Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов Управляващите отрекоха с документ, че всички препоръки на ДАНС за митниците са били изпълнени

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Башар Асад заяви, че операцията на Турция в град Африн е подкрепа за екстремистки групировки

Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

Натурална търговия върти британец в наше село с 35 жители

Магазинчето на Колин, което обещава да е отворено по всяко време, върти натурална търговия, когато клиентите нямат пари.

Двадесет литра мляко за 4 лопати. 10 яйца за 4 сапуна. Метла за орехи, прах за ябълки, лепило за боб… По такава натурална тарифа върви търговията в търговищкото село Осен. При все, че има едва 35 постоянни жители, то разполага с денонощен магазин за строителни материали. Табелата му е на английски, какъвто е и стопанинът му.

Той не говори български, но успешно върти алъш-вериша с клиенти от цялата околия. За тяхна радост обещанието от табелата, че магазинът е отворен по всяко време, си е самата истина. И в 10 часа вечерта да се сетиш, че утре рано ще ти трябва цимент, Колин ще отвори и ще ти го даде срещу пари или стока. „Както дойде. Аз имам нужда от нещо, той от друго и така стават нещата”, казват местните. Британският им комшия пък отсича: ”Не става дума за пари, ние сме приятели”.

Признава, че търговията му е на загуба, но така си има работа и улеснява хората. Идеята за магазина му дошла, когато започнал ремонт на къщата си. За всяко нещо трябвало да ходи до града, затова почнал сам да продава. Съседите му, предимно пенсионери, кимат, въпреки че не са наясно какво точно казва. За трите години откакто си имат съселянин от онзи край на Европа, понаучили по някоя дума и той, и те. Колкото и да е странно, се разбират, говорейки си на два различни езика.  В Осен са гостоприемни и бързо приели Колин. Така ги сварваме и в този ден. На трапеза.

„Късно идвате. Цялото село беше тука, ама тръгнаха, че ще има погребение”, обяснява фермерът Росен Колев. Че цялото село е било тук, никак не е странно. Клубът е в голяма стая в сградата на кметството. По обяснима ирония на българската действителност някога тук била детската градина на селото. До нея била класната стая на първолаците. Отдавна няма нито градина, нито училище. Според времето и хората се наложило да станат пенсионерски клуб. Почти всички постоянни жители били на тази възраст и често се събирали, пък мястото не им стигало. „Съдба. Аз тука ходих на градина. Сега пак ще се забавляваме, ма на друга възраст”, смее се Росен.

Колкото й да е странно идеята на кметската наместничка Борянка Стойчева да превърне бившата градината в клуб подкрепил първи Колин. Дори дарил материали и лично боядисал стаята. Харесвало му да е в компанията на местните, да се черпи с тях. Очите му светват при кодовите думи: баница и шопска салата, но се чуди какво е кебапче. „А, толкова кебапчета е изял с нас, ма явно не е разбрал името им”, смеят се насядалите до него хора.

Въпреки че по списък са си пенсионерско село, реално в последните години подмладили състава и станали двойно повече. Семейства с малки деца взели да купуват изоставени къщи и да се нанасят в Осен. Работели в града, там карали на училище и градина децата си. Разстоянието до Търговище е  едва 12 км, а цените на имотите били много на сметка в сравнение с градските, които гонят тези на жилищата в големите градове. Привикнали на своя си начин на живот, хората не заключвали домовете и колите си ни денем, ни нощем. Сега в селото почти не е останала празна обитаема къща. Рушали се тези, които наследниците не можели да поделят. Други пък чакали стопаните им да си дойдат от далечни краища. Всъщност и сегашните по-стари жители в селото са завърнали се от града осенчани и вече почти си имат екип за първа помощ: медицинска сестра и акушерка. Имат и бивши учители. В ядрото на компанията е и някогашният наместник Йосиф Йосифов, който кметувал 20 години. Той пък хвали наследничката си на поста Борянка, която за кратко време сложила ред и инициатива в селото. Помагал й Колин. Той купил българско знаме за паметника на антифашистите в центъра, че старото било износено. Сега и клуб си направили. Кабелна и интернет си имат, а в двора нахвърляли дървени трупи за печката. От само себе си се разбира, че са заредили подобаващо мазите си с вино, ракия и всякакви вкусотии. Имат един кахър и той е, че в кметството, значи и в клуба, няма течаща вода. Имало проблем с тръбите и се надяват на помощ от управата в Търговище. Казват, че ще извадят пари, ако трябва, но да се уреди въпросът, защото деца трудно ще се раждат тука, но пенсионери нови ще дойдат.

Че им е мило за селото, за някогашните му пълни улици, личи и по историята на Осен, която са закачили на входа на кметството. В нея се преплитат турското и българското име на селото. Някога, още през ХVІІ век, то било наричано Доганджил. Тогава по тези земи имало само мюсюлмани. В околността растяли големи дървета – осени (ясени), в чиито хралупи живеели соколи. Местните ги дресирали и от там дошло турското име на селото. Първите българи дошли през 1880 г. Имало още 177 българи мохамедани и 3 цигански семейства, пише в летописа им. Старите жители се изнесли на две вълни – след руско-турската война и след обявяването на независимостта. Едни тръгнали към Турция, други към Герловото, където имало големи общности мюсюлмани. На тяхно място дошли българите от Кюстендилско, Трънско и Босилеградско. През 30-40 години жителите станали над 500 човека. А Доганджил станал Осен заради онези стари ясени, над които някога кръжали соколите.

В делника улиците на Осен са пусти. Само мъничко паленце тича на воля, необезпокоявано от хора и автомобили. Глезени писани търсят внимание. Част от осенчани са в клуба, но повечето са на погребение. Цяло село изпраща поредния старец по пътя му, а на таблото до магазина на Колин нов некролог се нарежда сред лицата на обичани хора. Тихо е.

На този фон не е странно, че лондончанинът Колин казва: „Дойдох тук, защото е спокойно. Пълна идилия с четири сезона, много слънце, тишина, ярки цветове, хубави, но бедни хора”.  Това говорел за България и Осен и на приятелите си. И до днес британецът си остава малка мистерия за местните хора. Не разказвал за себе си. И на нас отказа, колкото и да го мъчихме. „Пишете за селото, аз не съм важен. Все едно да се натрапвам и да търся внимание, да си купя доброто отношение”, всячески мести темата търговецът и категорично отказва да бъде сниман. И фамилията си не казва, но на табелата на магазина си е написал Колин Корнс.

Според съселяните му, семейството му имало голяма верига магазини в Англия. Имал брат в Лондон, друг в САЩ и сестра в Испания. Той пък стигнал до България. Местните пенсионери вече го кръстили Кольо. Наумили си да му честват имен ден на 6 декември.

 

 

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Много готино, хубави човешки отношения, ще ми се да отида при тях .
    В градовете хората станаха ЧОВЕКОЯДЦИ.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.