Без ДДС за български плодове и зеленчуци Млякото също ще се облага с нулева ставка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 август 2019

Задържаха мъжа, който изкърти ограничители по „Граф Игнатиев“

Борис Джонсън изтегля британските представители от срещите на ЕС

Расте делът на старите коли 42,7% от автомобилите са над 20-годишни

България на първо място в ЕС по смъртни случаи на пътя

40 питбулa, тренирани за боеве, се отглеждат в общинския приют на Пловдив

Ковачки, Русия и Китай в битка за АЕЦ „Белене” (обзор) Седем кандидати искат да строят втора атомна

Дават на инвалиди пари за асансьор

Пожар избухна в ресторант в Павел Баня (ВИДЕО)

Министър Петков: Над 55 млн. лв. са предвидени за нови социални услуги за деца и семейства

Депутати учат чужди езици за 115 000 лв.

ЕК: Гърция да се придържа към реформите

Майк Помпео: „Ислямска държава“ отново набира сила в някои райони на Сирия

Обновяват 6 км улици в София заради метрото Строят буферни паркинги за 700 коли

Националният литературен музей откри изложбата „Венец за българката“

До 20 декември ценителите на автентичното етнографско наследство, съхранено от рода Славейкови, ще имат възможност да видят уникални носии, ризи, колани, кърпи, покривки, възгланички, ковьори и други експонати от бита на българката, характерни за 19-20 век. Изложбата „Венец за българката” е по повод 190-годишнината от рождението на Петко Славейков и беше открита на 16 ноември 2017 г. в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови” (София, ул. „Г. С. Раковски” 138).

 

Етнографската сбирка е съхранила за поколенията изящни образци на българската шевица от почти всички български земи – Тревненско, Дупнишко, Софийско, Плевенско, Асеновградско, Хасковско, Ловешко, Русенско, Трънско… Голям е броят и на етнографските материали от Струга, Воден, Дебър, Охрид. Изключителна ценност представляват експонатите, участвали в Цариградското изложение през 1873 г. Сред тях са: женска сватбена носия, подарена на Петко Славейков от жителите на Воден; ковьор, съставен от 9 старинни колана от Плевенско, покривки, килими и възглавници, съшити от оригинални български ръкоделия.
Интересът към фолклора и любовта си към народната шевица Петко Славейков предава и на своите наследници, които продължават традицията за събирането и опазването им.

Изложбата беше открита от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей: „Днес бих нарекъл това сакрално място „Дядопетковата ръкавичка”, като виждам толкова много почитатели на будителя Петко Славейков. Той е един от най-големите будители, живял е само 68 години, но животът му е наситен с изключително богато съдържание: създава първото списание за деца „Пчелица“ (1871), първото женско списание „Ружица” (1971), вестниците „Гайда”, „Македония”, „Целокупна България”, „Независимост”. Той е министър в две правителства. Но и до днес неговата поезия е актуална, особено би трябвало да препрочитаме творбите „Народен” и „Не сме народ, не сме народ, а мърша”. Много е важно словото му да стига до младите!”

По време на събитието бяха оповестени неизвестни досега факти за живота на Петко Славейков и неговите 9 деца.

Доц. д-р Катя Станева, преподавател по българска възрожденска литература в СУ „Св. Кл. Охридски”, разказа подробно за мястото на Петко Славейков във възрожденската духовност: „На 16 години Петко Славейков става учител! Проф. Динеков акцентираше на демократизма на Петко Славейков във възрожденската култура. До края на живота си той се самообразова, доизгражда себе си – „расне заедно с народа си”. Убеден е, че училището и печата са двата крака, които ще изведат българите към напредък. Издава „Смесна китка”, „Песнопойка“, „Басненик“, поемата „Изворът на Белоногата“ (1873), учебници и учебни помагала, участва в първия превод на Библията на български език. Основоположник е на сатирическия печат. Той еманципира от средновековната книжнина модерната литература. Самата образователна ситуация тогава го предизвиква да разработва различни жанрове – просветни стихове, поучителни разкази, сатирични стихове, любовни песни, „за да отърва младите по градовете, които се влачат по турски и гръцки песни”. Но той не е пурист, толерантен е към чуждиците в нашия език.”

Правнучката Милена Славейкова (внучка на Христо Славейков) разказа за създаването на Къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови”: „Това е един от най-богатите музеи по отношение на архиви и експонати. Събиран е с години от цялата фамилия. Създаден е от Светослава Славейкова, която е дъщеря на най-малката дъщеря на Петко Славейков. Тя беше изключително интелегентна жена и отдаде целия си живот за създаването на музея. Тук се намираме в нейния личен апартамент, който тя подрежда и го подарява на държавата.” Милена Славейкова разказа и как Владимир Димитров-Майскора е получил стипендия да следва в Художествената академия в София, благодарение на нейния дядо. Тя подари на музея една детска риза с български шевици и два тома „История на немската литература” от библиотеката на Пенчо Славейков.

Проф. д.и.н. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания към БАН говори за исторически моменти, трасирали пътя на Петко Славейков: „Нека не забравяме, че Мидхат Паша се е опитал да обезбългари нашите територии чрез създаването на дружеството „Новите османи” – според него българи и турци е трябвало да влязат в едно училище и всички предмети да бъдат на турски език. Тук именно се намесва Петко Славейков, който написва чудесни публицистични статии, заявявайки: „Защо искате да ни върнете десетилетия назад, ние вече вървим към светско европейско образование!” Той е бил наясно, че Коранът няма място в нашите училища. Още през 1968 г. той е сред основателите на братство „Просвещение”, което играе изключително важна роля да се подбудят родолюбиви българи да даряват средства за учебници и училища. Именно това дружество прави първата етнографска изложба „Апотеоз на българката” (1873) в Цариград. На самото откриване говори вдъхновено Петко Славейков – той е умеел да възпитава народа, словото му е било способно до поведе хората. Тук има експонати от тази изложба. Самият факт, че ние можем днес да ги докоснем, вече създава уникалност на тази инициатива. Ще си позволя да кажа, че нашите днешни „политици” не умеят да четат посланията на времето. Те стигнаха до дъното в гаврата с народа ни, говорейки за чипове и дебили. Това е едно пренебрежение към народа, който е поставен в ъгъла, това е един поглед от високо „ние и те”. Ние сме виновни, доброволно се превърнахме в електорат. Колко често злоупотребяваме с думата „елит”! Кой е днешният политически елит? Нека да видим онези умове, които цял живот са страдали, мизерствали, работили за каузата на България. Те са оставили послания, не са оставили яхти, острови и сметки в офшорки, силиконки и чалги… Онези възрожденски българи са били елит. Погледнете техните фотографии! Те стоят изправени, горди и гледат с упование в бъдещето!”

В събитието участваха изпълнители от Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на децата с ръководител Петя Букурещлиева. Две свои поеми прочете поетът Иван Есенски, а режисьорът Сергей Комитски представи сцена от своя пиеса, посветена на Петко Славейков. Главният редактор на в. „Български лекар” д-р Тотко Найденов обяви създаването на празника Дядовден – 17 ноември, рождената дата на Дядо Славейков.

Досега изложбата е показвана във Велико Търново, Трявна, Пловдив, Враца, Търговище, Харманли.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.