Най-често нарушения правят мъже с високи доходи, шофиращи нови и мощни автомобили, нискообразовани

Готов е заключителният доклад от изследователския проект „Индекс за безопасно шофиране“ за 2018 г. (Save Drive Index или SDIndex). Той показва, че българските шофьори имат висока оценка за себе си – 89,6 от 100, което обяснява самочувствието им на пътя и пренебрегването на реалните опасности.

По нашите пътища се движат 2,8 млн. шофьори на възраст между 18 и 75 години, управляващи леки и лекотоварни автомобили. Това е 48% от населението на страната. 41% или 2,4 млн. души са активните водачи, които изминават над 2000 км годишно. Мъжете са два пъти повече от жените. Най-голям дял сред водачите (43%) заемат тези на 18-39 години. Те шофират всеки ден, изминават средно 14 хил. км годишно и управляват по-мощни автомобили. Средната възраст на автопарка ни е над 17 години, като 60% от колите са над 15-годишни.

Според проучването у нас

всеки трети от водачите е бил санкциониран

поне веднъж през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушения са две – превишаване на скоростта (17%) и неправилно спиране/паркиране (15%). Към най-рисковата група – да ги наречем „пътни терористи“ – попадат 6% от активните водачи или 133 хил. души. Те са мъже и жени от всички възрастови групи, което показва, че рисковото поведение на пътя не зависи от демографските характеристики, а от спецификата на автомобила, годишния пробег, стажа, психологическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи смятат, че рисковото поведение е характерно за България и затова е необходимо да шофират по съответния начин.

На другия полюс са нискорисковите водачи (над 1,4 млн. души). Те рядко попадат в рискови ситуации, поравно са мъжете и жените, предимно са над 50 години, с по-ниско и средно образование, с по-ниски доходи, живеещи по селата и шофиращи автомобили с по-ниска мощност.

Въз основа на грешките на пътя и самооценката на водачите в доклада са изведени

три основни характеристики

на българския шофьор: ниска концентрация, агресивно поведение и пренебрегване на ограниченията за скорост. Към разсеяните спадат 36% от водачите – и мъже, и жени, над 60-годишните, висшисти, софиянци, както и неделните шофьори. Те се опитват да потеглят на трета скорост, забравят на коя предавка шофират и проверяват с ръка, не се ориентират добре по табелите и излизат на неправилно място от кръгово движение или от магистрала, искат да включат чистачките, но включват мигач или обратното, опитват се да тръгнат, без да са освободили ръчната спирачка, карат на „автопилот“ и нямат спомен за пътя, който са изминали. Също така обаче те не поглеждат в огледалото при включване в движението или смяна на лентата, засичат превозни средства, когато излизат на главен път след десен завой, защото не са ги видели или не са преценили правилно скоростта им, карайки назад, могат да ударят нещо, което не са забелязали, понякога не виждат пресичащи пешеходци или човек зад автобус или паркиран автомобил.

За агресивните водачи е характерно слаломиране между насрещно движещи се превозни средства по тесен или лош път за придвижване напред, гняв към друг шофьор и преследване с цел саморазправа, употреба на алкохол при шофиране, състезания с други водачи, отнемане на предимство на велосипедисти и мотоциклетисти, преминаване на червен светофар, изпреварване на превозни средства отдясно или в аварийна лента на магистрала, както и „отрязване“ на ъгъла при ляв завой. Този тип поведение е характерно за 32% от водачите, среща се по-често сред мъжете, сред хората в активна възраст – до 59 г., сред крайно натоварените – работещи между 40 и 60 и над 60 часа седмично, лицата с по-ниско образование, хората без деца, във високодоходните групи, сред софиянци, както и сред водачите от по-малките градове, сред шофиращите нови и мощни автомобили.

Каращите с превишена скорост са 41%

Те са предимно мъже, 18-39-годишни, крайно натоварени, с високи доходи, ниско образование, софиянци и живеещи в селата, с годишен пробег над 50 хил. км, със стаж между 4 и 10 години, шофиращи всеки ден.

Изследвания на човешкото поведение показват, че хората не изпитват естествен страх от движението с висока скорост, както например се страхуват от височини. Причината за това е, че те познават височините още от зората на съществуването си, което им е дало достатъчно време да развият естествен страх. Движението с висока скорост обаче навлиза в последните години и естествен страх все още не е формиран.