“Левски” през 2017/18: Седем стъпки към Десетата

На 26 май 2018 да почерпят

Плътско познание с Джилиън Андерсън

НАСА ще строи завод за ракети на Луната

Макрон пред Путин: Дълбоко вярвам, че историята и съдбата на Русия са в Европа

Матю Нимиц: Няма окончателно решение по спора за името на Македония

Кучето Ричи, което откри хероин за 12 млн. лв. Пратката пътувала от Турция за Белгия в ТИР, натоварен с чували теракол

И Зоран Заев беше при папа Франциск (ВИДЕО)

Рахой няма да свиква предсрочни парламентарни избори в Испания

Българин откупи картина за милиони и я върна у нас

25 лева за ден плаж в Гърция Копърки подбиват цените, возят без документи

Китай: От търговска война със САЩ няма да има печеливши

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 26 май 2018

Съдът остави в ареста шефа на КАТ-Благоевград, другият излезе срещу 7000 лева

Нинова в Галиче: Дайте пример на цяла България – изгонете мутрите от властта!

Националният консултант по инвазивна кардиология доц. Иво Петров, пред „Труд“: Скандално е да имаме толкова болници, а пациенти да търсят лечение в чужбина

Пациентът трябва да постъпва в лечебно заведение, за да бъде лекуван, а не да лежи

Екип на Аджибадем Сити Клиник, ръководен от доц. Иво Петров направи първото в света цялостно ендопротезиране на аорта на 48-годишен пациент. Уникалната манипулация бе отразена с научна публикация в едно от най-престижните научни списания за кардиология в света – Journal of the American College of Cardiology. Това е повод да потърсим националния консултант по инвазивна кардиология и да го попитаме за подробности по уникалната безкръвна операция. С доц. Иво Петров разговаряме и за предизвикателствата пред здравеопазването, затягането на контрола от НЗОК и здравното министерство над болниците и бъдещето на медицината.

– Доц. Петров, разкажете ни какво точно представа първото в света цялостно безкръвно ендопротезиране на аорта направено от екип, под вашето ръководство.
– Ендопротезирането в случая, за който говорим, представлява следното: Имаше дисекация (разкъсване) от Тип А в зоната непосредствено над сърцето. Тъй като след тази зона излизат съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, досега на това място нямаше други опции, освен да се прави открито оперативно лечение, защото ако в зоната на дисекацията се сложи покрит стент, трябва да се покрият и съдовете, които кръвоснабдяват мозъка, и разбира се, да бъдат прекъснати. При ендуваскуларното (неоперативно) лечение трябва да се направи байпас към тези съдове и след това да се сложи стент, който да покрие областта на разкъсването. Ние сме използвали един много иновативен стент, който има тройна оплетка. При разкъсана аорта този стент позволява връщането на разкъсания слой обратно (стентът е саморазтворим) и в същото време през гъстата оплетка се позволява да има кръвоток към артериите. Досега бяхме правили тази манипулация в други съдови зони на аортата и пренесохме опита към зоната на Тип А дисекация. Тип А дисекация е най-смъртоносното заболяване в сърдечно-съдовата медицина. И това бе пълен приоритет на отворената хирургия – отваря се гръдният кош, спира се сърцето, сменя се аортата. След успешната манипулация, извършена от нашия екип, вече има нова територия, извоювана за минималноинвазивни методики.

– Правилно ли разбрах, че в случая въобще не е отварян гръдният кош на пациента.
– Разбира се, че не е отварян, дори манипулацията е извършена без обща анестезия, с миниатюрен достъп през бедрената артерия.

– А защо до този момент не е използван методът, какви са рисковете?
– В метода има две иновации – първата е използването на многослоен аортен стент, модифициращ кръвотока. И втората е използването му в тази зона

– Колко време продължи операцията?
– Около час и половина. Но по-важно е да се каже, че пациентът след по-малко от 60 минути от приема бе в ангиографската зала за интервенцията. Ситуацията беше спешна и трябваше да се действа бързо. При такава ситуация дори нямахме време да събираме хирургически екип, защото пациентът беше в критично състояние. Интервенцията бе направена от екипа ми, под мое ръководство. Нямаше време за чакане, те не можеха да ме изчакат. Но ние имаме много голям опит с този стент. Може би в света сме между първите три екипа с подобен опит. Това позволи да пренесем натрупаната практика в зоната на коремната и гръдната аорта към началната част на аортата, която се нарича възходяща част на аортата.

– Може ли същият стент да се използва и при инсулти?
– При инсулти се използва нещо като мрежичка, приличаща на кепче за пеперуди, която е дошла като идея от стентовете. Използват се т.нар. стент ретривъри, които събират тромба. Технологията е следната – подминава се тромбът, отваря се „кепчето“ и се дърпа назад. При това издърпване се увлича тромбът като се изкарва от зоната, която е запушил.

