Национална кампания на вестник „Труд”: Върнете българския Парламент в неговия дом!

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” пое национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята. 

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Гласове в подкрепа

 

Христо Смоленов, народен представител в 38-то Народно събрание:

Да помним как Сендов изхвърли Сорос от Парламента

Преместването на Парламента в сградата на бившия Партиен дом стана някак си между другото, без разяснения за мотиви и съображения. Може и да пропускам нещо, но във всеки случай нямам намерение нито да отправям упреци, нито да се заяждам.

Но пространствената локализация на законотворчеството е важен проблем. Нека не се отнасяме към него като футболни фенове към скамейките на стадиона. Мястото на Народното събрание има своето значение: то е символ на демокрация, пък била тя и така наречената “либерална демокрация”. Някои ще попитат дали не иронизирам - пази боже от ревностни пазачи на всяка конюнктура. Няма защо да се крием зад ирония, ще го кажа направо: либералната демокрация деградира до либерАЛЧНА клептокрация.

Осъзната или не - именно това е причината за масовите протести и сега, и преди години. Младите хора инстинктивно усещат фалша на онова, което им се представя за “най-добрия от всички възможни светове” както в политиката, така и по отношение на социалната справедливост. Светът като цяло е заложник на клептокрацията - т. е. властта на най-големите крадци, за които демокрацията е просто параван. И това е световен проблем, а не просто подробност от местния пейзаж след лукановия проект за прехода и костовата приватизация.

ЛиберАЛЧНАТА клептокрация изврати неукрепналата демокрация у нас, но направи същото и със старите самодоволни демокрации. Отне им доверието на младото поколение, а им остави либерАЛТАВИ блянове за нов и още по-нов световен ред. Поредното вампирясване на колониализма се гримира като продължение на “перманентната революция”, която преди век покоси милиони млади животи в името на една утопия. Сега тя опитва да запълни ценностния вакуум в западните общества с друга подобна идеология, която пак ще свърши като анти-утопия. Един ден тя може би ще се нарича троцкизъм-соросизъм, но засега успява да прикрие своя общ произход с болшевизма зад идеята за отворено общество. Проблемът е, че диктатурата на парите превръща отВОРеното общество в отРОВено общество...

А съответната му идеология, казано на шега, играе ролята на сутиен: най-вече поддържа големите, но създава самочувствие на малките, а като цяло заблуждава наивните. Като стана дума за соросизъм, ми идва на ум нещо уникално за старата сграда на Парламента. Там е единственият на света кабинет, от който Джордж Сорос е бил официално изхвърлен. Става дума за кабинета на председателя на Народното събрание - академик Благовест Сендов, който има доблестта да посочи вратата на всемогъщия финансов магнат. Гениалният български математик е защитил авторитета на нашия Парламент срещу натиска на този, когото можем да смятаме за финансов министър на глобалната дълбока държава.

Дори само заради този факт си струва нашите парламентаристи да продължат да се трудят в атмосферата на старото Народно събрание.

Георги Даскалов, бивш главен редактор на в. “Демокрация”:

Варварство, което струва почти 50 милиона

Покрай другите неща някак странично ми мина преместването на депутатите от Народното събрание в Партийния дом. Още когато се яви тази идея, писах няколко пъти, че е безумие. Не че някой ми обърна внимание. Не съм и очаквал. Партийният дом на БКП е мрачна и съзнателно проектирана сграда, за да доминира над цялата околност. Това е кръпка в сърцето на столицата, мрачен символ на комунистическото и съветското господство, не по-малко зловещ от паметника на Съветската армия. Отделно, това варварство струва почти 50 милиона лева. Аргументът, че народните представители нямали пространство в оригиналната сграда, в този случай не важи. Подкрепям всяка акция, всеки опит депутатите да бъдат върнати в сградата, която е символ на българската държава. Не че моята подкрепа има значение. Но трябва да реагираме.

