема. Препоръча ми 20 дни на плодове.

Аз нямах никаква идея какво означава процесът на оздравяване. Мислех, че ще постоя там пет дни и толкоз. Останах пет дни, колкото бях отделила. Изпитах отначало съпротива към съвета на лекаря да направя хидроколон терапия (дълбока клизма с апарат). Страхувах се, че е болезнено. Но се оказа, че не е. След първата процедура се чувствах дискомфортно, но след третата направо исках да литна. Трудно ми беше по време на първото гладуване, много ми падаше кръвното, но издържах 15 дни, а след това започнах захранване – една седмица. В края на гладуването имах два тежки дни. Бях като една задръстена с боклуци мивка. А и промяната беше много рязка. Когато започнах захранването, усетих такава енергия, усетих вкуса на храната. След това за първи път отидох на поход в Пирин, започнах да катеря планини. Още при това гладуване изчезнаха болките в стомаха, изчезна запекът. Почувствах се на 15 години, идеше ми да скачам и танцувам. За първи път от години започвах деня си с радост – че живея, че готвя, че ми предстои разходка, нямаше вече досадна работа, нямаше клизми, болки, лекари, лекарства, всичко ми доставяше удоволствие. Разбрах, че всичко, в което преди вярвах – билки, добавки, процедури  - това е било нещо странично. Истинският път се оказа лечебното гладуване. Д-р Емилова ме научи да ям, а не да гладувам. Научи ме да живея, не да страдам. Преди нея аз бях постоянно гладна. Тя ме научи какъв вкус има зърното, гроздето, ориза, колко малко е нужно, за да не си гладен.

Направих второ гладуване през ноември, то много добре повлия жлезата. Отново започнах да се храня, да спя, да живея. И вече разбрах, че това е пътят. Научих от Илия главния готвач, на когото се възхищавам, и от лекциите как да си приготвям храна и какво да купувам, да не се поддавам на рекламите, които третират хората като животни от лунапарк. Но направих грешка – реших, че знам всичко. Изключих млечните и пилешкото, но си позволявах пържоли, както си трябва – по български, с много подправки, да си нахраниш и душичката. Но ето това е грешката – когато имаш здравословен проблем, дори и да се храниш общо взето здравословно, ти не решаваш проблема, защото не си изчистил тялото от токсините. Това става само с лечебно гладуване. И затова тази година отново дойдох в клиниката – пак само за пет дни, но продължих да гладувам в къщи и направих 20 дни на плодове и чай с мед. Изследванията показаха омазнен черен дроб – ето сигурното доказателство, че организмът е бил задръстен с токсини и дробът не е можел да ги преработи. Захраних се по правилата. Започна един нов етап от живота за мен, не го свързвам с възраст, с придобивки, с храна… Свързвам го с радостта от живота. Движа се, много обичам планините на България. Позволявам си неща, които обичам – например кафе, което бях спряла да пия, защото болките в стомаха бяха нетърпими. Мога да се храня със всякакви плодове и имам чудесна перисталтика. Не искам да си спомням времето, когато живеех от криза до криза, от клизма до клизма, когато бях толкова отровена…

След второто ми 20-дневно гладуване с 10 дни захранване тази година през лятото направих ехография на щитовидната жлеза, заради която всъщност отидох за първи път при д-р Емилова преди три години. Ехографът показа, че и големият, и малкият възел в нея са намалели значително! Това ми дава крила да продължавам по същия път, защото се убедих, че лечебното гладуване и природосъобразното хранене са ключ към истинското здраве.

Често си спомням думите на един лекар от онова време, преди промяната: „Трябва да приемеш, че това е състоянието на организма ти. Той образува камъни в жлъчката и бъбреците. Е, имаш два бъбрека, ако извадим единия, ще продължиш да живееш.“ Винаги, когато си ги спомням, си казвам: защо не отидох при д-р Емилова по-рано? Сякаш все търсех някъде чудото на изцеляването, но се оказа, че чудеса няма. Всичко е вътре в нас, всичко зависи от нас. Чудо е този механизъм на самоизцеление, който тялото притежава и който се задвижва от този велик метод – лечебното гладуване.  Чудо е, че има лекари, които приемат изцелението на своите пациенти като мисия, както го приемат д-р Емилова и екипът ѝ. Чудо е самият живот.