– Постижение ли е това, че едно от най-авторитетните американски спиания в областта на кардиологията съобщава за извършената от екипа ви безкръвна операция на аортата?
– Мисля, че да. Journal of the American College Cardiologi е едно от най-престижните списания в областта на сърдечно-съдовата медицина. Те трудно дават възможност за публикации. Много интересно бе, че след като изпратихме нашия случай, на третия ден ми написаха, че имат интерес и биха публикували случая.

– Ще представите ли случая на някакъв научен форум?
– През май месец е най-близкият форум, където сме изпратили случая за представяне. В медицината има много голямо значение перспективата. Преди няколко дни бе шестмесечният преглед на пациента. През този период той не е имал никакви проблеми, което показва, че най-вероятно има добра перспектива. Разбира се, има значение и как самият пациент съдейства на лечението. В случая, той е спрял да пуши, грижи се за холестерола… Така трябва да бъде.

– Знаете ли дали при въпросния пациент става въпрос за наследствено предразположение?
– Това е много съществен въпрос. При млади хора, като този пациент, когато има разкъсване на аортата най-вероятно става въпрос за генетична предиспозиция. При пациенти под 50 г. поне 30 % от аортните аневризми и дисекации се дължат на генетична предиспозиция. Много е важно, аз пледирам отдавна, да направим национална превантивна програма за хора, които са роднини на пациенти с аортни дисекации.

– Не разбрах при този пациент имало ли е генетично предразположение?
– Още не сме направили генетично изследване. То не е евтино и здравната каса не го покрива. Пакетът, който касае аортните заболявания струва около 2 500 лв. Като заговорихме за пари ще кажа, че и самата интервенция не е евтина. Пациентът не е платил нищо, защото имахме такъв стент. Той беше доставен по линията на едно проучване. Иначе процедурата струва около 22 000 лв.

– Здравната каса нищо ли не поема?
– За такъв тип стент или за стент-графт плаща 1400 лв. Тяхната реална цена се движи между 12 000 и 14 000 лв. Като сметнем обаче всички потенциални последващи усложнения на откритото оперативно лечение, всички проучвания показват категорично, че съотношението риск-полза и фармакоикономически ефект са за ендоваскуларното лечение с такива импланти.

– Винаги ли може да бъде спасен животът на пациент с разкъсване на аортата?
– При дисекациите навременната диагноза е най-важна. Защото след поставянето й трябва да се реагира или по оперативен начин, който е златният стандарт или по ендоваскуларен начин. Ако разкъсваното засяга зоната на аортата под съдовете на мозъка златен стандарт е имплантирането на стент, ако е в зоната на възходящата аорта, тогава златният стандарт е операция. Ще повторя, че най-важна е навременната диагноза. Затова подобни пациенти се насочват към аортните центрове. Там има пълната гама диагностични и терапевтични методики.

– Къде има такива центрове?
– При нас, в Трета градска, в „Света Екатерина“, в Токуда, във Варна, Пловдив. За съжаление, лечението не е реимбурсирано от касата и затова нямаме напълно изградени аортни центрове. Сега една част от тях разполагат предимно с оперативния способ, т.е. имат голям опит предимно с него.

– За какво друго в модерната кардиология касата не плаща и истина ли е, че за кардиопътеките отиват най-много пари?
– Не е вярно, че най-много пари в здравеопазването отиват затова. Най-много пари се харчат за медикаментозна терапия, особено напоследък. Привърженик съм на реимбурсирането на модерните молекули в здравеопазването, включително и за т.нар. заболявания „сираци“. Напоследък стана много модерно да се твърди, че пациентите с редки заболявания ще бъдат изоставени без медицинска помощ, ако не се реимбурсират иновативните лекарства. В случая, не става въпрос за редки заболявания. Аз защитавам и хората с такива заболявания, но трябва ли да изоставим пациентите с аортна дисекация и камерна тахикардия? В областта на кардиологията през последните 3-4 г. няма нито една нововъведена реимбурсация на натежалите проблеми – това са пациенти с потенциално фатални камерни аритмии, като камерно мъждене и камерна тахикардия, това са и аортните заболявания и модерните методики за аблация, т.е. за разрешаване проблемите при предсърдно мъждене и камерни тахикардии. Определено има дефицит.

– Казахте, че касата плаща за стент по 1400 лв. Какво става с пациент, който има разкъсване на аортата и няма пари да си доплати за стента?
– Нищо. Повечето болници въобще не поддържат такива стентове, няма ги налични. Ние сме едно малко изключение – поддържаме една малка наличност от стент-графтове и от многослойни аортни стентове. Аз не искам да сме изключение. Искам всички аортни центрове да разполагат с тези стентове и те да бъдат реимбурсирани. Имахме няколко случая, при които събираме по спешност екипа, имплантираме правилните стентове, всичко е наред и после администрацията започва да преследва екипа и пациента да си доплати, защото иначе остава в дефицит на болницата.

– Налагало ли се е да плащате заради скъпо лечение на пациенти?
– Редовно ни се налага.

