Делото може да отпуши пътя на рибарите ни към богатите на акула северни черноморски води

Капитанът от Балчик Христо Спасов съди Румъния в Страсбург за нарушаване на човешките му права и на еврорегламентите за рибарство. "Очаквам всеки момент делото да бъде насрочено. Не искам пари, а справедливост. Румънските власти трябва да бъдат признати за виновни за незаконния ми арест и за целия рекет, на който ме подложиха, съсипвайки голяма част от градения с тежък труд над 20 г. бизнес", обясни пред "Труд" Христо Спасов. Според него процесът ще е знаков за стотици негови колеги, които от години не могат да упражняват занаята в богатите на акула води на северната ни съседка.

И Румъния, и България като членки на ЕС трябва да спазват еврорегламент №2371 от 2002 г., според който "риболовните кораби на общността имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на общността". Писаното на книга обаче се разминава с реалността. А Христо Спасов разбира това по най-мъчителния начин. На 13 април 2011 г. корабът му Бч 5159 с 10-членен екипаж е арестуван на 22 мили от брега край Мангалия с мотива, че бракониерствал. Капитанът е обвинен от румънските власти, че без тяхно разрешение пори морето в изключителната им икономическа зона. Не му помага фактът, че е притежавал българско разрешително, както и запис в регистъра на риболовните кораби на ЕС, което според еврорегламента му дава право да лови риба във водите на други страни членки на съюза (каквато е Румъния), стига това да става след 12-милната зона на териториалните води.

Мъчителната сага на риболовеца започна с 34-дневен престой в ареста в Мангалия. Корабчето му остана задържано там цяла година. Румънците му го върнаха грохнало след масови протести на български рибари, които предизвикаха намесата на нашето правителство и на тогавашния еврокомисар по рибарството Мария Даманаки. Спасов прибра плавателния си съд през април 2012 г., но скоро след това бе принуден да го нареже за старо желязо, за да си набави пари за адвокати по нескончаемите дела срещу него в Румъния.

Два пъти първоинстанционен съд там го оправдава, но след протести на прокуратурата делото се възобновява. И така до февруари 2013 г., когато окръжен съд в Мангалия, а след него и апелативен в Констанца налагат на Спасов финансово наказание - специална конфискация на 10 000 леи или около 4400 лв. Той обжалва у нас, но добричките окръжни магистрати отсъждат през август 2016 г., че колегите им са били прави.

"Разгледаха делото ми за 10 секунди! Пълен формализъм! Добре, че в тази държава има и съдии, които си вършат съвестно работата. Върнаха ми вярата, че и държавата може да работи", обяснява капитанът и благодари на Варненския апелативен съд. В началото на декември миналата година негов състав отказа да допусне изпълнение на наказанието, намирайки преценката на колегите си от Добрич и Констанца за незаконосъобразна. Освен че Спасов е имал всички права и разрешителни, съдът посочи и факта, че е изтекла 2-годишната давност на румънската претенция към него. В първите дни на тази година съдебната епопея на капитана бе окончателно приключена с решение на Добричкия окръжен съд. Той не призна санкция от 5000 леи - малко над 2000 лв., които румънската държава си искаше за направени по процеса разноски.

"Приключих, но аз си знам какво ми струваше. Тези разправии ми глътнаха почти всичко, което имах. Не един, два кораба продадох за скрап, за да си плащам  разноските по делата и пътните до Румъния. Хората ми си намериха работа другаде. Сега ми остана само един плавателен съд, с който си вадя прехраната. Още поне 3-4 г. ще минат, преди да се стабилизирам малко от този тежък удар. Доволен съм, че най-накрая се доказа и в съда, че съм невинен. Но този тормоз от Румъния трябва да спре, защото са застрашени всички колеги", категоричен е Христо Спасов.

Той разказва, че румънците редовно патрулирали с катери доста по-навътре от границата по море, преминаваща на 12 мили от брега им. Въпреки че там изобщо нямат работа, щом видели наш риболовен кораб, хуквали да го респектират с множество проверки, а понякога дори задържали за малко наши корабчета. "Това е съвсем неоснователно", твърди Спасов, но признава, че случилото се с него е най-драстичната проява на комшиите. Проблеми с тях нашите рибари имат вече десетилетие, откакто членуваме в ЕС, но досега така и никой не ги е решил. "Излиза, че Европа само се бие в гърдите, че е написала правила, а на практика всеки ги спазва, ако му е удобно и доколкото му е удобно. И такива като мен са жертви, защото нямат никаква защита, въпреки че са действали точно по закона", коментира горчиво капитанът.

Срещаме го във Варна, на протеста на риболовците срещу висши чиновници от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чиито оставки искат. Дошъл е с двете си момчета - на 10 и 16 г., но пътуват с корабчето на колега, защото неговото внезапно останало без документи ден преди протеста. Инспектори от "Морска администрация" прибрали книжата заради допуснати дребни пропуски. "Те можеха да се отстранят и без да спират кораба, но така е у нас - чиновниците правят каквото си искат. А ние от тях не искаме нищо, освен да ни оставят да си вършим работата, за да изкарваме и техните заплати", не крие възмущението си Христо Спасов. Той не намира особена разлика между администрацията в Румъния и у нас.

"И от двете страни ни мачкат. Но повече боли, когато го правят нашите, и то от некомпетентност. Бих ги поканил с мен на риболов за ден-два. Няма да ги карам да работят навън и да се мокрят. Само да седят на топло в кабината и да наблюдават как ние работим", нарежда Спасов. И припомня, че всяка година морето взема курбан сред рибарите. "Последните двама колеги изчезнаха в средата на декември край Дуранкулак. Познавам ги", през зъби процежда мъката си Христо.

Въпреки тегобите обаче балчиклията си остава родолюбец. "Не искам децата ми да ходят на гурбет и да слугуват в чужбина. Мястото им е тук, колкото и отвътре държавните ни служби всячески да се опитват вкупом да ни прогонят", обяснява морският вълк, който има и 26-годишна дъщеря освен двете момчета. Въпреки че те още не са пълнолетни, отсега ги води в морето, за да им предава тайните на рибарлъка. Спасов се надява, че случаи като неговия повече няма да има и най-сетне Румъния ще спре тормоза над българските риболовци. Тогава за тях усилното време няма да приключва по Никулден, защото в тихите дни през "мъртвите" януари и февруари корабчетата спокойно ще могат да кръстосват северните черноморски води и да се връщат пълни с вкусна черноморска акула.