Наше момиче заблестя до звездите на Боливуд

Да изживееш емоциите на шоу звезда тайничко всеки си е мечтал. Но Елица Янкова, бронзова олимпийска медалистка в свободната борба от Рио 2016, бе в тази роля 25 дни и истински се наслади на спектакъла.
За това време най-древният спорт се изравни по гледаемост в Индия до най-тиражираните филми в Боливуд. Фойерверки, ефектна музика, пищно светлинно шоу, зрелищни хвърляния…Всичко това предложи местната Професионална лига по борба. Интересът към състезанието бе толкова голям, че всеки ден схватките се предаваха на живо по местната телевизия в праймтайм – от 19 до 21 ч. А Елица получи главна роля в спектакъла и стана първата българска звезда на шоуто.
„Страхотна емоция, забавлявахме се много – сподели варненката вече на родна земя. – Шоуто надмина дори отборните битки, които правят американците на Таймс скуеър в Ню Йорк всяка година. Там сблъсъкът винаги е в рамките на ден, а тук все едно участвахме в сериен филм.”
Янкова влиза в ролята на капитан за своя тим „Дангал”, носещ името на традиционна индийска борба. По регламент за този пост се избира най-титулуваният състезател в отбора, а по статут преди българката е Мария Мамашук (Беларус), сребърна олимпийска медалистка от Рио 2016 в кат. до 63 кг. Въпреки това спонсорът на отбора – холдингът „Съни & Хъни“ на двама братя крупни бизнесмени, решава да заложи на чаровната и магнетична Елица. Националката излиза 5 пъти на тепиха и записва 3 победи, като срещу Риту Тоган („Джайпур Нинджис”) печели с 12:8 и е обявена за №1 на кръга.
„Регламентът е доста интересен – разказва българката. – Например преди всяка среща капитаните теглят жребий кой от отбора на съперника да бъде изключен и да не участва в предстоящата битка. Обикновено това е най-силният. Но в повечето случаи той е капитан, когото пък нямаш право да посочваш.”
„Дангал” завършва на последното 6-о място в лигата, а титлата печели тимът „Кралете на Пенджаб”. Независимо от това нашето момиче се радва на изключителна подкрепа на публиката. Отборът е кръстен на едноименния филм, който е вторият най-касов в историята на Боливуд. Само за седмица продукцията генерира приходи от над 100 млн. долара. Направен е по действителен случай и разказва живота на Бабита, първата индийска състезателка по борба. Тя заедно със сестра си Гита освен на тепиха се борят и със закостенелите норми и корупцията в обществото. Именно под музиката от този филм състезателите на „Дангал” излизат на сцената за своите срещи. Самата Бабита също участва в надпреварата и горещо е подкрепяна от местната публика.
„Както е при истинските професионалисти, и тук всеки борец, когато излезе на тепиха, се представя с пълната му визитка – най-големите успехи, баланса от победи и загуби, коя държава представлява – допълва Елица. – Много е вълнуващо. А след срещите „по протокол“ завършваме с вечеря и парти в петзвездните хотели, в които живеем…”
Всеки отбор си има и пълен треньорски щаб, включващ не само традиционните специалисти, но също и психолози, диетолог и даже йога.
„Задължително след тренировка имахме часове по йога – казва медалистката. – Искаш, не искаш, ходиш и на масаж. В началото много се притеснявах, защото за първи път пътувах някъде сама. Но организаторите успяха да ни сплотят. Всички чужденци бяхме заедно, като семейство, и се подкрепяхме. Излизаш на тепиха и усещаш, че зад гърба ти наистина е целият отбор. Страхотно е!”
Борбата вече е наравно по популярност с крикета в страната. А най-успешните състезатели в този спорт са като боливудски звезди и често ходят с охрана. Не че може да пострадат на улицата. По-скоро така ги опазват от феновете, които постоянно се трупат около тях за селфита и автографи. Такава е съдбата и на всичките участници в профилигата.
„Почитат ги, все едно са министри – продължава Елица. – Бяха ни поканили на сватба на един от изявените им борци. И нашата маса бе до тази на държавните ръководители. Толкова е голямо уважението в Индия към спортните им звезди.”
Същевременно държавата не отпуска премии при спечелен медал от голямо първенство. Бонусът идва от дарения на жителите. Всеки един дава по 1, 10 или 100 рупии (100 р. = 1,46 долара), а при положение че дори едно индийско село има около един милион души, се събира една прилична сума.
Самото пътуване на Елица до Индия е като епизод от филм. Заради лошото време по Нова година полетите закъсняват, изпуска самолетната връзка, налага се да остане два дни в Лондон и навръх 31 декември пристига в страната…. но без багаж. Куфарите идват два дни по-късно, българката пропуска първите тренировки, това обаче не се отразява на формата й. Влиза на скорост, за да поведе отбора. А дистанционно е в постоянна телефонна връзка със своя треньор Петър Касабов, който остава в София като старши на националния тим и с когото досега не се бяха разделяли.
„Имаше и трудности, но много повече хубави моменти, заради които бих се върнала с голямо удоволствие отново догодина, ако ме поканят, разбира се”, завършва Елица, за която „Дангал“ плати $47 000 трансфер, за да я има за 25 дни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.