Южна Корея спира да облъчва Севера с пропаганда

Вечеря изненада за Макрон в САЩ Френският президент пристига във Вашингтон днес

МВФ прие нови правила за оценяване на корупцията

Франция засилва граничния контрол в южните Алпи

И днес ще е топло и слънчево

The Times: Годеникът на Юлия Скрипал се оказа руски агент Степан Викеев изчезна от социалните мрежи, не отговаря и на обажданията й

Ултрасите и услугите

На 23 април 2018 да почерпят

Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Националната сигурност минава покрай ушите на българите Засенчиха я вотът на недоверие и Истанбулската конвенция

Сами или със съюзниците армията ни ще гарантира териториалната цялост, предстои да разберем с гласуването на актуализираната Стратегия за националната сигурност.

Ще се справят ли депутатите с актуализацията на Стратегията за национална сигурност? Отговор на този въпрос предстои да получим след няколко дни при гласуването на документа в пленарната зала. Той обаче няма да бъде окончателен. Следващите години ще покажат доколко заложените тези и прогнози са били полезни на институциите и органите, на които е вменено да защитават държавата и гражданите.

Покрай началото на председателството ни на Съвета на ЕС, вота на недоверие към правителството и дебатите по т. нар. Истанбулска конвенция, споменатото обновление на стратегията минава покрай ушите на българите. А тя трябва да ни каже как до 2025 г. ще запазим прокламираната политическа стабилност, макар че президентът я нарече тържествен марш на едно място, единството на нацията и най-вече териториалната ни цялост. Защото сега действащата стратегия изчерпа една сериозна част от силата си само за около 7-8 години.

Първият проблем, който трябва да преодолее народното ни представителство, е самата актуализация да не се окаже вече остаряла, когато се гласува документът. Т.е. дали новото в него ще бъде ново и през следващите осем години. Или ще се наложи скорошно актуализиране. Такъв риск съществува и той бе подсказан не само от депутати при обсъждането на стратегията на заседанието на комисиите по отбрана, вътрешен ред и контрол на специалните служби. От Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) бяха достатъчно откровени, за да предупредят, че външната среда на сигурност е много динамична и в скоро време можем да бъде свидетели на нови заплахи.

До каква степен потенциалните рискове и заплахи отвън, които в определени моменти могат да ескалират, ще окажат влияние върху вътрешната ни сигурност, е вторият сериозен въпрос. Тук ще цитирам заместник-директора на ДАР Георги Миленов: „Разширяването на географския обхват на заплахите за сигурността на страната ни и на региона неминуемо ще доведат до промени и във външната среда за сигурност, неминуемо ще станем свидетели и на нови заплахи, възникващи в различни точки в света, които ще имат отражение и върху средата за сигурност, касаеща и нашата страна“.  Важно е да отбележим, че по неговите думи това е извод и на военното ни разузнаване. Дали икономическият ръст няма да пострада и дали корупцията няма да намери по-голяма среда за развитие при определен външен натиск, за чието предотвратяване, образно казано, една ограда, колкото и здрава да е тя, няма да бъде достатъчна.

Първите два проблема поставят третия, с който управляващите, които и да се те, в продължение на десетки години не могат да се справят. Могат ли и кога ще могат Въоръжените ни сили да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост, както изисква Конституцията? Този момент от стратегията раздели мненията по време на обсъждането в трите парламентарни комисии. Оказва се, че ако Народното събрание гласува предложения до този момент текст, ще трябва да коригира основния закон. И срещу конституционния текст да застане друг, който има малка, но според изразени мнения, съществена разлика, а именно „Заедно с въоръжените сили на останалите съюзници, те (б.р. – Въоръжените сили на Република България) са гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.“

Адмирация заслужава амбицията, която ще бъде регламентирана с гласовете на депутатите, за постигането на 2 процента от БВП за отбрана до 2024 г. Текстът е добър, но без посочване на конкретни гаранции. Дори има мнения, че срокът може да се съкрати, пак с оглед на днешното незавидно състояние на въоръжените сили и очакваната промяна в средата на сигурност. Макар че в сферата на отбраната продължаваме да караме по старому. Стратегията за национална сигурност е все още в процес на обсъждане, а правителството вече прие Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 процента от БВП до 2024 г., който с основание бе подложен на съмнение от президента и върховен главнокомандващ и според последния Консултативен съвет за национална сигурност през септември ще се мисли за неговата актуализация.

Хубавото е, че има шанс в парламента да се постигне консенсус по политиката за национална сигурност, каквото е и едно от посланията на самата стратегия. Управляващите не наложиха гласуване още на първото заседание на трите комисии, а предпочетоха всяко едно от десетките предложения, които бяха само от опозицията, да бъдат обсъдени и евентуално приети на следващо. Това макар и все още е много предварителен отговор на въпроса дали депутатите ще се справят с актуализацията на Стратегията за национална сигурност.

 

Къде остана доброволната военна служба?

Идеята на министъра на отбраната Красимир Каракачанов за въвеждане на доброволна военна служба не попада под каквато и да е форма в актуализираната Стратегия за национална сигурност. Вярно е, че законопроектът за нейното въвеждане все още не е готов. Факт е обаче, че това е нов принцип за попълване състава на Въоръжените ни сили. Очевидно е, че няма да връщаме наборната служба, след като правителството не го предвижда и в управленската си програма. Едва ли няколкомесечната доброволна служба може да бъде наречена професионална! В стратегията е заложено, че трябва да се създаде система за доброволна военна подготовка на български граждани за защита на Отечеството. Интересно е да се обясни дали и това е друг текст срещу конституционния “Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Накрая ще му влезе в г.з и простият българин ще я усети.
    Който не храни своя армия, храни чужда.
    В момента даваме пример: армия нямаме, изпълняваме прищявките на армията на мутрите, краварите, манафите и още много други.

  2. по-голям бълвоч може да видиш единствено във форумните коментари на некои де6или…
    голи думи, празни фрази, нищо съществено – пари на вятъра ще са, ако труд са му платили хонорар на тоя.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.