Проф. д-р арх. Николай Тулешков, Управител на “Арх&Арт”:

Прескъпа операция, погазваща традиции и символи

Преди години, когато за първи път депутатите заговориха за изоставяне на историческата сграда на парламента, публикувах статия срещу това безобразие. Не исках дори и да си представя как е възможно сградата, създадена от дедите ни като вечен според тях символ на свободна България, да не означава нищо за тези хора. Англия е велика държава защото цени националните си символи и затова и до днес лордовете заседават насядали по пейки в тяхната си старинна историческа зала. А някои наши управляващи непрекъснато разрушават нашата памет и национално самочувствие. Дори и сградата от ХIХ век на първото кметство на София не пощадиха, за да се появи грамадния хотел, затиснал царската градина и пространството пред Народния театър.

В статията си дори разсъждавах, че ако има някакви нужди от допълнителни канцеларии и зали, е възможно да се изгради по проекта на арх. Никола Николов ансамбъла на Художествената академия и така най-после тя да получи достойна среда за работа, а за нуждите на парламента да се отдели една малка част, свързана с него през подземно фоайе със заседателни зали.

Но така или иначе изоставянето на историческата сграда е вече факт. Тя е заменена с ново пространство, заместило първоначалната зала, което представлява пример за пълното непознаване на основни принципи в архитектурното творчество. Сградата на Партийния дом е проектирана от арх. Пецо Златев в късен неокласистичен стил (у нас познат от медиите като Сталински, въпреки че го има и в Западна Европа, САЩ, а и на други места). Такова беше и решението на първоначалната зала. Новият проект, не само че не премахна всичко, (няма го уникалния огромен кристален полилей, къде ли е той днес?), но и съчета класистичните колонади с някакви безлични обеми и мобилиар, изпадащи в пълен дисонанс с тях. А новият таван с безсмисленото си остъкляване пък е от съвсем друга песен, да оставим настрани скъпата нужда от последващо затъмняване. Не се вижда и връзка до високо издигнатата катедра за хора в неравностойно положение.

Пример за това как трябва да се проектира в исторически контекст е основната реконструкция на старата сграда на НС (дело на арх. Константин Йованович, 1884 година) от 70-те години на миналия век, Тогава всичко което сътвори арх. Павел Николов, беше толкова тясно стилово обвързано с оригинала, че днес то не може да се отличи. А интериорите на арх. Йованович са топло-живописни, лъхат на история и човечност, несравними със студенината на новото заседателно “промишлено хале” в Партийния дом, а неговата насилническа и дори кървава история не малко от нас сме я преживели.

Трябва ясно да се посочи огромното престъпление, което се извърши от българските депутати с цялата тази прескъпа операция, погазваща историческите ни традиции и символи, превръщащи ни в безродници, повтарящи до безкрай всичко отречено във времето далече назад. И единственото правилно е народното събрание да се върне обратно в историческото ни Народно събрание.

Акад. Георги Марков, историк:

Да не отказваме от историята си

Сградата с надписа “Съединението прави силата” си е направена за парламент, така, както в Германия са Райхстагът и Бундестагът. От историческа гледна точка аз съм “за” оставането на парламента в старата сграда, защото тя наистина е строена за това. Ние, които сме на повече години, още казваме Партийния дом на сегашното Народно събрание. Въпросът е дали това ще е по-лесно за по-добрата работа на депутатите. Аз, естествено, държа за историческата сграда, защото там е сложено началото на българския парламентаризъм. Там е ставала историята на България, там са държани такива важни исторически слова, имало е сблъсъци, пеене на националния химн, като при превземането на Одрин.

Признавам, че съм пристрастен. Докато политиците сега са по-прагматични. Чувал съм някои депутати как казват: “Ето, сега ще трябва да се разхождам чак до бившия Партиен дом. Далече ми е.” Само че те си ходят с коли, нищо че са 300-400 метра. Самата г-жа Караянчева каза, че не вярват в призраци. Навремето сегашната нова зала се казваше Зала “Георги Кирков” - беше с един прекрасен таван и огромен кристален полилей. Не зная дали вътре сега, както е направена залата, е удобна. Е, журналистите вече не са близо при тях, и сигурно избраниците ни са доволни. А и депутатите сега имат други ядове с протестите отвън.