– Притеснява ли ви това, че от НЗОК се заканиха да затегнат контрола над лечението в болниците?
– Напротив, страшно ме радва. Това е изключително добра новина. Така трябва да бъде. Отдавна трябваше да има контрол на входа, т.е. контрол на индикациите при постъпването в болницата и контрол на изхода, т.е. контрол на резултатите от болничното лечение. Безконтролното приемане на пациенти и на мними пациенти, което е осъдително, доведе до пилеене на средства, които можеха да се изразходват за авангардни лечения. При мен, като национален консултант, често идват заявления за лечение в чужбина по методики, които могат да се прилагат в България, но тъй като не са реимбурсирани не се прилагат. Преди месец имах пациент с аневризма на коремната аорта, който си беше направил консултациите във Франция, и незабавно беше получил оферта за лечение там. Този пациент може да бъде лекуван и в България, ако касата плаща лечението.

– А в чужбина кой плаща лечението?
– Те подават заявления нашата държава да им плати лечението в чужбина. Парадоксално и скандално е да имаме много болници и в същото време пациенти да ходят да се лекуват в чужбина.

– Какви са тези лекари и болници, които приемат мними болни?
– Това трябва да се изясни. Защото ако се прекратят спекулациите и се спре практиката на безсмислено лежане в болници, ще има повече пари за модерни методики за лечение. В момента се случва така, че един пациент постъпва в една болница, където нищо не му се прави. След това го приемат в друга, където е същото, и накрая се изстрелва някъде, където най-сетне започват да го лекуват. Идеята ми е пациентите да имат по-голям достъп до тип университетски болници, за да има реална промяна в здравния им статус. Пациентът трябва да постъпва в болница, за да бъде лекуван, а не да лежи.

 

Нашият гост

Доц. Д-р Иво Петров е роден през 1965 г. Завършил е медицина през 1992 г. в МУ- София. През 2003 г. специалност „Кардиология”, има и тясна специализация по „Инвазивна кардиология”. Завършил и „Здравен мениджмънт” в МУ-София, преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в УНСБАЛ „Св. Екатерина”,през ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ „Токуда Болница София”, а от 2010 г. е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултанат по инвазивна кардиология.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Не е скандално докторе. Нормално е. В българските болници пациента е третиран като касичка. Каквото могат да го одрусат, а после “кучета го яли” Докторите станахте търговци. Променете го, другото ще се нареди само

  2. Da utochnia: Zurnalista vodesht interview s D0c.Petrov e dosta nevez vodeiki razgovora samo v edna posoka -razkusvane (ruptur na aortata).Ako stava vupros za ruptur na abdominalna(stomashna) aorta togava polozenieto e pochti nespasiaemo.Shto se otnasia do endoprotezi na anevrizmi na aorta te se prilagat ot 1994 godina,riska za pacienta e znachitekno po maluk ot konvencialna operacia.V evropa i Usa ima nacionalna programa za prevencia-vsichki hora na d 65 godishna vuzrast minavat na aorta screening,osven tova pone v Evrpopa operaciite sa absoliutno bezplatni za pacientite(suotvetnite zdravni kasi pokrivat vsichko ,tam kudeto niama 100% pokritie kato Francia naprimer ,se pokriva ot lichna zdravna zastrahovka.V Scandinavia se pokriva 100%..Operiran s endoproteza na anevriama na abdominalna aorta bez da sam zaplatil i 1 evrocent.

  3. моите уважения към доктора но ще му кажа и следното
    1. Доктор прави ли преглед и какво значи това – НЕ доктор не го прави а компютър. Лицето пред компютъра се нарича – ОПЕРАТОР. ПРинтера ти отпечатва на лист хартия резултата а той е СТОЙНОСТ или характеристика . Цената на такова нещо е ЕДИН ЛЕВ
    2. Доктор лекува ли – НЕ – лекува лекарството – ако не го познае какво се случва ??????
    3. Нека това съсловия да разбере че се намираме в 21 век и да спре да говори за ценообразуване.
    4. Всяка работа има дейности с изключение на някои хирургични дейности /трансплантации/ – над 80 % – вършат ЕЛЕМЕНТАРЕН ТИП НЕЩА.
    5. Една огромна част от това съсловие си мисли какви ли не неща като цени а това не е вярно. Манията за величие трябва да понамалее малко
    6. По силата на тази логика – хайде всички да ставаме доктори че там ще ни дават много пари.
    7. Уважаеми медици – слезте на земята – ако я карате така – забравете – ако пък на който не му отърва – може спокойно да отиде другаде – където може да си мечтае за велики цени

    1. 1. Какъв компютър, какъв един лев?
      2. На вас явно не са ви познали лекарството.
      3. Каква е корелацията между ценообразуването и и века? А през 22-ри век как ще е?
      4. Вие вероятни се занимавате с нещо невероятно сложно, че определихте лекарския труд като елементарен. Как точно избрахте трансплантациите? Присъствахте на няколко ли?
      5. Тази теза не е издържана нито граматчески, нито в стилистичен, а да не говорим в логичен аспект. Какво мисли, а пък цени, не било вярно и изведнъж -мания за величие.
      6. Е тук вече уби логиката (добре че баща и Аристотел вече не е жив).
      7.Тук значи, ако някой не забрави, не му отърва

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.