Но искам да им кажа: не бива да се отказваме от историята си. Казват, че в старата сграда щели да провеждат само тържествени заседания. Да, но тя трябва да се поддържа. Имам много картички от годините на тази красива сграда. Помним и как всички си правеха снимки на стълбите пред Народното събрание - от Фердинанд та досега. Тази сграда трябва да продължи да живее чрез депутатите. Някои твърдят, че там е имало турски гробища, но според мен там е имало някакви цигански колиби. Навремето протестирах пред столичния кмет Александър Янчулев, който смени името на малката уличка, на която се намира БАН - тя се казваше “7-ми ноември”. Тогава в общината бяха настървени да преименуват комунистическите имена на улиците. И смениха името й на “15 ноември”. Без да обърнат внимание, че името “Седми ноември” ознаменува българската победа при Сливница през 1885 г., а не победата на Октомврийската революция.

Затова смятам, че е добре депутатите да преосмислят решението си, защото те трябва да чувстват историческата атмосфера, а не да разместват елементите в детската игра “Лего”. В Народното събрание са ставали толкова големи събития, там са вземани най-важните решения за страната ни.

Акад. Антон Дончев:

Народът ни храни пиетет към тази сграда

Преместването е факт. Нашето одобрение или отрицание не би променило нищо, защото тук става дума за пари. Не съм запознат с условията на работа на депутатите в старата сграда, нито в новата. Да не забравяме обаче, че старата сграда е част от културно-историческото ни наследство, тя е обвеяна с толкова много думи и страсти, в залата и кулоарите витаят духовете на толкова видни политици от миналото, че тя не бива да бъде изоставяна или предоставяна за други цели. Според мен тя трябва да остане седалище на Българския парламент, а не да се профанизира. Имам чувството, че народът ни храни пиетет към тази сграда и тя трябва да остане в кипежа на времето, да бъде територия на дебати, на споделяне на идеи. Ако се превърне в музей, би била доста безмълвна.

 

 

 

Проф. Нина Дюлгерова, историк и експерт по геополитика:

Символите правят историята, държавността и бъдещето

В Третата българска държава, в която продължаваме да живеем, а последните години отбелязваме кръгли годишнини от създаването, формирането и развитието й, има един символ, който не само е част от историята, но той осмисля и определя съдържанието на съвременната държава България - това е Парламентът.

Този парламент е олицетворение на държавността, защото ние сме парламентарна република. Символ на Парламента е сградата в центъра на София, на която стои един прекрасен надпис: “Съединението прави силата”.

Решението да се премести дейността на парламента в бившия Партиен дом изпълва с недоумение и предизвиква въпроси, които едва ли ще могат да получат своя адекватен отговор. 

Този парламент, освен всичко друго, е и част от историята на българската държава. Когато той се превърне само в паметник на културата, ще възникне големият въпрос на времето, в което живеем, и който ние - българите, а и всяка държава се опитваме да запазим - това е как да опазим своята памет и себе си като нация. 

И в този момент ние се отказваме доброволно от основния символ на държавността! Това никак не е добър ход. Затова, след като няма сериозни основания да се сменя залата, в която се осъществява парламентаризма, най-добре е да се запази знаковата сграда, защото то ще е гаранция за история, памет и бъдеще.

Парите са средство, а не цел. Не за първи път излиза информация колко милиони са потрошени за нелогични цели. 

Депутатите идват и си отиват, а парламентът остава. Не може едно несвързано и необяснимо във времето и пространството решение да обърне нещата. Тези народни представители трябва да знаят, че от тях ще започне Ден Първи на разпадане на държавността. Ако искат с това да бъдат запомнени, значи не им е там мястото.

Символите са много важни в историята на всяка една държава. А удобството на депутатите, които след 5 месеца дори няма да ги има, едва ли е аргумент за промяна на парламентаризма. Старата сграда не е за паметник. И жалкото е, че поредните народни милиони, потрошени за пореден път, няма да бъдат последни.
Този парламент си има своята история като архитектура, но си има своята история и като институция. Не виждам основание милионите, които са хвърлени на вятъра, заради удобството и глезотиите на тези депутати, да бъде аргумент да се промени нещо, което е толкова ценно за българската духовност, история, държавност и бъдеще.

Да, депутатите сигурно са доста щастливи и за друго, че журналистите нямат вече достъп до тях. Но явно те забравят най-важното - депутатите са слуги на народа. И народните ни избраници трябва да работят за нас, а не против нас. Казвам го пак: Парламентът е история и символ, но и гаранция за бъдещето.

Коментари

Задължително поле